Никой не иска да бъде лаком и да дебелее, това разбиране е напълно погрешно. Грешно като калорийния баланс, който ни пробутват посредствени учени, неумели треньори и откровено невежи нутриционисти.
Човек изпитва глад не към калориите, а към нещо съвсем различно. Дефицитът не е само енергиен, основната съставка на глада е липсата, изчерпването на:
- Ензими;
- Минерали, витамини, микроелементи.
Тялото ни се регулира, живее благодарение на ензимите. Основен помощник и генератор на ензими са бактерии, най-вече млечнокиселите. Човек има в стомаха си, а и не само от 2 до 3 килограма бактерийна среда, която движи живота в нас, от храносмилането до имунната система. Влияе дори и на нервната система, на хормоните, ето защо при стрес човек иска да се храни много, но не с калории, а с ензимна храна. Иска, но го тъпчем с пица и картофи, което побърква инсулинометъра, мощно се трупат подкожни мазнини.
Хомо Сапиенс си въобразява, че е сам в това тяло, поради това много греши в концепцията за храна. Знаете ли, че в организма ни има невъобразимо повече на брой бактерии от броя на всичките ни клетки взети на куп? Човек е по-скоро бактерийна структура, отколкото клетъчна. Може дори да се каже, че ние сме просто инкубатор, среда за микроорганизмки. Нищо чудно да се окаже, че тази симбиоза между плът и микроорганизми има измерения далеч извън опознаваемия свят. Цялата тази микро вселена в нас ни поддържа в хомеостаза, за да не се разпаднат клетките ни, под въздействие на кислорода и на агресивните външни бактерии и вируси. Когато изчерпим ресурсите на този невъобразимо сложна система от микроорганизми, когато бактерийната система се разпадне, настъпва краят на житейския път. Бактериалната смърт е еквивалентна на цялостна, въпреки това хората смело извършват геноцид над бактериите си чрез антибиотици, лекарства, алкохол, йонизираща радиация от технологичните микровълни.
Сигналите за глад идват от нашите бактерии, ние обаче ги храним с храна, към която те са безразлични. Нещо повече, те трябва много да се напънат за да неутрализират вредите от тази храна, например да се жертват в борбата със свободните радикали. Някои бактерии пък, които наричаме несправедливо лоши, се заемат с токсичните отпадъци от месото и млякото, ферментирайки ги буйно до газове и фекалии.
И така, езнимният сигнал е пуснат, човек тъпче ли тъпче храна. И става още по-гладен, защото не осигурява храна на бактериите, а напротив - изтощава ги, те дават още сигнали. И пак, и още - омагьосан кръг, водещ до затлъстяване.
Друга съставка на глада е липсата на минерали, соли и витамини. Но нещата са свързани, защото добрата за ензимите храна най-често има от всичко това. Единствената липса понякога е на натриева сол, за осигуряване на баланса с калия, който се поема от растенията.
Коя храна е ензимна?
На първо място това са зеленолистните растения и кореноплодните. Зеле и моркови например е идеална храна за полезните бактерии, а способността на фибрите да почистват червата, неутрализира необходимостта от намножаване на "лоши" бактерии. Любима храна на бактериите е инулина, има го в изобилие в цикорията и в земната ябълка.
Ферментацията, съпроводена с много ензими може да бъде не само вътрешна (в телата ни), но и външна. Мощна ензимна храна са естествено ферментиралите, намиращи се в жив, ферментационен стадий храни като туршия, кимчи, натурален кефир, домашно кисело мляко (соево, животинското носи и доста вреди). Ферментиращи, живи храни в магазин не може да има, те не отговарят на промишлени стандарти, трудно се съхраняват, изискват постоянно внимание. Помолете баба си за домашна туршия, но традиционна, зимна, без новите "стартери", без варене и консервиране. А защо да не направите си само, с помощта на аеротапа?
Важно правило: всичко, което се заквасва добре, е добро и в сурово състояние. Краставици, зеле, джинджифил, моркови, червено цвекло, чушки, карфиол и др. Това е ензимната храна.
Не правете грешка да ползвате само соковете на тази храна, това е безумие и егоизъм. Да, човек не усвоява фибрите и целулозата, но не сме сами - бактериите се хранят с тях.
А месото, ще се запитат тези, които са програмирани да се хранят с него? Това е антиензимна храна, единствената причина поради която се поема са минералите. Можете ли да консумирате месо без много сол и подправки? Месото се асоциира със соли и минерали, с подправки. Подправете по същия начин, мариновайте в сладко-кисело-солен сос темпе и няма да откриете разлика с месото. Хищниците, които ядат месо? Първото, което правят като убият плячката си е да изядат вътрешностите ѝ, фабриката за ензими, с непреработена, ферментираща растителна храна. Знаете ли, че кравата се храни чрез стомах с няколко камери, в които бактериите разграждат несмилаемата за млекопитаещите целулоза до хранителни захари?
Следващият път, когато усетите глад, първо се замислете над тази концепция. Салатата? Тя се яде първа неслучайно, явявайки се мощна ензимна храна, тя дава сили на бактериите ни да поемат следващите храни и да ги разкостят.
Гладът за сладко? Той най-често е показател за стрес, често е комбинирал и с глад към други бързи въглехидрати като тестени, ориз и картофи. Не е глад за енергия, колкото глад за удоволствие от задействането на езнима амилаза в слунката ни, който разгражда тази храна още преди храносмилателната система. От собствен опит знам, че ензимната кисела храна, включително и лимонът в комбинация с електролити неутрализират "лакомията" по сладко. Гладът за сладко е индикатор за почивка, сън... когато тялото генерира, възстановява ензими. Полезните бактерии също обичат бързи въглехидрати, пример за което е японското кимчи, в което млечно-киселите бактерии се намножават в активирано оризово брашно.
Проста ензимна храна е натуралният, органичен домат с черна или морска сол. Той има бързи въглехидрати, и минерали, витамини, любим е и за бактериите. Пектинът му неслучайно неутрализира глада, защото скоростно засища гладните бактерии.
Хората ядат много, но имат дефицит на енергия и жизнени сили? Защото ядат неензимна храна. Защото количеството не прави качеството. Жизнеността идва от ензимите ни, от активната чревна бактерийна флора. 6 дюнера, 3 пици, 2 свински стека не могат да осигурят жизнена енергия колкото малко една краставичка, туршия с булгур и живи маслини заедно домашна боза за десерт.
На снимката: моя сутрешна ензимна "закуска", напитка от ръж и цикория*. Цикорията има много инулин и е чудна храна за лактобактериите. Обогатена е с черна, хималайска сол, добавена е и хранителна мая за чуден аромат и храна на дрождите в нас, също важен компонент от вътрешната ни флора. Прилича на кафе? Кафето е ултра-антиензимна храна, свободните радикали в него водят до колосален разход на енергия от полезните бактерии.
В малката купичка слагам жива, домашна туршия, в случая зеле и моркови. Нарязвам малко авокадо за полезни за нервната система мазнини, които в неокислен вид само така могат да се набавят. Поръсвам с пикантно чили и поливам с малко мед. Медът е чудесна ензимна храна, още бактериите в зелето го нападат.
Една малка, огромна тайна в тази напитка е, че слагам и малко сок от натто, една бактерийна пръчица, която издържа на вряла вода и носи огромни ензимни ползи.
*Относно цикорията, това е другото име на растението с родното наименование синя жлъчка, което го има навсякъде. Вместо в сух екстракт от Германия, домашната синя жлъчка, изсушена и смляна ще бъде по-мощна ензимна храна. Консумират се корените ѝ, след обелване.
Коментари
Публикуване на коментар
Привет, приятел. Всички коментари се одобряват от модератор. Не разходвай време, ако коментарът ти не облечен във факти и личен опит, липсва полезност за читателите.