Алтернативните кисели млека - бадем, коноп, фъстък и леща

Кое мляко е истинско? Споровете са толкова големи, че се налага дори законодателна намеса, забрани за назоваването на растителните млека като "мляко". Което разбира се е абсурд, намеса в свободата на изказване, комуникация, конституционни права. Темата в този материал е друга, за дефектите на демокрацията има хиляди други блогове, за растителни кисели млека е само този.
Истинското мляко е това, което се третира от млечно-киселите бактерии като такова. Нали затова са млечно-кисели, защото заквасват мляко, а не например смути от авокадо, банан и джиджифил.
Безспорно соевото мляко е мляко, защото се заквасва идеално от млечно-киселите бактерии до гъсто кисело мляко и до кефир.
Има ли обаче други алтернативи? На пазара се предлагат кокосови, бадемови и други йогурти.
Проведох експеримент:

• Бадемът като суровина тотално се провали, твърдата му част се утаи от суроватката. Нищо общо с кисело мляко;
• Конопът също се отдели от суроватката, но долната част е оказа много близка до кисело мляко с разбит коагулум;
• Фъстъченото мляко е доста добра суровина, но е малко блудкава, тъй като там няма особено много въглехидрати, за сметка на белтъчини и мазнини. Единственият му недостатък е доста острия фъстъчен аромат, но на някои хора той много им допада;
• Млякото от леща се получи много гъсто, необичайно, но вкусно. Има доста въглехидрат (нишесте), което е причината за бързото зреене и невероятната плъстност. Вкусът е много мек, ароматът не е натрапчив. Добрият резултат силно зависи от вида на лещата.

Обобщение. Ядковите млека (бадем, орех, кашу, лешник, сусам, киноа и др.) не могат да се определят като "млека", в тях няма достатъчно протеин, който да коагулират млечно-киселите бактерии до твърда, гелообразна субстанция. Изключение е конопеното мляко, което при друг експеримент (с оризово нишесте) постигна отличен резултат. Трябва да се има предвид, че конопът има високо съдържание на протеин (25%). 
Редно е да се определят като млека, високопротеиновите бобови субстанции (соя, фъстъци, леща, грах), които по състав на нутриенти се доближават много до животинските млека. При тях има около 30% протеин, 30% въглехидрат и 30% мазнини. Като въглехидратите при бобовите млека не са от неузнаваемата и вредна лактоза, а от качествени растителни въглехидрати с нисък гликемичен индекс, който не предизвиква скок на кръвната захар. Мазнините пък при растителните млека са ненаситени, без холестерол.