Лакто теорията

Всички големи организми (като китове и хора) живеем в симбиоза с микроорганизми? Това е сред основните чудеса на живота, в който нищо не е само по-себе си.
Най-големият пример е океанът, който заема основна част от нашата планета. Саморегулираща се система от растения, животни и най-вече микроорганизми. Точно тази система произвежда основна част от атмосферата на Земята.
Примерът е прекалено голям, може би затова се струва прекалено сложен. Ще го опростя. Замислете се за аквариума. Повечето хора интуитивно поддържат в него микробиологичното равновесие. А топ акваристите конкурират със знанията си доктори по микробиология, те следят много фактори на водата като pH, електропроводимост, твърди вещества, редокс потенциал. Самите рибки и растения са в крехък баланс между добри и лоши бактерии, затова има толкова много препарати за регулиране на микробиологичното равновесие в аквариума. Без тези микробиологични грижи, рибките боледуват, хващат плесени и гъбички. Отвъд микробиологията, акваристът има инженерни познания по технологичен мониторинг и контрол на системата, познания на физик за свойствата на светлината, умения на майстор винар по баланс на въглероден диоксид и кислород.
Хората не се различаваме много от рибките в аквариум, спрямо размерите на Слънцето и възрастта на живота на Земята сме еднакво незначителни.
Да, аквариумът не естествената среда на рибките, също както човекът не му е естественото място в града. Сред природата, в селски райони, микробиологичната среда има възможност да се саморегулира, но в града с неговите петролни продукти, прахови частици и др. аномалии, това е трудно. Алергиите например за мнозина са мистерия, но те са просто навлизане на петролни и други синтетични замърсители в тялото ни чрез домашен и градски прах, полени и други микроприносители.
Човек е сложна система, която трудно може да се адаптира. Но нашите микроорганизми го могат, правили са го и през ледникови периоди, вулканични изригвания, в студ и жега. Причина за нашата удивителна адаптация е микробиологичната ни среда. Дори в Космоса хората се адаптират. Като там ги предпазва не синтетичния скафандър, а скафандърът от адаптиращи се микроогранизми.
Знаете ли, че очите се предпазват не от очила, а от лактобактерии? И да, ултравиолетовите лъчи са вредни, и защото погубват тези микроогранизми. Също така за полезните бактерии за вредни алкохолът, петролните продукти, средствата за козметика, антибактериалните сапуни и шампоани... отделно антибиотиците.
Суетата и невежеството водят до ползването на агресивни за микроорганизмите ни средства, което предизвиква повечето здравни аномалии в човека: от метаболитните, през кожните, костните, неврологичните, мозъчните... всички.
Човек се опитва да поправя аномалиите само на това, което вижда: бръчките на лицето, акнето по кожата, чупливата коса, развалените зъби. Много преди да се случат тези аномалии, човек е натворил с микробиологичната си среда много повече поразии. Бездействието не е функция на глупост, просто това което не се вижда, се игнорира. Как ще видите микробиологичния геноцид над полезната микрофлора? Дали тогава някой човек без психически отклонения би му хрумнало дори да ползва антибиотици?
Метаболизмът е функция на стомашните микроорганизми, които убиваме с алкохол и лекарства. Метаболизмът е свързан със стомашните сокове, слюнката в устната кухина, тя също има свои бактерии, които изпадат в кома след миене на зъби със синтетична паста и се довършват след алкохолна вода за дезинфекция.
Постоянния геноцид в зъбната кухина срещу добрите бактерии логично води поява на лошите, следва гниене, корозия и лош дъх. Лош дъх идва и от стомаха, в който вместо лакто-ферментация има оцетна или метанова.
Зъбите са активен орган, без микробилогичните си защитници е логично да се покриват с полипи, зъбен камък. Вместо алкохолна течност, опитайте със суроватка от кисело мляко, тя ще регулира процесите, няма да имате нужда да миете зъби от 6 пъти на ден, може би ще забравите и името на стоматолога си. Самият стоматолог е лош пример за тясна специализация, ако той бе широк специалист, разумен човек, би ви разяснил къде е проблемът, в антибиотиците, кафето, алкохола, стресът, липсата на сън, преумора и др.
Като стана въпрос за зъбите, те заедно със стомаха са сред най-явните индикатори за микробиологична аномалия. Започнат ли болки в зъбите, микробиологичното равновесие е нарушено. В нашия организъм всичко е свързано, една аномалия се отразява във всички части на организма. Лекарите гледат човек като разглобен на части, за които отговарят и се опитват да ги ремонтират "специализирано". Прикривайки с лекарства една видима аномалия, невидимите все повече се засилват... което в крайна сметка води до фатални повреди като например рак.
Човек постоянно се дезинфекцира от микроогранизмите си! Чрез козметика, къпане с петролни продукти, синтетични дрехи, обезкосмяване (елиминация на естествената УВ защита), ароматизация с алкохол (парфюми). Праховете за пране например с летливите им агресивни съставки са истински бич за бактериите в дихателната ни система, използването на такива... дрехи, чаршафи, възглавници, завивки е първа стъпка към алергиите. Първата защитна стена на тялото ни от алергени са лактобацилите, ако тях ги няма, с нашествениците се заема нашата имунна система, и ето ги алергичните реакции, някои от които може да са фатални.
Мазнината по кожата и косата помага на микроорганизмите да оцеляват по-добре. Полезните микроогранизми са анаеробни, тоест нямат нужда от кислород. Кислородната среда, в която те не се чувстват добре ги сблъсква с патогенни организми и те загиват. Мазният филтър ги изолира от кислорода, изолира ги и от въздействието на лошите, аеробни микроорганизми. Мазният филм е тънката граница между нашият свят заедно с микроорганизмите и кислородният свят на злите бактерии и окислението (стареенето) на кожата.
Вероятно сте чували колко са полезни кокосовото, какаовото, маслото от ший и дори зехтинът за кожата и косата, как подмладяват? Всяка мазнина би свършила подобна положителна роля. В някои мазнини обаче има повече хранителни вещества за полезните бактерии, в нея те се чувстват по-комфортно. Кокосът и какаото са такива мазнини, но след като се рафинират и филтрират, те нямат добрите свойства на натуралните продукти.


От лични опити знам, че една от най-добрите мазнини за лактобацилите е фъстъченото масло, а почти перфектната е таханът от кокос (с фибрите). Промяната я отчитам с pH метър е редокс-потенциал анализатор, като я сравнявам с тази в кимчи и кисело мляко.

 

Заквасени тахани от кокос и от фъстъци

Други природни мазнини имат добра УВ защита. Всеки народ по света емпирично е открил кои масла са добри за тялото. Дори рибната мас е сред такива добри продукти. Полезните бактерии добре разграждат рибните протеини, затова има и толкова ферментирали рибни продукти.

Никоя истина не се подкрепя с ентусизъм и добри пожелания, такива напътствия ще откриете само по телевизите, институции, които оцеляват заради невежеството на хората и субсидиите да дезинформират. 

Истината е във фактите, в историята. Историята казва, че много народи по света са открили чудодейните свойства на киселите млека не само като храна, а върху кожата, срещу алергии, слаба коса, интимна хигиена и регулация. Не по-малко здравословни ползи се споменават за суроватката на млечно-киселите продукти, чудодеен серум за външно приложение.

Почти всички добри диетични теории са пряко свързани с микробиологичният баланс. Например ниско-гликемичната теория. Добрите бактерии не обичат бързите въглехидрати, защото те водят до алкохолна, дрождева и метанова (газове) ферментация. Те обичат фибрите, инулина, сложните полизахариди. Самите полезни бактерии ферментират захарите и ги правят усвояеми, ненатрупващи се, без необходимост от инсулинова регулация. Инсулиновите скокове са бичът на съвременния човек, от метаболитния синдром (затлъстяването) до диабет и рак.
Захарите, които обичат полезните бактерии са от зеленчуци и кореноплодни. Неслучайно най-известния ферментирал млечно-кисело кисел продукт е кимчи, който е смес от зеле, джинджифил, ряпа, цвекло, морков, зелен домат... Сроден продукт е и нашата туршия. Да сте чували туршия да се получи от грозде и ябълки? 

Млечно-киселите бактерии обичат неусвояемите от човек сложни захари, което показва че те са симбиотичен организъм, който не се конкурира за енергия с нас. Разбирате ли защо инулинът и фибрите са много полезни за всичко, регулация на тегло, диабет, рак... те не хранят нас, а нашата микробиологична среда.
От друга страна, млечно-киселите бактерии могат да усвояват и по-прости захари, но не могат да се доредят до тях. Простите захари се усвояват още в горната част на нашия храносмилателен тракт с помощта на езнима амилаза, което според популярната езнимна теория не е много добре. Така не само с обикновената захар не трябва да се прекалява, но и с плодовете (плод е и домата, и краставицата... в незряло състояние могат да се третират като зеленчук, попитайте туршията). Бял хляб, бял ориз, паста, пици... също. Спомнете си защо инстинктивно отделяте слюнка при тези храни.
Да се поучим от природата. Преживните бозайници и термитите нямат ензими, които да разградят сложните захари (целулозата) от растенията, за което ползват микроорганизмките в стомаха си. Една крава е жив, ходещ ферментатор, в който протичат сложни ферментационни процеси, не само лакто-ферментация, но тези които са виждали крава за повече от час, много добре знаят и за нейната метанова ферментация. Ние също не можем да разграждаме нито целулоза, нито голяма част от растенията. Сами не можем, необходима е помощта на микроорганизмите. Зелето има много целулоза, то е рай за бактериите ни. Самоподкиселява се в туршия, а мой експеримент показа, че много скоростно подкиселява и прясно мляко (от всички видове).
Човекът или микроорганизмите, кой се е появил пръв? Отговорът е ясен. Полезните микроорганизми имат оптимална температура на действие... 37 градуса, при тази температура се заквасва киселото мляко. Неслучайно ние запазваме тази температура. Млекопитаещите чрез своята оптимална за микроогранизми топлорегулация са станали доминиращ вид.
Човек е разумно същество, вместо да ферментира храни в стомаха си, го прави в съдове, при телесна температура отвън. Доколко разумът се развива вече спорно, защото ферментиралата храна почти напълно липсва в технологично развитите държави.

Чрез селекция на храни, не само се храним, а селектираме добрите микроорганизми. С лоша селекция даваме предимство на други бактерии, което налага после геноцид с антибиотици. Получава се един омагьосан кръг от унищожение, синтетично възраждане и огромни печалби за корпорациите. Никоя корпорация не може да ви помогне повече от това да си направите хубава туршия или кисело зеле. Сокът от кисело зеле е един от най-чудодейните продукти, познати на човека. Няма да ви ферментирам тази информация, потърсете в Интернет.

Ще отбележа, че туршия и кисело зеле в магазина нямат микробиологична ценност. В тях първоначално протича ферментация, после полезният сок се изхвърля, заменя се със стерилна вода и накрая всичко се стерилизира, като не оцелява нито една лакто бактерия. Много от тези продукти са имитационни, те са сварени и консервирани в оцет, захар и сол, наподобявайки по този начин ферментиралият си оригинал. 

Киселите млека и те имат спорна здравословна полза, в тях има едва 2 полезни бактерии и то синтезирани изкуствено, извън млякото, което заквасват. Да, добри са, но са слаби и не оцеляват добре в стомашната среда. Но пък помагат на наличните самопоявили се бактерии да намерят една сродна среда. Суроватката дори от промишлено кисело мляко е добра за профилактика на кожа, коса, устна кухина.

На снимката горе: моят телефон като камера на окуляра на микроскоп, в който се виждат живи лактобацили в домашно соево кисело мляко (увеличение, 1200x). Всяка теория има нужда от доказателства, иначе настава информационен хаос, който е благодатна почва за дезинформация.