Манджа с грозде или правилната хранителна композиция

Основна причина хората да страдат телесно и духовно е, че се опитват да разберат Вселената, но не и себе си. Повечето човеци дори не знаят как да дишат правилно (кога коремно, кога диафрагмено, смесено).
Почти за всеки храненето е някакъв хаотичен процес, в който няма логика, само емоции от зова на празния стомах и обилното слюнкоотделяне.
Хранейки се стихийно и невежо човек си докарва от затлъствяне до рак, от невроза до психично разтройство.
Разбира се, хората не правят това нарочно. Ако можеха да видят как действат ензимите и как заедно с нас се хранят бактериите, регулиращи някои ензими, тогава би било много по-различно.
Защо не ни го покажат в училище, по телевизията? Никой няма интерес човек да се научи да се храни правилно. От училища, през университети, медицина, фармацевтични компании, земеделие, животновъдство... Цялата съвременна цивилизация се крепи на неумението да се храним. Ако човек можеше да се храни правилно, за какво иначе би работил с такава неистова страст за хартийки?
Цивилизациите са се учили емпирично, от опита да се хранят правилно. Обичаи, традиции, дори религиозни календари. Сега това се смята за отживелица, човек вместо да яде 20% месо и 80% растения е точно наобратно. Убеден е, че чрез синтетични витамини и прахчета може да набави всичко без усилия. Че тялото му може да се лекува с химия от лаборатории, а не с биохимията на природата.
Как се яде, коя е правилната композиция? Същото е като заквасване на кисело мляко.

1. Пребиотик;
2. Необходима е закваска, която да се активира;
3. Хранителна среда за бактериите;
4. 6-8 часа за ферментационно преобразуване.

Което ще рече, че в т. 1-2 може да:

• Активирате вътрешните бактерии чрез микробиологичен ускорител (пребиотик), например инулин (цикориева напитка). Или дори само с чаша топла вода (не гореща) с малко лимонов сок. Сок от цвекло е идеалният ускорител. 
• Да се ползва външна пробиотична и ензимна помощ. Кисело зеле, кимчи, кисело мляко, реджувелак, лимонада от воден кефир или само млечен кефир. А защо не и боза? Говоря за домашните варианти, промишлените имитации са стерилни, в тях няма бактерии или те са от синтетично отгледани, ялови щамове, които се разглеждат или като чужди от вътрешните бактерии, или загиват в стомашната киселина. Същото се отнася и за киселото мляко, промишленото е вредно с това, че мазнините в него са разпрашени (разтворени), тоест окислени и много вредни. Лактозата и казеинът от промишлените млека не се приемат добре от организма. Алтернативата са растителни кисели млека и кефири.

Половин час по-късно... Самата храна е най-добре да кореспондира в началото с желанията на бактериите, за да се помогне на синтеза на ензими. Бавните въглехидрати са идеалната храна за бактериите. Зелето е техният фаворит, морковите, джинджифилът, други зеленолистни и кореноплодни. В суров вид.
Ядат се храни, които бавно се разграждат, над 4, още по-добре над 6 часа. Идеални за това за бобовите храни, също така и пълнозърнестите, необработени зърна и ядки. Конструкцията на човешките зъби е точно за тях.
Много важно е да се дъвче добре за да могат храноснилателните езнвими да подействат още преди попадане в стомаха. Не се безпокойте с размисли и страсти, тази система работи от има няма няколко стотин хиляди години при човека и милиони при други животни. Кравата знаете, че е един ходещ ферментатор, който зарежда суровина за заквасване. Но не знаете, че много по-девни същества правят същото... термитите.  
След стартиране на тази ферментационна машина, могат да се добавят и други вкусотии. Накрая дори и бързи захари.
Това всъщност е традиционната концепция за хранене:

1. Топла супа със зеленчуци;
2. Салата и протеини. Хляб, традиционно пълнозърнест;
3. Десерт от плодове или друга сладост, която се разгражда от активираната пробиотична машина, без да предизвиква инсулинови аномалии.

Аперативът от вино или бира преди основно хранене? Също е в тази концепция. С тази разлика, че някога бирата и виното са били живи, пробиоточни, а сегашните са напълно стерилни.
Суши? Основна част в него е пробиотичният стартер от заквасен джинджифил. Но в Европа и САЩ това не е пробиотичен джиджифил, а от консерва, стерилизиран, мъртъв откъм бактерии. Оризът в суши е отличен пробиотичен стартер, заедно с водораслите. Рибата отлично се разгражда от бактериите в стомаха, без драстичния скок на солна киселина. В японската и въобще в азиатската кухня, много се консумира соя (едамаме, тофу, темпе, натто, мисо и др.) Соята е синбиотик (пробиотик + пребиотик). Ето защо соевото кисело мляко е All-in-One в цялата концепция, само достатъчно си е, просто му сложете мед и натрошен бадем.
Всички хранителни традиции по света са подчинени на тази концепция, концепцията на зареждането на ферментатора вътре в нас.
Дори и алкохолните традиции. Водка с кисела краставичка? Руска традиция. Чаша вода и кисела краставичка за да се задейства ферментатора. Туршия с ракия. Узо с айрян. Уиски с фъстъци (друг бобов синбиотик). Алкохолните традиции спазват принципа за мобилизация на бактериите, преди да се случи нещо частично хубаво за нервната система, но жестоко за тялото.
Този материал не е ли манджа с грозде? Гроздето е отличен ферментор и е отлучен за манджи, аз го ползвам почти навсякъде във вид на стафиди. Сушените (самоферментирали) плодове като сушени сливи и сушени домати са перфектен стартер. Няма грешка, доматът е плод.
Всичките приказки на света са нищо без личния пример с дела. Това са мои ястия, с които свалих много, много килограми някога, и чак сега си обяснявам чрез тази теория защо се хранех толкова обилно, а теглото падаше с по килограм на седмица.
На снимката в началото, един перфектна ферметационна композиция: домашна, пробиотична туршия, запечен батат (сладък картоф) и копринено тофу във вид на "яйца на очи" (с кокосово масло и куркума на тиган).
И още нещо подобно:  домашна туршия, запечени тофу и авокадо и булгур с много подправки.