Съживяване на водата

Водата е основната субстанция за профилактика и регулация на телесните и микробиомни функции на човека. От нейното качество зависи здравето, имунната система, дори настроението ни.
Водата е в основата на младостта, дълголетието, тя има потенциал да редуцира свободните радикали от окислението на тялото. По този начин съхранява ензимната среда и подпомага полезните бактерии в и около тялото ни.
Всичко това е само потенциално. В огромната си част водата няма тези свойства, тя е окислена, нежива, няма редуциращи радикалите свойства. Откъсната от източника си на микробиологично съживяване, водата "умира" и не носи ползите, които би трябвало.
Изворната вода от извор е жива, тази в бутилките е окислена, мъртва. Чешмяната вода също е мъртва, защото е хлорирана, в нея не може да има живот, който да я пази от окислението.
Огромна заблуда е, че водата осигурява единствено хидратация и алкализация на тялото. Нейната роля е значително по-голяма, да се бори с окислението, редуцирайки радикалите.
Тази нейна роля се измерва с редокс-потенциал, показател който показва дали едно вещество има окислителни (състаряващи) или редукционни (неутрализиращи свободните радикали) свойства. Единицата за измерване е mV, ако тя има отрицателна стойност, водата е редуктор (неутрализатор) на радикалите, ако е положителна - има отрицателно влияние, тя окислява.
Бутилираните води винаги са положителни, те не са полезни. Изворните води са живи само в източника си, например в планината. Отделени от този източник, те започват да губят редукционната си енергия.

Според мои експерименти същото се случва и със суроватката на млякото. Тя е силно отрицателна (жива), заедно с млякото, в което има живи микроорганизми. Стойността ѝ е около -80mV за мляко с промишлена закваска до почти -400mV за кефир от натурални зърна. Но само два дни извън пробиотичната среда на млечния коагулат (протеини с бактерии) и суроватката започва да става положителна, седмица по-късно стойността ѝ е над +50mV. Ползвам суроватка за козметични цели, за да я запазя жива, оставям в буркана по една лъжица цеден кефир. 
Сред основните рецепти за младост, дълголетие и функционални старини за водоизточниците по Света. По една или друга причина, живите от тях са малко, около тях живеят най-много дълголетници.
Човек може да остарява много по-бавно, стареенето е окисление на тялото. В началото организма ни има много енергия за да се съпротивлява на това окисление, но с времето тази енергия намалява, дали заради все по-лошите хранителни навици или заради все по-големият ментален товар може само да гадаем. Окислява ни отвън кислорода, който дишаме. Но най-голямо окисление идва от окислената, мъртва вода. Процесът може да се забави с качествена вода и мобилизация на микробиома. 
В Интернет може да намерите много материали по тази тема, от философски, през конспиративни, до чисто научни. С цялото ми уважение към науката, но тя е манипулативна, изкарваща информацията извън контекста на смисъла им.

Предлагам ви мое практическо изследване, чиято цел е да съживи водата, от положителна да я направи отрицателна, редуцираща окислението от околната среда. Основен уред за тази цел е редокс-потенциал метърът, спомагателни са: pH метър, BRIX рефрактометър и EC/TDS метър.

В изследването участват водопроводна вода и бутилирана (Михалково). Към които се прави опит за съживяване от тип реджувелак (накисване за няколко дни на покълнали семена). Контролата е суроватка от соев кефир, която се явява най-редуциращата напитка, която познавам. 

   

Във водопроводната и бутилираната вода няма никакви захари. Поради това в тях няма как да има живи микроорганизми, които да правят водата редуцираща. Обогатената с покълнали семена вода вече има захари и това дава основание да се очаква зараждане на полезни бактерии и дрожди, които населяват земната атмосфера.

 

След ензимно, бактерийно преобразуване на водата от покълнали семена, нейната киселинност пада, което е показател за поява на полезна анаеробна микробиологична среда. Полезните бактерии и дрожди  действат в хранителна (въглехидратна) среда, като свалят pH до комфортното за тяхното развитие (pH: 3.6-45). Пример за което е оцетната (дрождева) ферментация, просто оставете плодови захари на открито и от тях ще стане оцет.

 

Друг показател за живот е електропроводимостта, тя явно расте при съживяване на водата. 

По удивителен начин нараства и твърдото вещество във водата, при това че зърната не се разтварят. Съживената вода става по-плътна, по-гъста супа от бактериен, ензимен живот.

И накрая най-важният параметър, редокс-потенциалът. Той потвърждава всички направени по-горе заключения. От тази графика може да видите защо Михалково е толкова добра вода, в сравнение с другите бутилирани води, както и с чешмяната, тя има по-близка до нулата стойност. Покълналата елда показва, че е супер-храна и в измерението на съживяване на вода, в нейното бактерийно-ензимно преструктуриране.

Относно реджувелака съм длъжен да спомена, че той е роднина на кваса и на бирата. Но не на промишлените, които са стерилни, мъртви. А на домашните, ензимни, живи, отрицателни.  Така че спорейки за полезността на бирата, имайте предвид, че промишлената е вредна не само заради алкохола, а заради окислеността си. Домашната пък е полезна защото е редуктор, който леко отпуска нервната система.

Суроватката от кефир е моето любимо козметично средство, вечер си мажа лицето с нея, на другия ден кожата ми е много свежа. Имайте предвид, че бактерийно съживените течности имат един пик на отрицателност, който свидетелства за битка между добри и не чак толкова за нас организми. След което следва стабилизиране на по-висока стойност. За пример мога да дам кефира, който на втория ден от зреенето достига до -400mV, но след третия се установява на около -250mV до -300mV.

Нашето тяло поддържа хомеостазата си чрез стойности от -60mV до -120mV в различни части на тялото. За справяне със свободни радикали имаме нужда от още по-отрицателна вода.

Експериментът е успешен, той доказва, че водата може да се преструктурира от вредна до жива, полезна.