Теория за любовта, родните места, храната, астрологията и всичко останало

Развивайки измеренията на микробиома, нямаше как да не се докосна и до регионалния комфорт, носталгията по родните места. Съгласни сте, че всеки човек има уникален микробиом, учените също. Специфичен е за тялото, психиката, всичко в нас.

По същата логика всяка точка на Планетата има уникална съвкупност от показатели, които определят неповторима микробна среда. Температура, природа, космическа и планетарна радиация, влажност. Микробиомът на тялото ни се оформя под въздействие на околния микробиом.

Затова човек далеч отвъд родния микробиологичен извор тъгува, боледува, има алергии... там има различна от неговата микросреда, запечатана в тялото му чрез 2-3 килограма микроорганизми, които са хилядократно повече и като брой и като ДНК от клетъчната му структура.

Нещо повече, бих казал че моментът на раждането експонира специфична микробна среда. Която може би е циклична и обяснява донякъде астрологията, звездните карти... звездната радиация.

Тялото се появява стерилно микробно, и в момента на сблъсъка му с извънутробния свят се формира специфична бактерийна същност, която захранва тялото и мозъка с енергетика.

Ако и да има звезди или други ефирни, оргонови, икс-бозонни полета, те предават енергията си на микробиома, определяйки неговата структура. И много вероятно е да носим тази енергийна експозиция цял телесен живот. Защото тялото ни е по-скоро микробно, отколкото клетъчно.

И още нещо - по родните места, родната енергетика, сродните микроби и пребиотични структури, там ни е най-добре.

Това обяснява носталгията по някакви планини, долини и изтърбушени селца много по-добре от някаква абстрактна душевна носталгия.

Бактериите в нас са същото каквото са струните за градежа на вселената, основаващи струнната теория.

Това обяснява и кефът от регионалната храна, която от своя страна носи отпечатъка на родните места във всички измерения: генетични, енергийни и микробни. Боб от вашия регион е къде по-полезен и по-добре възприемаш се от китайска елда или южно-американска киноа. Българска ябълка е много по-комфортна за микробиома ни от еквадорски банан. Една от храните с най-тясна регионална микробна връзка е медът, той носи отпечатъка на растения, пчели, въздух, слънце... на пчеларя. Същото е дори с животинските продукти, така че добри неща от новозеландско гергьовско агънце или норвежска сьомга не очаквайте.

Има една добра новина за чуждите гео-микробно храни. Те могат да се модифицират в най-близката до био-енергетиката на тялото среда. Носейки максимално близкият ви физико-бактериен отпечатък. Домашно ферментиралите храни! Направете у дома натто, кимчи, туршия, кефир, реджувелак, кисело мляко... в тях участват бактериите от самите вас, от вашата среда. Това обяснява и ценността на домашно сготвената храна и безсмислеността от консервираната на хиляди километри магазинна лъже-храна.

Тази моя теория обяснява и на пръв поглед нелогичната хипотеза за любовта и храната. Да, готвачът предава своя енергетика и микробиом на приготвената от него храна, като запечатва в нея своята енергетика, хормони, емоции. Невротичен готвача на заплата в ресторант няма как да приготви полезна храна.

"Готвачите" на природни картофи, моркови, лимец, грозде... са микроорганизмите, които структурират почвата, оформят бактериен слой по листата... поемат обратна микробна връзка за средата от насекомите (много от които наричаме вредители). За съжаление индустрията убива микробите в почвата, замествайки ги със синтетичен азот, вместо с бактериен, опрашвайки ги генетично, а не натурално, избивайки насекомите като вредители, а помощните растения като плевели. Затова доматите са "гумени", а полезността на растителната индустриална храна е все по-малка. Но и тук има вратичка... просто ферментирайте храните във вашия дом, регионалните ви микроорганизми ще използват тази лоша суровина за добри за вас енергийни трансформации.

Тази концепция позволява да обясня и една свещена за душата ни област, тази за телесното привличане, за децата, за любовта. Факт е, че емоциите, чувствата в нас се зараждат не от мозъка, а от... слънчевият сплит, областта на стомаха... където се зараждат "пеперудите" на обичта. Мозъкът само следва тези чувства, опитвайки се да ги обясни. Науката обяснява това с биоенергетика, ведическите традиции - с чакри, традиции по цял свят само потвърждават това. Този енергиен център е концентрация на нашия микробиом, ядрото на стомашните бактерии, които движат всичко в нас, от разграждане и формиране на енергия, през имунна система и особено - психиката (дали чрез хормони, а може би и други, квантови измерения). Има и още една допирна точка при жените... вторият огромен бактерийно-енергиен център, намиращ се във вагиналният тракт.

Без микробна съвместимост, хората няма как да съжителстват добре. А тази съвместимост се дължи на регионално сходство, което глупави хора обясняват с патриотизъм и расови предразсъдъци. По-горе стана въпрос и за астралният отпечатък... което обяснява и съвместимостта на зодиите, в която никой освен мен не намира такъв обоснован научен фундамент.

Има изследвания, че двойка съжителстваща дълго време започва да модифицира микробиома си до общ... дали за добро или лошо за някой от двойката е мой теоретичен въпрос. Любовта траела две години? Не е така... просто за около две години микробиомът или приема този на другият човек или си изгражда защитна стена срещу него, преставайки да произвежда свързващи хормони, възбуда, тръпка в слънчевият сплит. Според тази моя теория е редно деца да се правят не веднага от двойките, а след установяване на микробиологично равновесие, след поне година съвместен живот. Иначе се рискува плодът да бъде в пълна дисхармония на микробиома, една незавършена личност.

Тази теория обяснява дори роднинските връзки, чрез близкия микробиомен произход. Етноса, народите, държавите, войните.

Хората сме още деца, знаем нещо за клетките и костите на телата си и нищо взаимодействията и особено за квантовите измерения на микробиома си. Надявам се с този материал да ви вкарам поне в пубертета на осъзнаването.