Сметката, моля!

Все повече хора преоткриват топлата вода, изживявайки се като кулинари. Което изглежда досадно, но простете им - опиталите за първи път да приготвят храната лично, изпитват хранителен екстаз, който искат да споделят с всеки. Огромна част от хората са девствени кулинарно.
Защо е този екстаз, та цялата ни планета изобилства от ресторанти, доставчици на храни, супермаркети, полуфабрикати?
Около храната има огромен шум, суета, дискусии. Дори негативни страсти, граничещи с фанатизъм. Натрапчиви вегани срещу месоядни простаци например.
Човеците като цяло са невежи, но интуитивно усещат, че около храната се върти всичко: тяло, настроение, здраве, дори секс и любов. Малко хора могат да си обяснят защо. Обясняват го с вкус, аромат, носталгия по гозбите на мама или баба. Ползват за обяснение сетивата си, ако можеха да видят как действат ензимите и микроорганизмите в тях - мигом биха намерили обяснение каква е целта на храненето и какво означава сигналът за глад.
Пълноценна, ензимна, жива храна може да се приготви само с любов, много отделено време, бавно, у дома. Тази храна захранва не само клетките на тялото, а и десетократно повече от тях,  микроорганизмите в макроорганизма ни. Бактериалната флора, както знаете е отговорна за всички процеси в нас, от метаболизма, през имунната защита, чак до нервната система и дейността на мозъка. Захранен с ензимна, с висока микробиологично енергия, човек става здрав и тялом, и духом. А и добре се вписва в обществото, намирайки се в телесна и ментална хомеостаза.
Учените с всяка изминала година преоткриват истината за нашата микробиологична същност, за нашата симбиоза с тези малки, невидими създания. Защо преоткриват ли? Защото хиляди години човешка еволюция е конструирала чудесни храни, обичаи и традиции, кулинарни методи. Сега учените дават заден ход от дисертационните оди за промишлените храни и с изненада откриват, колко по-полезна, богата, чудотворна е истинската, традиционна храна. Кефирът е храна на хиляди години, но учените са в пълна безизходица как да я синтезират в промишлена среда. Дори едно кисело мляко, конструирано в лаборатории е спънато микробиологично като двукрака стоножка. В натуралното домашно кисело мляко няма само един ялов лактобацил и куц стрептокок, както е в "киселото мляко" по измислен стандарт в магазина, а много повече полезна флора.
Ресторантите са зло, в по-развитите интелектуално държави, те вече са или отживелица, или отговарят на много високи стандарти, с много високи цени (вижте заведенията с Мишелин звезди, в някои от тях дори има пробиотична храна). Неразумноло разрастналите се от крайпътни страноприемници организации не са избягали далеч от същността си, да предлагат имитация на домашна храна, за пари.
Традиционна, ензимна храна в ресторант, още по-малко в заведение за бързо хранене или топла витрина на супермаркет не може да съществува. И при най-добро желание на собственика, тази храна не е трайна, не отговаря на стандарти, изисква време. Затова се предлага имитация на такава. Вредна, окислена храна.
Свойство на клетъчните организми е да са в хомеостаза само и единствено докато са живи. Това се отнася и за животните, и за растенията. Умре ли клетъчният организъм, незабавно се стартира процес на окисление от атмосферата. Някои растения са способни по-бързо да самоферментират и да запазят ензимната си стойност, но месото не може така. Някои меса все пак се окисляват много по-бавно от други, например бялото месо на риба спрямо телешкото.
Ударно окисление настъпва при печене, пържене на храната.
С какво е вредно окислението? Чрез него се внасят свободни радикали, към които се насочват ензимите и бактериите ни за неутрализация. Така вместо храна за човека и микрофлората му, се създава много работа за малките бойци. И се създава още глад за изтощения функционално организъм.
Повече ресторанти - повече хора, със затлъстяване, диабет, рак. Дори млади. В масовият ресторант няма как да има добра пре- и про-биотична храна, с висока ензимна стойност. Човек може да консумира малко месо, но това месо трябва да е прясно, с минимални термични интервенции за да носи функционална стойност. Което означава, че всеки ресторант или супермаркет трябва да разполага със свои полета, ферма и кланица. Да сте виждали такъв?
Един боб да си поръчате в ресторант, ще ви донесат нещо скоростно сготвено или консерва. Истинският боб се готви с часове, часове на бавен огън. Мислите ли, че в ресторант имат време да ангажират половин ден съдове и персонал за да сготвят добър боб?
Храната в ресторанта е и стерилизирана предварително, и функционално безполезна. Това е така, защото се цели възможно най-ниска цена и най-скоростно приготвяне. Едва ли и най-големият почитател на здравословното хранене ще изчака да му приготвят гювеч с нахут за 6 часа. Разбира се има и технологии за бързо готвене като съдовете под налягане, но това води до много негативни процеси и абсолютна микробиологична стерилност.
В ресторантите може да утолите само глада си за минерали, за сол и подправки.
Но какви сол, масла и подправки в комерсиална структура? Тяхното качество е ниско, последното нещо, което би избрал да си купи за домашно готвене зрял интелектуално човек. Ще ви сготвят сладки картофи в прясно кокосово масло, ще ви накиснат живи ензимно ядки за салатата, ще подберат пресен, нестерилизиран мед... мечти! Дори водата в ресторант е мъртва, комерсиална.
Самата съвременна  концепция за хранително заведение е сбъркана. Това е място за социализация, в което междувременно хората се тъпчат с безполезна храна, което по-късно се изразява в стомашен дискомфорт. Нищо общо с домашната храна.
Неудобната истина е, че хората ходят по тези места най-често за да се напият. Но стандартизираният промишлен алкохол, който се задължават да предлагат заведенията е много далеч от традиционният през хилядолетията алкохол като ензимно ценни бира и вино. Затова не спорете за ползата или вредата от питиетата, полза има само в домашно приготвените.
Храната в ресторанти и места за бърза храна е сред основните причини за затлъстяване сред хората, стомашни неразположения, диабет, тумори. Хората, хранещи се с прясна домашна храна много по-малко страдат от здравословни аномалии.
Удивително с обратен знак, но в училищата се предлага една от най-вредните храни. Като промишлено мляко с тесто например. Начин на хранене водещ до алергии и свърхактивност. В училищните и студентските столове прясната постна храна е голяма рядкост. Предлагат се много храни с окислени мазнини, със свободни радикали. И нито една пробиотична храна.
Има кухни като средиземноморската, френската, японската, които залагат на качествена, естествена храна. Някои собственици на малки ресторанти са издигнали кулинарията до изкуство на тяхна база. Но тези кухни са базирани на национални традиции, те са културно богатство. Те също имитират домашната храна, защото целят бързо обслужване срещу пари.
Храната е занятие лично. Всеки сам конструира храната си, според:

• Метаболитната си кондиция;
• Ензимното състояние;
• Микробиологичните предпочитания;
• Състоянието на нервната система.

Мама готви най-добре. Да, приготвянето на храна е и обратна връзка с тази конструкция по-горе. Човек, който може да готви и да се самоанализира, ще приготви най-подходящата храна за тяло, мозък и микробиом. В ресторантите има меню и толкова. Готви се за печалба.
Мама може да не готви толкова изтънчено като в елитен италиански ресторант, но го прави с обратна връзка, нейната храна е балсам за тяло и микробиом. Защото тя години наред е следяла кое как се отразява на децата ѝ.
Човек, конструиращ сам храната си, не може да бъде конкуриран от готвача на никой ресторант във вселената, хипотетично само от телепатичен изкуствен интелект с биоскенер за състоянието на организма, но и в него липсва емпатията, любовта.
Ресторант и функционално добра храна са взаимоизключващи се неща. Целта в ресторанта е да се предложат стерилни храни с по-засукан от домашния процес на приготвяне.
Храната в ресторанта не е нито адаптивна, нито функционално ценна, най-малкото пък приготвена с отношение. Вярвам, че храната, пренася освен калорийна енергия, емоционална и духовна. 
Ще ви дам пример със снимката горе, чрез личен опит за за перфектна жива храна. Кралят на трапезата е натто (ферментирала за 20-24 часа соя), кралицата - киселото зеле (домашно, живо). Все мощни, живи, ензимни храни с живички микроорганизми. За да втасат добре в стомаха, на помощ идва пухкаво свареният нежен ечемик, чиито бавни въглехидрати и фибри са благодат за стомашните бактерии. Много добър пребиотик е суровият бадем, накиснат в случая за час и половина. Бадемът има и много други ползи. Кой ще ви накисва бадем в ресторант?

Авокадото с неговите полезни ненаситени мазнини (няма друг продукт с толкова живи, неокислени мазнини) е специалният гост в композицията. Сезонната краставичка допълва тази полезна трапеза.

Но това не е всичко: всичко е овкусено с активен ябълков оцет, арабски кимион, черна вулканична сол, лют червен пипер, хранителна мая, и много кленов сироп. 

Вкусно и ефективно за микробиома, клетките, нервната система. Експлозия от вкусове и аромати. Време за приготвяне: 5 дни за домашното кисело зеле, 22 часа - за натто, 2 часа - бавно варене на ечемик. Хубавите неща стават бавно и с мерак.

Подобна ензимна храна в заведения няма и не може да има. Ресторантите са нещо като проституцията, получава се секс (засищане), но не и любов (хранене).
Знам, че съществуват и места, където срещу заплащане могат да ви предложат помощ в личната кулинария, здравословното израстване. С добре ферментирали храни, подбрани зеленчуци, умело селектирани подправки, ръчно приготвени заготовки за храна (темпе, нато, маслини, сирена, туршия и др.) Това са малки кулинарни работилници, в които се работи поради призвание, а не за пари.
Човек е жив не за да трупа пари, а за да се наслаждава на своята полезност, основния фундамент на щастието.