След като разумът осъзнае, че няма как да познае света, вселената, къде е Бог, има ли световна конспирация, кой дърпа конците на управлението в държавата, какво се случва във фирмата, в която работи, дали дори жена му изневерява, той си създава една паралелна реалност.
Докато е млад, на разумът му е интересно да съществува в тази паралелна реалност. Може да си изгради атлетично тяло, да спечели много пари, да се фука със спортна кола, да има много деца. Но що за мотивация за живот е това? Преходна, особено като се постигнат тези цели и се разбере, че отвъд тях е празно.
Табу за обществото ни е, че човек се уморява да живее и се опитва да се саморазруши, живеейки ден за ден. Надъхващите гурута и мотиватори вършат работа... да бъдеш себе си, да се отдадеш на егоизма си, да започнеш да бягаш, да изградиш мускули, да забогатееш с пари. Но само временно, за седмица до година.
Пари и пак пари, от училище, през университет, работа... човек се остава да бъде убеден, че има нужда само от пари за да бъде щастлив, за да има смисъл животът му. Цивилизацията обаче не познава някой, който да е бил щастлив от пари. Напротив, парите разрушават поколения, семейства, народи. Децата на богатите, осигурени с всичко стават алкохолици, наркомани, психичноболни. "Звезди", станали богати на млади години, много бързо се саморазрушават.
Глупав ли е човекът, става ли все по-лош и все по-зъл? Някога бях склонен да смятам така и както повечето от вас да съдя тези с нерационални действия, избухливост, липса на социална съпричастност.
Никой обаче не желае да бъде глупав, отхвърлете всяка друга теория, защото глупостта ще бъде ваша. Просто много хора нямат време, амбиция, възможност или социална среда за да развият потенциала на разума си. В света на парите и наемната работа е така. В света на хартиените цели и на опиатите, човек сякаш е нормално да избере точно опиатите. Нима торба с пари може да достави удоволствието от бутилка добро вино? Торбата с пари е инструмент за няколко бутилки вино.
Всичко започва още в училищата, едни безкрайно деформирано структури, в които съществата нямат право на избор, не виждат смисъл да се развиват. Предлагат им се асимилирания знания, синтетична социална среда и предмети без връзка помежду си. Учители без никакъв практически опит, учат децата как да се реализират в живота, това е абсурдно. Вероятно, има и по-добри училища, но те са просто изключения. Домашното обучение има и традиции и успехи, но в този замърсен с технологии и информация свят, това граничи със социопатия.
Дори да е добро училището, в университетската среда настава купонът. Алкохол, наркотици, секс и между целят този кеф - учене на поредните синтетични знания. Студентите, които работят и учат, знаят че учат глупости, задържа ги основно купона.
Покрай, протеиновата, хормонално напомпваща храна и заради повсеместната реклама и достъпност на стимуланти и опиати, децата съзряват много рано за тези зависимости. Училища и университети обикновено имат собствен дилър на "трева" и други опиати. Учители и преподаватели пият кафета и пушат цигари по време на преподаването.
Зависимостите са индикатор за неудовлетвореност и неразбраност сред околните. Те не се борят с порицание, изолация, осъждане и медикаменти, а с разбиране. Но не с абстрактно разбиране, а с разбиране от личен опит.
Едни хора се отдават на лакомия за да успокоят психиката си, да намерят смисъл в живота. Те стават тлъсти, но сравнително контактни и добронамерени. В крайна сметка сърцето им, съдовете, вътрешните органи не издържат.
При друга група състоянието е по-тежко. Имайки будни мозъци, те искат да потушат бръмбарите в главите си със зависимости като цигари, алкохол, кофеин, марихуана... антидепресанти. Тези хора не обичат храната, тя пречи на допълнителните субстанции да въздействат на психиката им. А психиката им е много активна. Тези опиати въздействат временно да нервната система и на мозъка, но водят до пристрастеност, от която почти няма измъкване. Следва пълно разрушение на разума и на тялото. И прекъсване на връзките с близки, приятели, семейство.
Много хора подценяват алкохолизма. Да се говори за него е табу, срамно. Някой го разглеждат като слаба воля, други като проклятие, малцина научно. В началото тялото има ензими да го разгражда, а мозъкът да се отпуска... но с напредване на възрастта, това става невъзможно. По време на абсистентните кризи, алкохолно зависимите са агресивни към околните и към себе си. Тъй като околните ги осъждат, те се изолират. Следва пълен отказ от живот. Цели народи са били заличени от алкохол и опиум. Моя теория за самоубийствата на Север, плоската светлина е само част от проблема, там социализация е възможна основно чрез алкохол. А липсата на земя и животни, които да се обгрижват водят до страст към бутилката. За да оцелеят тези държави, те притежават мощни икономики, които да правят човека по-щастлив от бутилката. В неразвити северни държави е различно, страстта към алкохола е над всичко друго.
Цигарите са друго бавно самоубийство, което за околните не е толкова опасно и са по-благосклонни към тази аномалия. Никотинът успокоява нервната система (временно), а пристрастеността към него е много по-жестока от тази към алкохола. Цигарите са зависимост, скокове на настроенията. Освен това са и един от най-мощните окислители на тялото, състарявайки го отвън (кожа) и отвътре (рак).
Кафето е посредник на други зависимости, изпичайки нервната система и фалшиво стимулирайки мозъка, води до атака на нервите и необходимост от алкохол или опиати. Кафето нарушава съня, мощно окислява тялото. Сред децата много модерни са кофеиновите напитки. Сред спортуващите също, те имат нужда от още и още. Привидно са стимулирани, но са крайно неефективни. Склонни към егоизъм и много по-агресивни от нормалното.
За наркотици няма да говоря, там също става въпрос за саморазрушение и временна заблуда, че животът е прекрасен. Много по-бързо саморазрушение.
При положение, че децата, младите и работещите са атакувани от кофеин, никотин и алкохол, как мислите, че те могат да развият разум? Емпатията също е част от разума, без нея състрадание е доброта не може да има. Деца с цигари, кафета, енергойни и спортни добавки... те стават неефективни да учат, да мислят аналитично. Аналитично мислене чрез опиати е невъзможно. Възможно е кофеинът да даде фокус да се наизусти нещо, но нищо повече.
Храната е нашето здраве. Промишлените храни и напитки с нищо не подпомагат поправянето на тези аномалии, напротив - те ги задълбочават. Медицината е безсилна, защото тясно се е специализирала в зъби, кожа, нерви, кости и какво ли не, но не и в цялостната система тяло-душа и смисъл на живота.
Изход като че ли няма, човек е роден за да се саморазрушава и да обновява поколенията? Не е така, човек е разум, който не ползва потенциала си за съзидание, погълнат от собственото си разрушение.
Знаете ли, най-голямата болка е да си ненужен? Това съсипва възрастните хора и ги отказва от живота, особено ако те се приемат за тежест.
И ето го изходът, в нужността. Това е смисълът на живота, да помагаш. Но не за пари, а защото си добър. Стигнал си до знания, сподели ги с другите. Преборил си проблем, помогни на тези които го имат, да успеят. Само бивш пушач може да помогне на настоящия да се откаже. Бивш алкохолик може да помогне на сегашния да спре. С уговорката, че бивши няма, ако те не помагат, те отново не биха виждали смисъл в живота и биха се върнали към разрушителните навици.
Не може да има изход без вход, затова не се вманиачавайте само да помагате, това отново е зависимост. Оставете се и на вас да помагат. Защото и други имат нужда да помагат, особено родителите, които затова живеят и това ги спира да се отдадат на зависимостите.
Пиша всичко това от личен опит, често като залитна по някоя зависимост се спасявам да споделям със зависими.
Светът е пълен с преки пътища психиката ни да се успокои. Тази психика е стихия, която може да покори планети, но е затънала в драми, самосъжаление, фалшиви идеали и грешни цели. Няма начин да я успокоим със зависимости.
Зависимост е дори и спортът, особено бягането. И с него не става, опитах го. При предозиране води до стрес за тялото, невралгии и нужда от почивка, а почивката без спортния ендорфин... изисква други опиати. Забелязвали ли сте спортуващ човек как има абсистенция към ходенето на фитнес или постоянно бягане? Много професионални спортисти, след края на кариерата си стават алкохолици, посягат към наркотици, разрушават живота си. Жалко е да виждаш как елитен спортист, гордост за народа си, градил тяло и дух над 20 години, само за няколко лета се превръща от от канара в развалина, остава без дом, семейство и пари. Единствено стабилни са спортистите, които помагат на другите, ставайки треньори.
Ние сме социални животни, единствената добра зависимост е тази да сме нужни и да помагаме на другите, да се грижим за тях, да ги спасяваме от самите тях. От това по-голям смисъл в живота няма. Личното израстване идва паралелно с това, във вече спокойния и фокусиран разум настъпват чудесата, идва щастието. Помагайки на другите, човек е най-щастлив.
Щастливият разум отключва душата. Хора без душа няма, душата е умението да общуваш, усещаш, помагаш, съдружничиш. Разумът не е душа, сам по-себе си, той е склонен да разрушава. За мен разумът винаги е изолиран, а душата е във връзка с всичко около нас, хората, природата, вечността.
Духовният разум няма нужда от опиати, нито от една капка алкохол за веселие, нито от една цигара за успокоение, дори от малко ароматно кафе за пробуждане. Далеч е над парите, одобрението в социалните мрежи, суетата... паралелния свят.
Първа стъпка към помощта към околните е да не ги съдите. Нещата са такива каквито са, всичко е поправимо, непоправима е само крайната степен на саморазрушението, която е функция на пълната изолация, най-често след осъждане. Помагайте, не бъдете грижовно осъждащи. Помагайте истински, но позволете и на вас да ви помагат. Умението да се оставиш на помощта на околните не е унизителна, с това помагаш на тях.
Замислете се и над това, че родителите не искат да досаждат и обсебват, а да бъдат нужни. Някои от тях не знаят как да го направят, но във всеки родител е програмирано да има жизнени сили за да помага на децата си. Ако децата го отхвърлят, той се отдава на зависимости и болести. Може да обсъдите с родителите си този материал.
Знам, че повечето от вас се паникьосват и не знаят как да помогнат на изпадналите в ямата на зависимостите, ако този материал ви е дал насока за това, споделете го.
На снимката: лична голяма заблуда. Компенсация на лоши навици с уж много здравословни. Убеждение, че познаваш света чрез интернет, заблуда, че имаш приятели и признание в социалните мрежи. И един вечно напрягащ смартфон, с който не се води нормална комуникация с близките, а и сума ти хора ти предлагат много ненужни неща. Малкото узо постепенно прераства в голямо, заблудите, в саморазрушение. Спрете, както спрях аз.
Коментари
Публикуване на коментар
Привет, приятел. Всички коментари се одобряват от модератор. Не разходвай време, ако коментарът ти не облечен във факти и личен опит, липсва полезност за читателите.