Защо остаряваме?

Живите създания са живи заради окислението, те окисляват кислород за енергия. Същият този кислород разрушава тялото им когато жизненият им цикъл приключи. Нещо повече, живото същество е живо защото е в постоянна хомеостаза, баланс между окисление и изгаряне на кислорода.
Не прави изключение и човекът. Той се ражда за да се окислява, и умира от старост, от окисление.
Защо стареем?
Какво се амортизира в нас толкова, че да губим сили и свеж вид с възрастта?
Науката или не знае, или премълчава. Невежите хора пък се мажат с мазила от супермарките за да запазят младостта си, голяма измама, почиваща на страх.
Клетките определено не се износват, те постоянно се обновяват. Костите са вечни. Мозъкът има много, много по-голям ресурс от човешкия живот.
Тогава какво? На пръв поглед е износването на сърцето. Хубава теория, но тогава защо хората с изкуствени сърца не са вечни?
Има нещо друго в нас, което се изчерпва.
Да се върна в детството. Рано рано изчезва ензимът лактаза и човек цял живот се бори мъжки с лъжата, че лактозното мляко било полезно. Ех, колко е вредно - причина е за алергии, костни и метаболитни аномалии. Но не и прясното, свежо мляко... в него има баланс между вреда и полезност. Такова мляко обаче няма как да откриете. Ако искате все пак да ме оборите, купете си крава, но ако сте в малко жилище - може и овца. Гледайте животните да са женски.
С времето намаляват ензимите за усвояване на алкохол и веселият някога пияч става алкохолик, ако много се напъва да троши кръвоносни съдове, черен дроб и мозък. Вместо да се разгради, алкохолът атакува пряко мозъка, което води до психични аномалии.
Защо човек старее? Заради окислението, заради свободните радикали. Но защо не се окислява веднага, някои хора, дори народи са млади до края на дългия си житейски път.
Кой неутрализира свободните радикали? Най-мощната защита вътре в нас е от ензима СОД - супероксид дисмутаза. Но той мистериозно започва да изчезва след 40 години живот.
Забравете добавки, така не става! Ако ставаше, прясното мляко с лактаза в комплект щяха да го продават.
Не е ли тялото да синтезира ензима, няма как да стане.
И така, ензим по ензим, ензимната енергия се изчерпва, човек се окислява, всичко започва да се чупи. Всичко в нас се регулира, ускорява от ензими. Ензимът е един вид ускорител на всеки процес в нас, ако нещо протича нормално мудно, ензимът може да го ускори 1000 пъти. Разграждате нормално алкохол, с ензим е друго, атакува ви алергия, ензимът е супер герой, който се справя с алергените.
Според една теория, ензимите са изчерпаеми, но взаимопреобразуващи се. Тоест ако се пие алкохол, който разходва много ензими, ако се яде месо, което също иска много ензими за разграждане, повредите от тютюна и те от ензими се поправят... та тогава мачът започва бавно и безславно да приключва. Човек старее, защото ензимните запаси приключват.
Изход няма! Ама не. С функциите на ензимите успешно се заемат лактобацилите, включително и с окислението. Но не, не бързайте да ядете кисели млека, в тях има стерилен мавзолей от едва два жалки лактобацила.
Лактобацилите със сигурност са възобновяеми, просто се грижете за тях. И да, включително с ферментирали храни, които не разходват ензими и увеличават лактобацилите.
Храната е добра концепция за дълга младост. Прекаляването със спорт - не... там също се хабят много ензими, а и окисляването от дишането с нищо не помага.
Да се върна на стареенето, на окислението. Вероятно за мнозина читатели дотук, това се е сторило абстрактно.
Представете си ябълка. Докато тя е на дървото, тя има защита от окисление, от гниене. Ако я скъсате, живее известно време. Ако падне, ако я отрежете, тя умира (като нас) и започва да се окислява.
Всяка жива храна има ензими, които не са същите като нашите, но са подобни и подпомагат вътрешните. Умре ли храната, нареже ли се и престои, сготви ли се, тя умира, окислява се. Поемайки такава храна, ние поемаме свободните радикали на тази мъртва храна и те започват да рушат нашето тяло. Мобилизират се хиляди ензими за да спрем този пагубен процес. Тоест вместо да разграждаме храна за енергия, губим ензими за да неутрализираме последиците от смъртта ѝ.
Месото има някои вреди като например наситените мазнини, които не се разтварят в кръвта ни, но ако то е прясно човек може да го консумира. Ако престои, то се окислява и става опасно.
Всъщност масово се яде развалено, окислено месо. Въпреки, че човек под разваляне разбира лошия дъх и разлагането от бактерии. Окисляването на храната е като радиацията, не я виждате, но я има и та разрушава тялото ни.
Не е само до месото. Смятате натуралният сок от портокал за полезен? Та това е една от най-вредните субстанции, които човек поема! Тя се смила с метални ножове, които я окисляват. Би било чудесно да е с керамични остриета, но няма такива машини. Само десетина минути след изцеждането, сокът се окислява и става мощен вносител на свободни радикали, от които ензимите ни се побъркват. Отделно сокът от плодове без фибрите си е жесток към стомашната среда и като цяло безсмислен.
Кафето най-често е окислено, въпреки че се прави много за вакуумирането му. Пийте го веднага след разхерметизация, останалото става много вредно.
Зърната на кафето напомнят, че зърнените и ядките могат да живеят, да имат ензими и след като бъдат отделени от растението. И все пак, нали не мислите че печеното кафе е живо?
Рекордьор по живучест са соевите бобове. Стига да не е нарушена обвивката им, те могат да покълнат след години съхранение в жестоки условия.
Като стана въпрос за покълване, сред най-мощните ензимни храни са точно зърнените и бобовите. Покълнали, те са чудо храна. Жива, ензимна, подмладяваща.
Дотук се оформя правилото, че полезни, неокисляващи ни храни са само тези, които поемаме в жив, необработен вид. Брашната са мъртви, окислени зърна, олющените семена и бобове - също, хлябът, пицата, сладоледът... всички зехтини и олиа са свърх-окислени мазнини, всъщност окислените мазнини внасят в нас най-жестоките свободни радикали... списъкът на окислени храни е огромен. Единствено плодове и зеленчуци биха могли да се разгледат като живи, но с някои условности. Третираните с препарати растения имат много по-малко ензими от органичните. Много от екзотичните плодове са изкуствено усрели, други са балсамирани с парафин или други препарати.
Положението е страшно! Ще се старее?
Изход има. Бактериите и дрождите са невидимото за нас чудо на природата. Те са способни да преобразуват окислена храна в антиоксидантна. Това им е работата, да съживяват мъртвите. Нарязвате зеле и го оставяте на лактобацилите, те го правят още по-жива, ензимна храна. Същото е и с млякото, стерилизирано, пастьоризирано, то умира ензимно и му предстои мощно окисление. Но заквасено с лактобацили, то става нов продукт, явявайки се идеална среда за намножаване на полезни бактерии, които осигуряват и ензимен комфорт.
Лактобацилите са уникални антиоксиданти, има ги и по кожата, и в очите ни, те ни пазят. Но ние ги отмиваме с препарати, повишаваме pH докато ги унищожим. Никое синтетично мазило, за никакви пари на  света не може да ви подмлади кожата както суроватка от кисело мляко и особено от кефир от истински кефирени зърна.
Обобщение:

• С годините ензимите, които ни пазят от външно, вътрешно, всякакво окисление намаляват, дори изчезват и ние боледуваме, стареем, окисляваме се;
• Единствената антиокислителна алтернатива на ензимите са лактобацилите, които са възобновяем източник на младост;
• Храната е нашето здраве и младост, но само живата храна, ензимната храна. Чрез нея икономисваме ензими;
• Единствената преобразувана, нарязана, възродена след обработка жива, ензимна храна е ферментиралата по традиционен начин.

Знаете ли какво е гладът и защо човек все повече дебелее? Търсим ензимна храна и ядем ли ядем, а ензими не поемаме, само разходваме. Знаете ли, че хищниците първо изяждат вътрешностите на жертвите си, където има най-голяма концентрация на ензими? Гладни сме за ензимна храна, но в магазините и ресторантите има само имитация на такава. Защо бременните жени изпитват глад точно към ферментирала храна? Те имат двойна нужда от ензими.
Яжте ензимна, ферментирала храна и няма да изпитвате глад.

На снимката в началото: редокс-потенциалът на "полезен", премиум, органичен нефилтриран зехтин, най-доброто в мега маркета. Окислеността му, липсата на живот се отчита чрез редокс-потенциал метър, а не с pH метър, както грешно смятат мнозина. Тази стойност е силно положителна, тоест, продуктът е окисляващ. Като пример за полезна храна, сокът (чорбата) от домашно кимчи има отрицателна стойност (-56mV), а съживеното от кефирена гъба мляко във вид на кефир достига до -395mV. За тези, които все пак обичат pH измерването, показвам стойност и от pH метъра.