Самите ние, хората сме не клетъчни организми, а микробни. Клетките ни са просто среда, храна за многократно по-големият от тях брой и вид микроорганизми. Микроорганизми, които регулират процесите в нас, редуцират окислението (стареенето), балансират нервната система, организират имунната система, разграждат и асимилират храната, почистват тялото от токсини и отпадъци, синтезират витамини, хормони.
Защо тогава живеем толкова малко, толкова бързо стареем? Защото сме глупави! Лесно манипулируеми. А вредите около нас са свързани с атака в друга посока, в посока микробиологична стерилизация.
Има четири основни причини да стареем:
- Окислената храна и вода. Всяка мъртва храна се окислява, особено критично е това за месото. Няколко часа след смъртта си, месото започва да се окислява, особено бързо това става в червените меса. Най-ударното окисление на месото, а и на всяка храна е термичната обработка. Горенето си е чисто окисление, също както пърженето, печенето и дори варенето. Най-критични за организма ни са окислените мазнини. Откъснати от живата ензимно-микробна структура, всички мазнини се окисляват под въздействието на кислород (окислява) и ултра-виолетовите слънчеви лъчи. Всички олиа, масла, зехтини, тахани... с времето се окисляват все повече и повече. заради тях човек боледува от хиляди болести, най-печално известната окислителна болест сред които е ракът. Водата е още по-голям вносител на окисленост, извън живият микробен водоем, всяка вода започва да се окислява. Промишлените напитки също са свръх-окислени. Правете разлика между окисленост (спрямо кислорода) и pH (спрямо водорода), многото "гурута на здравословният живот" обединяват тези толкова различни понятия. Няма по-престъпно изобретение от хладилника - той маскира това, че храната в него се окислява, а това че тя не се "разваля" от микробно преобразуване е прикриване на един полезен индикатор;
- Кислородът, който дишаме ни окислява ударно. Това е една енергийна отрова, която изгаряме за да произведем енергия. Полезните микроорганизми в нас не понасят кислорода, те са анаеробни. От тази гледна точка е доста спорно дали нашата енергетика се дължи само на кислорода... защото важни енергийни процеси, електролитни взаимодействия се осъществяват не благодарение на, а въпреки кислорода. Въздухът, който дишаме е благоприятен само ако той е микробиологично богат, бактерийно преработен. Във въздуха, сред чистата природа плуват милиарди лактобацили и други полезни организми. В стерилна среда те липсват, в замърсения с петролни продукти град, те са много малко. Убива ни не толкова прахът и мръсотията, колкото липсата на полезен живот във въздуха.
- Слънцето! Въпреки, че същността на Слънцето се оспорва от много нови теории, е факт че сме заобиколени в негово присъствие от ултравиолетова радиация, поради което и изгаряме на Слънце. Слънцето окислява, състарява и то много мощно. Факт, който се потвърждава от лъжите на официалната наука за озоновите дупки, каквито се оказа, че никога е нямало.
- Лекарствата. Те не лекуват, а водят до зависимост и микробиологична стерилност. Най-коварни са антибиотиците, те съсипват човешкия организъм. Убивайки нашата микробна среда, хората боледуваме много повече, оставаме беззащитни... стареем много по-бързо от заложеното в природния проект.
Това са:
- Електромагнитните вълни от WiFi, GSM, GPS, BlueTooth, DVB телевизия, микровълнови печки, домакински уреди, електрическа инсталация с променливо напрежение. Това също е вид радиация, сродна с тази на Слънцето, което е най-мощният електромагнитен излъчвател, чиито електромагнитни бури сриват човешката психика.
- Козметиката. Точно така, това което твърдят, че ни подмладява, всъщност ни състарява. Предлагат се сапуни, шампоани, тоници, кремове, лосиони, гелове... които първо че са с много високо pH, друго че съдържат окислени суровини, били те природни или синтетични. Високото pH (основа) погубва микроорганизмите, които ни защитават, защото качва тяхната среда от pH 3.6-4.4 до безумните 7.0-10.0. Козметиката и продуктите за хигиена са си чист микробиологичен геноцид. Удивително е дебелоочието на "учените" и проституиращите ТВ промотъри... те твърдят, че тези агресивни основи (базирани на сода каустик) били неутрализирали лошите бактерии. Те унищожават всички бактерии! Тялото ни е уникална система на минимум 300 хиляди години, тази система сама организира микробиологичното си равновесие.
В този материал ще се фокусирам точно върху козметиката. Но не с философия и приказки, а с дела. Първо малко теория.
Пробиотиците и тялото
Няма по-сложна тема за науката от тази за нашата пробиотична, микробиологична същност. Ако науката се фокусира върху нея, това би подкопало корените на много други науки, например за еволюцията, за произхода на човека, историята, религията, традициите, медицината.
Това, че науката не се интересува особено от пробиотичното ни измерение на тяло и енергетика води до яловост на официалните науки за нашето здраве. Медицината, психологията, кулинарията, козметиката и дори аграрните науки без анализ на микробиома са това, което са в момента... те само маскират проблеми, без да ги решават.
Всеки човек има своя специфична микробиология. Има общи черти по регионален, географски, вероятно и по расов признак. Което обяснява специфичните здравословни аномалии в различни краища на Света.
Само допреди 10 години учените бяха убедени, че човек има 200 различни вида микроби. Глупаци! Сега са открито десетки хиляди и се откриват много повече.
Тези организми са живота в нас, без тях ние няма как да функционираме правилно. От наша гледна точка те са допълващ фактор към нашето тяло. Но дали пък нашето тяло не е просто среда, инкубатор, храна за тези създания? Дали тези създания нямат колективно съзнание, предвид, особено предвид квантовата им, мигновена комуникация?
Добро и зло? Инг и Ян? Човешкия интелект постоянно се пита за тези крайности. Микроорганизмите доказват, че няма крайности, има баланс. Всички микроорганизми в нас са необходими, въпреки че обслужващата корпоративни интереси медицина определя някои от тях като лоши. Това, че започват да доминират някои щамове след третиране с лекарства, химия и козметика няма нищо общо с добрата или лошата същност на микроорганизмите.
Всички сте убедени, че "полезните" бактерии са в нас, например в стомаха. Според ведическите традиции (Индия), там наистина е центърът на Живота. Но, микробиологичната ни същност се простира много отвъд стомаха. За много хора е изненада, че кожата, очите, ноктите, зъбите, косата ни също са микробиологични инкубатори. Без защитните свойства на микроорганизмите, външната ни обвивка започва да деградира. Ползвайки синтетични препарати за хигиена и козметика, капки за очи, лакове за нокти, петролни продукти за визуален тунинг, човеците и особено женската му част разрушават своята микробиологична защита.
Въпреки, че повърхностния слой на кожата за науката изглежда мъртъв, в нея виреят милиони живи същества, които са нашата първа защитна линия срещу окислението, радиацията.
Микробиомът на кожата е деликатна тема за световната индустрия, бих казал дори табу. Ако се признае ролята му, а тя е очевидна, то тогава почти всичката налична козметика би трябвало да се обяви за неефективна. От бебешкият сапун до червилото за устни.
Микрофлората на кожата има следните задачи:
- Укрепване на повърхностния слой на кожата, превръщайки я в крепостна стена срещу въздействията на околната среда. Пропускат се само положителните въздействия;
- Регулира хидратацията. Точно така, с мазила и лекарства няма как да стане това. Може да се получи само чрез балансиран, здрав микробиом;
- Неутрализира факторите, които дразнят кожата, предизвикват зачервяване и алергии;
- Сухота, омазняване? При добър микробиом, това няма как да се случи;
- Регенерация на кожата след изгаряне, рани, паразити, насекоми и др. въздействия;
- Баланс на pH! Микроорганизмите постоянно се опитват да свалят неразумно високия pH, от над 7.0, с които ги третираме, до 3.6-4.6, който е нормален за кожата.
Идеалната рецепта? Идеалният крем? Няма такива! Пътища за постигане на баланс и здраве има много. Всяко тяло е различно, различна е средата, температурата, сезона, щамовете. Основният принцип е да имате здрава пробиотична среда, която да захранване правилно (така наречените пребиотици). Имайте предвид, че това, което ядем не е само за клетъчният ни комфорт, а основно - за микробиологичния баланс в нас. Същото важи и за кожата, очите, ноктите, косата.
Пробиотичните структури са известни от хиляди години. Модерната индустрия само влоши нещата, защото ги отхвърли или се опита да ги имитира в лабораторна среда. Тези своенравни структури не подлежат на стандартизация, серийно производство, срок на годност. Те са истински, живи, прекрасни, невъзпроизводими. По-лесно е да се отвори магазин за тазманийски дяволи, отколкото за пробиотична козметика. По-лесно е да се конструира разумен робот, отколкото да се замести многомерния микробиом. Но що за робот би имитирал човека, с неговата микробна среда?
Практиката
Два месеца откак експериментирам с микробно структуриране на собствено производство козметични кремове. Успехите са на лице и под микроскопа, и от редокс-потенциал метъра, захарният рефрактометър, pH метъра.
В хода на изпитанията бяха конструирани три основни типа кремове:
- Пробиотичен крем базиран на основа от ший, широк спектър полезни бактерии и дрожди, захранване с мед и ферментирали зеленчуци с много инулин и олигозахариди (джинджифил, земна ябълка, цикория). В тази среда се добавят и други масла, в зависимост от целта, типът кожа, например бадемово масло, жожоба, марула и др.
- Жив пробиотичен крем. Основата в него е млечно-кисела структура, ферментирала под въздействието на живи кефирени зърна (млечен кефир). Тази среда се подхранва от мед, малко млечна субстанция (протеин - бадемов, фъстъчен, лещен или животински кефир). Мастната основа е прясно масло от ший (със застояло не се получава добре), други масла, в зависимост от типа кожа.
- Лакто крем. За разлика от предишните кремове, в които има хибридна ферментация (млечно-кисела и дождева), в този има само млечно-кисела. Основните действащи щамове тук са: Лактобацилус булгарикус, Стрептококус термофилус и Лактобацилус лактис. За протеинова и пробиотична основа е взето бадемово кисело мляко (домашно производство). Маслената основа е базирана на кокосово масло, ший или комбинация от двете. Добавят се и леки масла, които се хомогенизират с пробиотичната маса.
Как действат тези масла? Удивително! Мостри бяха раздадени на група доброволци, всички са много доволни. Основна грешка в първите версии на маслата е, че в тях имаше прекалено много мазнина и слабо овлажняващо действие, но за сухи кожи това се оказа добра стратегия.
Най-удивителното за всички свойство на тези кремове бе, че те чистят кожата. Проблемните кожи първоначално избухваха от акне, особено под въздействие на живият пробиотичен крем. Което е логично, лактобацилите и дрождите проникват в кожата, атакуват депата на лоши мастни въздействия от синтетична козметика, атмосфера и хормони. Очистващото въздействие бе толкова буйно, че се наложи в следващи версии да намаля ефекта с по-малка доза пробиотици и храна за тях.
Получих обратна връзка че някои от кремовете добре се справят с обриви и лишеи. Това е логично, ако има добра пробиотична структура, която няма как да не изчисти паразитните за тялото ни структури. Ние сме микробни организми, не забравяйте. Редуцираме ли нашата микробна същност, нападат ни паразити и болести, вируси и аномалии. В един по-широк спектър на анализи, бих добавил че микроорганизмите са източници и консуматори на биополе, което неутрализира външните вредни полета, но за това друг път... темата си е за Нобелова награда.
Регенериращото свойство на кремовете бе нещо, което не целях умишлено, но си спомням стари мои експерименти с млека, където това бе фантастичен страничен ефект. В новите версии регенериращата функция я засилих с качествено конопено масло. Заквасеният коноп върши чудеса.
Повечето жени споделиха за отличен подмладяващ ефект, мекота на кожата, която никой друг козметичен продукт не е осигурявал. Аналогията бе само с природни продукти, живи структури като авокадо. Но целта тук бе средство, което да не старее и да не се окислява. В тази насока съм много горд с впечатленията у някои изпитатели, че кремът с времето става все по-добър, той зрее, демонстрира повече жизнена сила.
Да, тези кремове са живи структури, с времето те се подобряват, искат грижа, температура. Адаптират се към кожата, към човека, към неговата биосреда. Тези кремове дори могат да се ползват като основа за нови кремове. Те са неизчерпаеми, просто добавяте в тях прясно ший, кокос, бадемово олио, зехтин, или каквото ви действа добре. Всеки сам може да си бъде дизайнер на козметиката. Предлагам пробиотична концепция за безкрайно богата адаптация,а не фиксирана рецепта.
В новите версии на кремовете подобрих консистенцията, чрез нови и никак не евтини уреди за хомогенизация (ротация и ултразвук), а зреенето се подпомогна и от вакуумната обработка... след хомогенизация се внася много излишен, окисляващ въздух.
Снабдих се с още масла, от качествени източници, на нашия пазар маслата най-често са стари, окислени, неподходящи. Състоянието на маслото се проверява с редокс-метър, колкото по-отрицателна стойност, толкова по-добре. От друга страна пробиотиците вършат чудеса, дори окислено масло, те могат да съживят и да преобразуват в жива структура. Но така губят енергия, необходимо е повече време в инкубатора (+35 до +45 градуса), повече храна за бактериите.
Опитът, който имам от 3 години с алтернативни кисели млека и кефири, ферментация чрез промишлени и природни щамове, много ми помогна да се справям с експериментите, не за години, а само за дни. Температура, време, количество, захранване, заквасочник, безкислородно зреене и много още други тънкости, които с думи няма как да се обяснят.
Една от най-ефективните иновации е добаване на резенче диво ферментирал джиджифил във всяко бурканче крем
Първоначално имах намерение да ви изброя маслата и тяхното въздействие, но това е банално, може да го намерите на стотици места. Освен това при пробиотично модулиране, маслата придобиват много по-различни, по-добри свойства. Нещо като прясното и киселото зеле, варената соя и соята, която е преобразувана чрез наттокиназа.
Известна критика бе налична само към миризмата на кремовете. Основно тя се дължи на аромата на ший, но по-острия нюанс идва от пробиотичното преобразуване. Лактобацилус Лактис е доста активен не само като микробиология, но и като аромат. По тази причина все още се въздържам да ползвам Лактобацилус Ацидофилус и натто "пръчиците". В момента провеждам тест на това как се отразява прясно етерично масло от лавандула върху микробиологичното здраве на щамовете.
Голям успех имам от включването на пчелен восък, който не само, че е чудна храна за бацилите, но осигурява и красив аромат, особено след ферментация... все едно цветята, от които е събран медът, отново са оживели.
По-нататък ще ви покажа невероятно интересната динамика на редокс, захарно и pH преобразуване на незрелият и зреещият крем. Истинско чудо е.
Това е резултатът от анкетата на изпробвалите кремовете до момента. Анкетата е много обширна и дава невероятно добра обратна връзка за въздействие, предложения за промяна, трайност, съхранение. И най-вече за употреба... та съвременната наука понятие си няма как да ползва тези кремове. Тепърва се установява, че човек има не само различни кръвни групи, но и различен тип микробиом. Вие знаете ли микробиомната си група?
Експериментални серии правя за приятели.
Може да попитате за тях и да поръчате на мейла ми plantyogurt@gmail.com.
Коментари
Публикуване на коментар
Привет, приятел. Всички коментари се одобряват от модератор. Не разходвай време, ако коментарът ти не облечен във факти и личен опит, липсва полезност за читателите.