Луканката - микробиомните измерения на месоядната кулинария

Луканката - тя е свещена! Човек може да се лиши от кюфтета, пържоли, кебапчета, кренвирши, но от луканка - НЕ. Луканката е причина за "войната" между вегани и месоядци.
Какво толкова има в луканката?

Първо за моята позиция. Някои хора твърдят, че съм бил веган. Не се чувствам такъв, въпреки че не ям месо. Ако и да има хранителни секти, религии, то аз съм микробиомец*. А в тази моя кулинарна религия особено място заема луканката. Която приготвена традиционно е ферментирал, бактериен, микробиомно структуриран продукт. Както са и всички пушени меса, сирена, кашкавали.

Спирането на микробиомните продукти е катастрофа за организма. Спрял съм млечните и местните храни по простата причина, че съм си набавям микробна храна по един малко по-качествен начин. Чрез растителна ферментация.

Въпреки това, уважавам микробната местна и млечна кухня, дори горещо я препоръчвам на тези, които все още не са достигнали моят кулинарно-ментален дан.

Особено място в микробно обработената храна са животинските (карантийни) храни като бахур, черва, дробове и други вътрешности. Още "свещени" храни по нашите GPS ширини са шкембе-чорбата и дроб сърмата. Някога ми бяха любими.

"Цивилизованите" европейци се гнусят от тази храна и определят като варварска. Но точно тази жива храна е най-добрият животински хранителен продукт. Неслучайно хищниците първо изяждат вътрешността на добитъка, защото вътре се крие бактерийният и ензимен ключ към живота.

Червата и други части от стомашно чревния тракт на животните са стартери за месна ферментация. А и не само месна, сирената зреят чрез бацили изолирани от стомаха на тревопасни добитъци. Справка - сирищник.

Малцина от вас знаят, но в основата на добрата бирена ферментация е рибният клей от мехура на рибата. По тази причина сред всички комерсиални бири, любима ми е Guinness, която според слухове и намерения за съжаление ще премине към напълно веган вариант.

Месно ферментиралата храна няма нужда да се готви, окислява термично, тя е микробно консервирана, структурирана... с времето става все по-добра. Аналогичен принцип ползвам за зреенето на моите кремове за кожа... мазнините бавно, но упорито ферментират и подобряват структурата си.

Основна вреда на готвените, стерилизираните животински продукти е тяхната микробна импотентност. Без микроби тези продукти се окисляват, и предават тази зомби структура към тялото ни, образувайки от тумори, до шизофрения.

Естествено ферментиралите меса и млечни продукти нямат тези вреди. Ако са приготвени традиционно, те не са окислени, а са живи... редокс-активни. Човек с мъртво геномно и микробиомно месо, наистина става зомби, и телесно, и ментално... по-бавен, по-глупав.
Всичко е храна за микробите, и растенията, и магаретата, и футболистите, и египетските принцеси. Мое мнение е, че по-добрата храна са бобовите протеини и мазнини, с които кулинарно ми е по-приятно да боравя. Някак си не ме бива в касапската сфера.

Въпреки, че съм определян като "веган", имам повече знания, а и умения как да приготвя и консервирам месо... чрез вакуумно зреене например при ниска температура. За което всички знаете, но почти никой не добавя вътре термофилни бактерии както е редно. Не, че ги няма натурално, но се разчита на късмет, а не на наука и умения. За 8 часа в лакто-бактериен сос, месото може да бъде много по-лесно разградимо от нашия организъм.

Лакто-сос за мариноване (ферментация) на месо: мед, суроватка от кефир, кокосово масло, вместо оцет - пасирани кисели краставички, или ултракисели тиквички. Не съм открил топлата вода, принципът е аналогичен на сърмите (месо в кисело зеле), които се топят в устата.

Всичко, което ви споделих тук свидетелства само за едно. Че древните "човеци", с 20% по-голям от нашия мозък и значително повече хуманоидни раси е знаело за храната много повече от нас. Особено пък за консумацията на неразградимо геномно за Хомо Сапиенс месо, но удачно хранително след микробиомна предварителна обработка.

На снимката - луканка от цвекло и слънчоглед. Мнозина отдават неприлично доброто ѝ подобие като вкус и усещане до месна луканка на подправките. Истината обаче е, че цвеклото самоферментира точно по подобие на месото, съответно зрее като него. Има някои комерсиални организации, които предлагат "веган луканка", но те залагат не на ферментация, а на сол, черен пипер и подправки. Моята технология е да подквася предварително растителната луканка с лакто-концентрат от туршия. В тази връзка съм длъжен да добавя, че има много удачни растителни "колбаси" на бобова основа.

* Микробиомец е мое определение. Тъй като използвам живи същества (микроорганизми) за синтез на храна и съответно ги "консумирам", това изключва маниакалното отхвърляне на живот от храната. За разлика от вегана, микробиомецът търси само жива храна, в която има движение, процеси, дори интелект, в различна от нашата ментална размерност.