Растителното кисело мляко срещу оксалатите, дефицитът на B12 и други веган аномалии

Един от най-интересните въпроси на мейла ми бе свързан със соята и оксалатите. Оксалатите са защитни съединения на растенията, които ги предпазват от нападения от насекоми, други въздействия. Друг защитен механизъм, особено на бобовите са инхибиторите. Без защита, никой организъм не оцелява.
Оксалатите ги има в почти всяко растение, в някои много повече (малини, боровинки, грозде, къпини, киви, смокини, портокали, всички видове зелета, кейл, моркови, целина, магданоз, спанак, бобови (соя, нахут, грах, леща), ръж, пшеница, черен чай, какао). В соята, както и в други бобови култури те са много. От тази гледна точка опасенията, че чрез прием на соево кисело мляко организмът ни е подложен на риск имат основание.
Оксалатите при взаимодействие с калция се натрупват като кристали в тялото и пречат на неговите функции, катализатор за за бъбречни камъни. Предизвикват и ускоряват възпалителни процеси.
Трябва да се има предвид, че оксалатите се вкарват в организма само чрез сурова или обработена с ниска температура храна. Тоест чрез най-полезните сурови плодове и зеленчуци.
Реално никой не консумира зряла соя в сурово състояние, а само след термична обработка, която не позволява на оксалатите да запазят функционална форма. Единствения начин за прием на соеви оксалати е чрез салатната зелена соя (едамаме) или чрез соеви кълнове.
Натрупването на оксалати е аномалия, човек е проектиран от Природата да ги изхвърля чрез калция, който приема. Нашата храна е растителна и ядкова. Да, ядките имат много оксалати, затова е лоша идея да се консумират сурови, без поне няколко часа накисване.
Процесът на киселото мляко (поне, това което демонстриран в публикациите) елиминира оксалатите още на процес прясно мляко:

• Соята се накисва за 12-16 часа, през което време се неутрализират инхибитори и оксалати;
• После минава около половин част пастьоризация на температура 93-97 градуса (вижте първата снимка, температурата след края на пастьоризацията);
• Изваряване за около час на 95 градуса.

Важна бележка. Много модерни са блендираните ядки, семена и зърна, които също се наричат "млека". Предпочитат се сурови, заради мода, невежество или други разбирания. Но ако оставите такова "мляко" дори за час, то ще се разцепи на вода и растителна утайка (затова се продава в непрозрачни кутии, с препоръка да се разбие преди консумация). Соевото пастьоризирано мляко не се утаява, стои си мляко с дни, седмици, а във вид на кисело мляко, и месеци. Предупреждавам, че суровите млека в домашна среда са по-скоро опасни, поради развитие на коли форми и плесени без температурна или ултразвукова обработка. Промишлените смеси имат много химия, която унищожава вредни бактерии и плезени, но тази химия е всичко друго, но не и полезна. 

По моя метод, оксалати почти няма как да останат, интересното обаче е нататък.

 

Полезните живи бактерии в соево кисело мляко

Натрупването на оксалати е функция на лоша чревна среда, бедна на полезни микроорганизми. Основна функция на полезните бактерии е да се справят с оксалатите. Което означава, че е изключено точно в кисело соево мляко да има дори минимално количество оксалати. Все едно да откриете бяла мечка на Екватора.
Соевото кисело мляко не само, че няма оксалати, то ги елиминира чрез внасянето в организма на живи полезни бактерии.
Темата е много интересна и е свързана с РИСКЪТ за здравето на хората, които консумират веган храна. Особено голям е рискът за суровоядците. Тези групи наблягат много на суровите растителни храни, като същевременно консумират сравнително малко калций за неутрализация на оксалатите. Дори и калция да е наличен чрез добавки, те са или синтетика, водеща до по-големи вреди (калциеево-оксидантни камъни в бубреците, калциране на съдовете), или калция не се усвоява без витамин K2. За последния витамин в светлината на соята очаквайте следващ материал.
Веган храната, "продължението" ѝ - суровоядството е довела много хора до здравословни аномалии. Особено вреди тя на децата, които нямат здрава стомашна мембрана, не приемат калции, съответно натрупват оксалати. Логично идват бъбречните кризи, друго заболявания.
Всички тези проблеми суровоядците и веганите решават незабавно с вноса на полезни бактерии в чревната среда чрез соевото кисело мляко, соевият кефир или чрез прием на пробиотично мляко. Разбира се, в тези растителни кисели млека, наистина трябва да има млечно-кисела мерментация, а не както при предлаганите продукти, имитация на такава с нишесте, сгъстители и лимонена киселина. Всякакви бадемови, кокосови и какви ли не йогурти и ферментирали пудинги нямат тези свойства, те нямат протеиновата среда за зреене на млечно-киселите бактерии. Недобре приготвените промишлени или домашни соеви млека, също дават илюзорна представа за обогатяване на чревната флора.
Като стана въпрос за чревна среда, знаете ли защо растително хранещите се хора са отпаднали, преуморени, с чуплива коса и нокти? Повечето от вас знаят, заради липсата на витамин B12.
Витамин B12 е запазен за хората, които ядат всичко. Но в основата на B12 е вътрешния му синтез чрез полезните бактерии. От киселото мляко. Предпоставка за дефицита на B12 не е липсата на месо, риба или млечни, а най-вече на ферментирали млечно-кисели храни. B12 отлично се синтезира в нас и чрез прием на соеви млека, без лактозното изнасилване на организма, вноса на чужд биологичен продукт и ударното окисление (състаряване) на организма, без инсулинов удар.
Накратко ще спомена и много важния аспект, че защитните механизми, включително оксалати на бобови, ядки и зърнени са концентрирани в обвивката. Което например е причина за стомашния дискомфорт от боба. Много растителни продукти се правят без отстраняване на обвивката, без ултра-фина филтрация. Основен проблем на домашните млека е лющенето на соята, трудоемката филтрация... което си личи по нишестената утайка на дъното на буркана. Това не е нишесте, а индикатор за люспи. 

Изводи:

• Соевото кисело мляко и соевият кефир не само, че няма как да имат оксаланти, то ги неутрализират чрез обогатяване на чревната флора с живи, полезни бактерии;
• Суровите растителни млека, които не са термично обработени, нямат хомогенна протеинова структура, са псевдо-млека със спорна здравословна полза;
• Растителната диета без прием на лакто-ферментирали храни крие сериозен риск за здравето като бъбречни кризи, депа от оксалати и дефицит на B12;
• Веган и особено суровоядния начин на хранене е полезен единствено и само в комбинация с прием на ферментирали млечно-кисели храни от растителен произход.

Като отметка за бъдещи материали ще засегна и темата за соевото "сирене", тофуто. В него протеинът се разцепва на 80 градуса, а на много места го правят с лоша хигиена. Тофу, за разлика от сирената няма ферментация, тоест има голяма вероятност да съдържа оксалати. Поради което преизвиква у много хора дискомфорт. Друга имитация на сирене са смесите от кашу и кокос, в които няма среда за млечно-кисела ферментация, каквото и да имат предвид производителите им под "ферментирали култури".
В моята лаборатория се прави заквасено с млечно-кисели бактерии експериментално соево сирене, но за него, в други материали...

Уникалното ми растително сирене от заквасено фито-мляко и последвала сирена ферментация

За други въпроси към мен, Е-mail: plantyogurt@gmail.com. 

Моля, не питайте как се прави мляко, опасно е да го правите сами.