Неутрализиране на последиците от йонизиращата радиация

Има нещо радиоактивно в Русия. То отново се държи в тайна. Излиза наяве два месеца по-късно. Когато може би е прекалено късно? Както и при инцидента в Чернобил от края на миналия век, последиците са за цяла Европа. Последици, които можеха да се минимизират при навременно съобщаване.

Институтът за радиационна защита и ядрена безопасност (IRSN), Франция, многократно алармира обществото, че над Европа има значителна радиация, която вероятно идва от Русия. Съобщенията са от 29-ти Септември, 2017. Затънала в политически кризи Европа бе пасивна, здравето на гражданите на ЕС се оказа не толкова голям приоритет, вредите от радиационното замърсяване се неглижираха. В период на политическа нестабилност, последното което биха желали европейските институции е да станат обект на нова "хибридна" война от страна на защитаваща се Русия.

Мое мнение е, че опасни технологии в корумпирани държави с ниско ниво на технологичност, без реална наука, политизирани органи за инспекция и мониторинг, слаба компетентност на персонала, без свободни медии, при липсващо гражданско общество, не трябва да оперират с атомна енергия. Не само Русия, но и България, Северна Корея и др. Ядрената енергетика е отговорност не само на една държава, а на целият Свят.

Аварията в Чернобил се отрази пагубно не само на хора и природа около централата. Стотици хиляди хора от цяла Европа бяха облъчени. Последваха ракови заболявания, и други здравословни аномалии като безплодие и синдром на Хашимото. 

Сега явно е късно да се задействат институциите. Човек е създаден в безкрайната Вселена да разчита на себе си, а не на бюрократи. Нашето оцеляване, здравето на близки и деца е в нашите ръце. Материалът ми има за цел мобилизация, а не паника.

Станала е сериозна радиационна катастрофа, така твърдят медиите, сред които и световно признати. С истерия проблеми не се решават (Западът), нито с отричане (Изтокът). Необходими са действия, базирани на аналитично мислене.

Светът познава радиацията първо от Хирошима и Нагасаки, после от Чернобил. За това кратко време е са натрупани опит, изследвания, публикации, дисертации, Нобелови награди.

Как действа йонизиращата радиация? Тя йонизира водата в тялото, с което образува свободни радикали и прекисни съединения (окислява).

Ние сме уникални, тялото ни има механизми за компенсация на вредите от радиацията. Но и радиацията е уникална, тя е най-зловредната сила, която ни въздейства, без да имаме рецептори за да я усетим.

Тялото действа автоматично, установявайки радиационни аномалии, то тръгва да ги компенсира. Компенсаторните възможности са различни за всеки човек. Някои хора са на границата и дори над нея относно наличие на свободни радикали и окисление на организма. Това най-вече се дължи на киселинната храна (месо, мляко, захар), лекарствата, алкохолът, никотинът, кофеинът, липсата на движение. При хора с окислен организъм, дори малка доза йонизираща радиация ще ги подложи на огромен риск.

 

Свободните радикали в тялото, окислението на организма, най-добре се неутрализират с енергийна мобилизация, чрез храна, напитки, вода с отрицателен редокс потенциал. Колкото е по-отрицателен редокс потенциалът, толкова по-скоростно се неутрализират свободните радикали. Добри отрицателни стойности имат изворните води. Но не бутилираните, защото отрицателните стойности бързо спадат само няколко часа след наливане на водата в бутилката. Добра изворна вода, "жива" вода има около -50mV до -120mV редокс потенциал.

Измервал съм много води, напитки. Рекордьори по стойности са соевите кисели млека и растителният кефир. Не имитационните продукти, а само средите, в които настъпва млечно-кисела ферментация. Тоест в бобовите растения, в които има пълноценен протеин над 35% и сложни въглехидрати, наподобяващи лактозата в млякото.

Постигал съм с някои кисели млека и кефир стойности от -250mV до -400mV. Най-концентрираният естествен неутрализатор на свободни радикали! Стабилен с времето, защото млечно-киселите бактерии поддържат отрицателната стойност със седмици.

Кефирът от животинско мляко също е доста отрицателен, около -250mV. Но за разлика от растителните млека, животинското мляко окислява организма. А точно това е последното нещо, което ни трябва при йонизиращо облъчване. И все пак, при липса на друг неутрализатор, той е много добро противорадиационно средство.

Както лимонът, и ябълковият оцет, киселите млека и кефирът поначало са кисели. Млечно-киселите бактерии свалят киселинността и при животинското, и при соевото мляко до pH (4.00-4.60), ако има дрожди както при кефира, може и по-ниско. В тялото ни този "кисел" продукт предизвиква силно алкална реакция. Протеинът от соята например се усвоява лесно, без да се ползват ензими и стомашни киселини, както се случва с животинския протеин.

Чрез силно отрицателния редокс-потенциал и мощната алкализация, тялото ни изгражда солидна защитна среда и помага за компенсация на вредите от радиацията. Има много изследвания за неутрализация на пораженията от радиация и за борба с раковите образования чрез соя, ферментирали продукти и кисели млека. Може да ги намерите в Интернет.

Ако не се противодейства на свободните радикали и окислението, настъпват биохимични аномалии в тялото, които увреждат клетките. Много силно е въздействието върху половите клетки, кръвта, централната нервна система, храносмилателната система, имунитета, жлезите. Тези последици при превишаване на радиационната доза, стават необратими.

Йонизиращата радиация атакува белтъците, разрушавайки нормалната им структура, образува атипични белтъци. Това води до алергии, дезактивация на ензими, срив на храносмилателната система (стомах, черва).

Точно за тези аномалии, най-добър е стабилизираният с млечно-кисели бактерии растителен белтък, който не се влияе от радиацията в степента, която се разрушават животинските белтъци. Млечно-киселите бактерии в соевите кефир и кисело мляко защитават храносмилателната система, особено когато тя работи в аварийния режим, под радиоактивен стрес.

Йонизиращата радиация значително променя структурата на въглехидратите. Те се разпадат на глюкоген, което води до аномалии в кръвната захар, инсулинова резистентност, метаболитен синдром, диабет. Точно тук на помощ идват бавните въглехидрати на бобовите растения, каквито са соята и фъстъкът. Те регулират кръвната захар, за което свидетелстват множество изследвания.

Дори при слаба радиационна атака, първо отказва имунната система. Следват настинки, грип, пневмонии... все аномалии, един от главните инкубатори за които е излишъкът от лактоза в тялото, от животински млека. Като се замени животинското мляко с растително, проблемът с лактозата бързо отпада.

Приготвяне на соев кефир

Най-добър кефир се получава от кефирена гъба, която е във вид на гранули от снимката. Това е същата гъба, с която се приготвя и животинският кефир.

Процесът на приготвяне е аналогичен на този на животинския кефир, но има някои тънкости.

Процесът е следният:

1. Необходимо е свежо соево мляко, охладено до 30 градуса. Приготвянето му е изкуство, съчетано с опит. Добре се получава и с автоматичен уред, препоръчвам ви този. За литър мляко са необходими само 80 грама соя;
2. Слагат се няколко гранули от гъбата (около 5 грама) в 1 литър соево мляко;
3. Държи се на топло, 25-30 градуса, място, без светлина;
4. 20 часа зреене в затворен херметически буркан (за да не зреят плесени и анаеробни щамове);
5. След 20 часа съдържанието на бурканите се прецежда през едро пластмасово или стъклено сито (металното окислява, унищожава гъбата), хванатите гранули от гъбата се използват за следващ кефир. При отмиването се избягва контакт с мръсни ръце, миещи препарати, хлорирана вода;
6. Прецедената течност се оставя да дозрее още 10-20 часа (зависи колко кисел се харесва кефира) на 25-30 градуса, тъмно;
7. Когато се достигне необходимата киселиност и аромат, се поставя в хладилник. Трайността е около седмица. Трябва да се има предвид, че кефирът дозрява и в хладилник, така че процесът на топло се спира малко по-рано.

Описах класическия метод. Към който има много варианти и тънкости. Най-вече с приготвянето на соевото прясно мляко, то трябва да бъде добре пастьоризирано и хомогенизирано. 90% от успеха е осигуряването на добра хигиена, млечната гъба не обича никакво замърсяване, метал, други бактерии, хлорирана вода.

Млечно-киселите щамове и особено дрождите в гъбата се хранят с добри въглехидрати, ролята на които в прясното животинско мляко играе лактозата. Тук може да подобрите процеса на зреене на бактериите чрез добавяне на тапиока или царевично нишесте и малко мед или кленов сироп.

Може да ползвате и купешко соево мляко за тази цел, в него има добавена захар и нишестве. От някои марки се получава приличен кефир.

Съществува вариант кефира да се приготви с твърд коагулум, като балканско кисело мляко. Но тогава дрождевото (алкохолното съдържание) е почти нулево. Смятам, че малкото количество алкохол (1-1.5%) се отразяват пречистващо на организма, особено при толкова натурална ферментация, в изцяло растителна среда.

Обобщение. При каквото и да е повишаване на радиационния фон, тялото ни е подложено на стрес, за който няма рецептори, а сривът настъпва или бързо (при голяма доза радиация) или с десетилетия (при по-слаба). Основна причина за аномалиите са свободните радикали и окислението. Последици от което са сривът на имунната система, унищожаването на половите клетки, отказът на някои жлези, аварийното функциониране на храносмилателната система, атипичните белтъци, мутациите на ДНК. Най-комплексно средство, което знам за неутрализация на почти всички описани радиационни последствия са растителните млечно-кисели напитки: кисело мляко, пробиотичен йогурт и кефир. Основна суровина за тези продукти към момента са соята, в различните ѝ разновидности. Имам експериментални успехи и с фъстък, амарант, мунг-боб, грах, жълта леща.

Внимание! Може да ви се струва параноя всичко описано по-горе, но така бе и с Чернобил, и Фукушима. Времето доказа, че само параноята спаси от страдания малцината незасегнати от радиацията. Най-беззащитни към радиацията са децата, особено момичетата, при които радиацията засяга детеродните органи, атакува щитовидната жлеза. Вземете мерки сега, дори и да са излишни, те ще подобрят общото ви здравословно състояние, ще изградят защитна среда срещу опасностите на съвременната технологична среда.