Стойността на истинската, жива храна

Пробиотичните храни са скъпи? Често се чуват твърдения, че натуралните, домашните храни са скъпи, а в специализираните ултра-магазини са на спекулативно високи цени.
Вярно ли е това твърдение? Или просто "гроздето е кисело"?
Без никакво съмнение, най-голяма ценност за човек имат живите, пробиотични храни. Те са в състояние да ни поддържат здрави, млади, в перфектна кондиция.
Храните, преобразувани от лактобацили са енергия, която тялото приема най-добре. Без скок на кръвната захар, защото захарите вече са преобразувани в подходящи за нас. Без киселинна реакция, дори и на продукти, които на вкус са кисели.
Има ли лакто-ферментирали, пробиотични продукти в магазините, супермаркетите?

• Туршиите? Туршията, киселите краставички, зеле, маслини и др. някога са били продукт на млечно-киселата ферментация и са мощен пробиотик, жива храна. Проведох експеримент... домашната, пробиотична туршия на мама срещу най-скъпите, германски кисели краставички в магазина. Домашната туршия закваси мляко за 4 часа, то стана твърдо като сирене. Купешките кисели краставички не заквасиха млякото, нито на 6-тия, нито до 12-тия час. Купешките кисели продукти за мъртви пробиотично. След като са стерилизирани на над 9 градуса... лактобацилите издържат до 40-50 градуса. Този експеримент може да го проведете сами.
• Киселите млека? Голяма част от тях са лъжа, но е факт че не малко от тях имат живи лактобацили. Но това са синтетични лактобацили, в синтетична среда. Представете си фитнес маниак, на строителна площадка, на реална работа. Същото е и с лабораторните лактобацили, те в нашия стомах са нелепи. Истинските, домашните кисели млека не съдържат само два лактобацила, а много повече. Млякото само по себе си няма хранителна стойност, лактозата си остава неусвояема захар. Само по себе си, млечно-киселите бактерии, които се хранят с чужди за нас захари (лактозата), са измислени, колкото бодибилтър на анаболи. При туршиите поне растителните захари са усвояеми.
• Кефир? Кефирът е мощна пробиотична храна. Но отново този в магазина не е от истински кефирени зърна, а от синтетична, лабораторна закваска с ограничен брой щамове. Истинският кефир е произведен от създание, което адаптира продукта според средата и суровината. Получавам прекрасен ултра-пробиотичен кефир от соево мляко, чрез кефирени зърна. Производството е малко, дефицит. И дума не може да става за сравнение с мляко, заквасено с промишлена кефирена закваска, приличат си само на вид и частично на аромат. Истинския кефир незабавно раздвижва и разхлабва червата, три дни терапия и се чувствате пречистен.
• Сирената? Най-много имитации има в тях. Истинското сирене, пробиотично, с млечно-кисела ферментация в супермаркет няма място, ще бъде скъпо, ще се развали скоростно, защото няма кой да се грижи то да бъде живо. В повечето сирена животът на пробиотичните бактерии е прекратен с топлинна обработка.
• Бозата? Не се учудвайте, тя е пробитична напитка, поне традицията е такава. Това в магазините не е лакто-боза, а заквасени с дрожди (квас) глутенови брашна. Класическата боза е от просо. Квасовата ферментация няма свойствата на млечно-киселата, на пълноценната пробиотична.
• Комбуча? Евтини газирани напитки с винен дъх и много захар, за които се твърди че са комбуча има отдавна. Но който си е правил комбуча, знае че това е поредния комерсиален фалш, или поне не са с този мощен ефект на домашната комбуча. По--добри комбуча напитки има в стъклени бутилки, на една доста сериозна цена.
• Заквасени храни? Има все повече заквасени кашу, сметана, сирена... Добрите от тях са на високи цени, тези с фалшив ферментационен процес са на умерена цена и с нереално голям срок на годност.

Как се имитират лакто-заквасени храни? При зеленчуците е лесно, те се сваряват за да омекнат, после се овкусяват с оцет, захар и сол. И ето я имитацията, на аромат, вкус и консистенция е същото. Но с нито един лактобацил, разбира се. При по-добрите млечно-кисели храни, лакто-ферментация има, но чрез стерилизация тя се спира за да не се разваля продукта. И това е краят на лакто-бацилите. Иначе захарите са добре структурирани от живите някога млечно-кисели бактерии.
Живите пробиотични храни нямат място в супермаркета, те са живи и искат живо отношение. Подхранване със захари, регулация на температура. Иначе избухват и в прекия, и в преносен смисъл.
Предлагането на промишлени натурални пробиоточни храни е невъзможна мисия. Те не могат да имат определен срок на годност, да отговарят на стандарти, да се съхраняват и транспортират както дойде.
Затова е абсурдно да ги очаквате в супермаркета. Особено пък на ниски цени. Наистина, като производство не са никак скъпи. Но се правят на ръка, отглеждат се индивидуално или в малки серии, продават се пряко от производителя, а не от множество посредници.
Напоследък много актуални за "киселите млека" от соя, кашу, кокос и други растителни суровини. Идеята е чудесна, но реализацията е имитационна. Нишесте, което лесно намножава синтетичните лактобацили, лимонена киселина за имитация на лакто-киселинност, ароматизатори за да се прикрие аромата на синтетика.
Правя кисело мляко от соя, нещо което не се предлага за пари, в синтетична опаковка. Само от соя... така е редно. И много по-трудно. Соята е капризна суровина за мляко, особено в нашите географски ширини. Старата соя не върши работа, само тази която може да покълва, свежата, и от определени сортове. Ферментацията иска наблюдение, нагласяне на температурата... хей, та това е жива храна.
За тези, които искат да им е евтино, нека първо осъзнаят, че и богати да станат, храна се не купува. Всеки я произвежда сам в зависимост от нуждите си. А ферментиралата храна е върхът на домашното производство. Включително и другите ферментации, с дрожди, алкохол. Промишленият алкохол е вреден, този от домашна ферментация е нещо съвсем различно, стига да не се прекалява.
Домашни кисели млека, сирена и ракии в магазините няма и не може да има. Практиката в чужбина е те да се произвеждат и предлагат от специализирани малки производители, които го правят по-скоро за кеф, отколкото за пари. Това целя и с моите млека, натто, кимчи, темпе... Света с тях няма да завладея, но на себе си, близките и приятели мога да помагам да бъдат здрави.
Цената на здравето? Знаете, че е безценно... спестявайки 3лв. от фалшиво мляко спрямо пробиотично, рискувате.
Какво правят пробитичните, живи, домашни храни? Те ни защитават от алергии, гъбички, вируси, патогенни бацили. Непреобразуваните от лактобацили захари са най-големият бич за човека, те атакуват костите, мозъка, черния дроб. Без пробиотично преобразуване диабет и рак има масово сред съвременния човек. Това е безценно.
Без тази защита страдаме, боледуваме, умираме. С лекарства нищо не е оправя. С пробиотични храни много от пораженията могат да се поправят.