Тялото - строеж на пясъчни кули

Сега съм на 40 години. Точно преди 5 години бях изпаднал в първата криза на средната възраст, бях стигнал 95 килограма тегло, при ръст 172см. Лош сън, лошо самочувствие, високо кръвно, рекорден пулс. Организирах бунт срещу глупостите на официалната медицина и за 4-ри месеца свалих над 20 килограма. По-нататък изпаднах в крайности и по едно време бях под 60 килограма.
Два фактора изиграха решаващо значение за тази трансформация:

1. Отказът от животинска храна;
2. Бягането, многото бягане.

Това бе едно чудно приключение, откриваш тялото си, възраждаш духа. Но писва, както всяко нещо. Не мога да се начудя на хората, които постоянно бягат, живеят от състезание за състезание, всичко останало им е на втори план. Това е бягане от една крайност в друга... от роб на лакомията, се става роб на тялото. Една зависимост се замества с друга, страстта към бирата, алкохола, пържените меса се замества със зависимост към ендорфина от бягането.
Цял живот не може така! Що за живот е да бягаш за да бъдеш в прилична форма и да изпадаш в нервна криза, ако не си спортувал?
Покрай бягането започнах и други спортове: кондиционни тренировки, бокс, яко блъскане на тежести във фитнеса. За по няколко месеца бе чудно преживяване. Но... пясъчни кули... синтетично бягане, синтетични мускули.
Добрата храна ми даде увереност, че никога не мога да напълнея пак. Без месо, без млечни, без бързи захари, без глутен... Но се оказа, че може и още как!
Тази година започнах ударно нарастване на теглото, причини за което са две:

1. Алкохол и кафе;
2. Тежки тренировки на фитнеса.

Фитнесът е глупост голяма, трупат се мускули, които водят до перманентен глад. Няма значение месояден ли си или веган, отдадеш ли се на глада - теглото скача много бързо. Бих казал дори, че един веган е по-склонен към качване на тегло, та по-калорична храна от таханите няма, 400 грама фъстъчен тахан и това е калорийна експлозия.
Повече от година се задържах на лошите над 80 килограма тегло. Съответно пулсът скочи с 20 пункта, а кръвното налягане - с над 10.
На няколко пъти започвах да бягам - каква досада, отказах се. Засилих фитнеса... качих още 3 килограма.
Работа, напрежение, емоции, безсъние, стрес от големия град... това с нищо не допринася да се запазят пясъчните кули. Те започват да се рушат, губят се очертанията в началото, размекват се основите и не остава помен от здравото някога тяло.
Но ето, че отново съм в играта. За 2 месеца свалих 7 килограма. Не мога да кажа, че е лесно - същото като преди е, но по-досадно. Много по-досадно.
Разбрах нещо много важно и икономично спрямо бясното препускане по стадионите. Това е визуализацията. Всичко, което правим е визуализация: гледаме се в огледалото, следим времето на часовника, наблюдаваме показанията на кантара.
Искаме да подобрим стойностите - това става. Така действа визуализацията. И нещата ударно се отлепиха от годишният застой.
Оказва се, че тялото само по себе си не може да се нормализира, трябва нашият дух да го пожелае. Някога това ставаше с по 10-15 километра бягане на ден и падащи нокти на пръстите на краката. Сега става само с три километра на ден, и с малко повече медитация - визуализация.
Много важна е храната. Отново започнах да си готвя сам, а не да ям боклуци по елитни ресторанти и полуфабрикати, колкото и "полезни" и скъпи да са. Готвейки си сам, човек също визуализира какво иска да постигне. Готвиш с определена цел - да имаш здраво тяло и да храниш здрав дух.
Наблегнах на пробиотичните храни и гладът ударно спадна. Оказва се, че тялото изпитва глад не към многото храна, а към храна с ензими, с микроорганизми. Тоест - към жива храна. Дори малко жива храна дава много повече енергия, физическа и духовна сила от килограми ялови микробиотично храни. Пробвайте да преядете с кисело зеле! Или с овесени ядки с кефир.

Обичам да ям, и не заради тялото... просто машината, между ушите ми, която ползвам усилено, го иска. Любима моя храна станаха ултра-ензимно-микробиотичните макарони: елдени макарони с домашно натто, домашно немско кисело зеле, мед или кленов сироп, кокосова мазнина, тофу, черна вулканична сол.

Преди два месеца едвам бягах три километра наведнъж, после някак си успях да ги изкарвам всеки път, но за отчайващите 17-19 минути. И ето вече, с по-малко излишни колограми, добра пробиотична енергетика, тренирано сърце и мускули - 3 километра за 14:15 минути. Има много какво да се подобрява, но е добро развитие. 5-те километра паднаха под 25 минути, наближават 24 мин. и може би към пролетта ще си върна постижението от преди две години - под 21:40 мин.

Ако не сте ме разбрали, ще обобщя. Тялото е функция на духа, но не на суетната му деградация, а на голямото осъзнаване кой си, какво искаш от живота и каква е целта ти. Не следвайте идоли, следвайте себе си. Идолите са фалшиви.
Същото е и с храната - чуждите рецепти са хубави, но правилна храна може да ви предложи само ментор, а не суетен телевизионен палячо, рекламиращ тигани и готови продукти.

Докато писах това се замислих нещо много интересно. Винаги лятото качвам тегло, а зимата - свалям. В което няма логика.
Логиката е точно пробиотичната храна... лятото се отдавам на лакомия и мъртва храна, която яловите пластмасови зеленчуци не могат да компенсират, нито окислените ядки. Истинската храна традиционно идва зимата - туршии, кисело мляко (в моя случай - соево)... разнообразих с натто и кимчи, германско кисело зеле. Някога свалих ударно тегло с много боб и кисело зеле, много тофу и туршии.
Под туршии имам предвид само диво ферментиралите, тези скопени пробиотично купешки и домашни варианти със стерилизация и химична марината нямат нищо общо.

Пожелавам ви успех. Душата никога не остарява! А тялото има милиони пъти повече микроогранизми, отколкото клетки.