Водата е основната субстанция за профилактика и регулация на телесните и микробиомни функции на човека. От нейното качество зависи здравето, имунната система, дори настроението ни.
Водата е в основата на младостта, дълголетието, тя има потенциал да редуцира свободните радикали от окислението на тялото. По този начин съхранява ензимната среда и подпомага полезните бактерии в и около тялото ни.
Всичко това е само потенциално. В огромната си част водата няма тези свойства, тя е окислена, нежива, няма редуциращи радикалите свойства. Откъсната от източника си на микробиологично съживяване, водата "умира" и не носи ползите, които би трябвало.
Изворната вода от извор е жива, тази в бутилките е окислена, мъртва. Чешмяната вода също е мъртва, защото е хлорирана, в нея не може да има живот, който да я пази от окислението.
Огромна заблуда е, че водата осигурява единствено хидратация и алкализация на тялото. Нейната роля е значително по-голяма, да се бори с окислението, редуцирайки радикалите.
Тази нейна роля се измерва с редокс-потенциал, показател който показва дали едно вещество има окислителни (състаряващи) или редукционни (неутрализиращи свободните радикали) свойства. Единицата за измерване е mV, ако тя има отрицателна стойност, водата е редуктор (неутрализатор) на радикалите, ако е положителна - има отрицателно влияние, тя окислява.
Бутилираните води винаги са положителни, те не са полезни. Изворните води са живи само в източника си, например в планината. Отделени от този източник, те започват да губят редукционната си енергия.
Според мои експерименти същото се случва и със суроватката на млякото. Тя е силно отрицателна (жива), заедно с млякото, в което има живи микроорганизми. Стойността ѝ е около -80mV за мляко с промишлена закваска до почти -400mV за кефир от натурални зърна. Но само два дни извън пробиотичната среда на млечния коагулат (протеини с бактерии) и суроватката започва да става положителна, седмица по-късно стойността ѝ е над +50mV. Ползвам суроватка за козметични цели, за да я запазя жива, оставям в буркана по една лъжица цеден кефир.
Сред основните рецепти за младост, дълголетие и функционални старини за водоизточниците по Света. По една или друга причина, живите от тях са малко, около тях живеят най-много дълголетници.
Човек може да остарява много по-бавно, стареенето е окисление на тялото. В началото организма ни има много енергия за да се съпротивлява на това окисление, но с времето тази енергия намалява, дали заради все по-лошите хранителни навици или заради все по-големият ментален товар може само да гадаем. Окислява ни отвън кислорода, който дишаме. Но най-голямо окисление идва от окислената, мъртва вода. Процесът може да се забави с качествена вода и мобилизация на микробиома.
В Интернет може да намерите много материали по тази тема, от философски, през конспиративни, до чисто научни. С цялото ми уважение към науката, но тя е манипулативна, изкарваща информацията извън контекста на смисъла им.
Водата е в основата на младостта, дълголетието, тя има потенциал да редуцира свободните радикали от окислението на тялото. По този начин съхранява ензимната среда и подпомага полезните бактерии в и около тялото ни.
Всичко това е само потенциално. В огромната си част водата няма тези свойства, тя е окислена, нежива, няма редуциращи радикалите свойства. Откъсната от източника си на микробиологично съживяване, водата "умира" и не носи ползите, които би трябвало.
Изворната вода от извор е жива, тази в бутилките е окислена, мъртва. Чешмяната вода също е мъртва, защото е хлорирана, в нея не може да има живот, който да я пази от окислението.
Огромна заблуда е, че водата осигурява единствено хидратация и алкализация на тялото. Нейната роля е значително по-голяма, да се бори с окислението, редуцирайки радикалите.
Тази нейна роля се измерва с редокс-потенциал, показател който показва дали едно вещество има окислителни (състаряващи) или редукционни (неутрализиращи свободните радикали) свойства. Единицата за измерване е mV, ако тя има отрицателна стойност, водата е редуктор (неутрализатор) на радикалите, ако е положителна - има отрицателно влияние, тя окислява.
Бутилираните води винаги са положителни, те не са полезни. Изворните води са живи само в източника си, например в планината. Отделени от този източник, те започват да губят редукционната си енергия.
Според мои експерименти същото се случва и със суроватката на млякото. Тя е силно отрицателна (жива), заедно с млякото, в което има живи микроорганизми. Стойността ѝ е около -80mV за мляко с промишлена закваска до почти -400mV за кефир от натурални зърна. Но само два дни извън пробиотичната среда на млечния коагулат (протеини с бактерии) и суроватката започва да става положителна, седмица по-късно стойността ѝ е над +50mV. Ползвам суроватка за козметични цели, за да я запазя жива, оставям в буркана по една лъжица цеден кефир.
Сред основните рецепти за младост, дълголетие и функционални старини за водоизточниците по Света. По една или друга причина, живите от тях са малко, около тях живеят най-много дълголетници.
Човек може да остарява много по-бавно, стареенето е окисление на тялото. В началото организма ни има много енергия за да се съпротивлява на това окисление, но с времето тази енергия намалява, дали заради все по-лошите хранителни навици или заради все по-големият ментален товар може само да гадаем. Окислява ни отвън кислорода, който дишаме. Но най-голямо окисление идва от окислената, мъртва вода. Процесът може да се забави с качествена вода и мобилизация на микробиома.
В Интернет може да намерите много материали по тази тема, от философски, през конспиративни, до чисто научни. С цялото ми уважение към науката, но тя е манипулативна, изкарваща информацията извън контекста на смисъла им.
Предлагам ви мое практическо изследване, чиято цел е да съживи водата, от положителна да я направи отрицателна, редуцираща окислението от околната среда. Основен уред за тази цел е редокс-потенциал метърът, спомагателни са: pH метър, BRIX рефрактометър и EC/TDS метър.
В изследването участват водопроводна вода и бутилирана (Михалково). Към които се прави опит за съживяване от тип реджувелак (накисване за няколко дни на покълнали семена). Контролата е суроватка от соев кефир, която се явява най-редуциращата напитка, която познавам.

Във водопроводната и бутилираната вода няма никакви захари. Поради това в тях няма как да има живи микроорганизми, които да правят водата редуцираща. Обогатената с покълнали семена вода вече има захари и това дава основание да се очаква зараждане на полезни бактерии и дрожди, които населяват земната атмосфера.

След ензимно, бактерийно преобразуване на водата от покълнали семена, нейната киселинност пада, което е показател за поява на полезна анаеробна микробиологична среда. Полезните бактерии и дрожди действат в хранителна (въглехидратна) среда, като свалят pH до комфортното за тяхното развитие (pH: 3.6-45). Пример за което е оцетната (дрождева) ферментация, просто оставете плодови захари на открито и от тях ще стане оцет.

Друг показател за живот е електропроводимостта, тя явно расте при съживяване на водата.

По удивителен начин нараства и твърдото вещество във водата, при това че зърната не се разтварят. Съживената вода става по-плътна, по-гъста супа от бактериен, ензимен живот.

И накрая най-важният параметър, редокс-потенциалът. Той потвърждава всички направени по-горе заключения. От тази графика може да видите защо Михалково е толкова добра вода, в сравнение с другите бутилирани води, както и с чешмяната, тя има по-близка до нулата стойност. Покълналата елда показва, че е супер-храна и в измерението на съживяване на вода, в нейното бактерийно-ензимно преструктуриране.
Относно реджувелака съм длъжен да спомена, че той е роднина на кваса и
на бирата. Но не на промишлените, които са стерилни, мъртви. А на
домашните, ензимни, живи, отрицателни. Така че спорейки за полезността на бирата, имайте предвид, че промишлената е вредна не само заради алкохола, а заради окислеността си. Домашната пък е полезна защото е редуктор, който леко отпуска нервната система.
Суроватката от кефир е моето любимо козметично средство, вечер си мажа лицето с нея, на другия ден кожата ми е много свежа. Имайте предвид, че бактерийно съживените течности имат един пик на отрицателност, който свидетелства за битка между добри и не чак толкова за нас организми. След което следва стабилизиране на по-висока стойност. За пример мога да дам кефира, който на втория ден от зреенето достига до -400mV, но след третия се установява на около -250mV до -300mV.
Нашето тяло поддържа хомеостазата си чрез стойности от -60mV до -120mV в различни части на тялото. За справяне със свободни радикали имаме нужда от още по-отрицателна вода.
Експериментът е успешен, той доказва, че водата може да се преструктурира от вредна до жива, полезна.
Коментари
Публикуване на коментар
Привет, приятел. Всички коментари се одобряват от модератор. Не разходвай време, ако коментарът ти не облечен във факти и личен опит, липсва полезност за читателите.