Ода за дишането, бягането и сексът на залез

Човекът е съвършената машина за бягане. За мнозина това е абсурдно твърдение, предвид такива бегачи като хрътката, антилопата, гепардът, Юсеин Болтът и особено хлебарката.
За съжаление разумните хора винаги са малцинство. Ще обясня защо човек е съвършена машина за движение. Ето някои опорни точки:

• Най-сложната биомеханична система в човека е неговото стъпало, което се задейства при бягане, не при ходене. В ходилото има повече сензори за обратна връзка, отколкото дори в ръцете. Тоест, Той не ни е проектирал за Мерцедеса, не дори и за велосипеда, а за бягане.
• Спрямо други създания, човек има много по-ниска скорост на бягане, но като издръжливост на дълги разстояния надминава с лекота коне, кучета, гепарди и дори куцо пиле с домат.
• Само човек има потни жлези, които са бегови орган за охлаждане на тялото, в най-екстремални условия. Затова за разлика от всеки друг вид създания, човекът вирее от Аляска до Австралия, от Ню Йорк до Улан Батор.
• Всеки човек, който започне да бяха, изпада в еуфория до такава степен, че се хвали в профила си във Фейсбук, за пълен ужас на не бягащите си "приятели". То демонстрация на времена, карти, маратонки, чорапи, маратони.

Но какво толкова яко има в бягането? Пот, износване на стави, умора, досадно еднообразие и като, че ли нищо друго. Мнозина бягат за да отслабнат, от суета. Но после, бягат още повече. Психиката се упоява от бягането, някои го отдават на еднорфините, на умората, която ги произвежда. Но това въобще не е вярно, защото при много по-голяма умора на закрито, във фитнес залата, умереното бягане на открито носи много повече кеф.
Въздухът и дишането! Бягането по кеф значително надминава да речем бодибилдинга. Билдърите най-често са едни депресирани, вечно гладни дървари, бегачите са свежарки, наливащи се с бира сред планини и полянки.
Микробната ми теория обяснява всичко за бягането, дишането, кефът и много повече.
Бягането е аеробно занимание, тоест то е основно дишане. Умората идва не от мускулна недостатъчност, а от белодробен капацитет.
Тогава не е ли ключът към мистерията на бягането, в дишането? В аеробното дишане.
И други спортове на открито носят подобно удоволствие, колоезденето и дори федербалът. Тоест не е до времена и рекорди, суета по плочките на корема, а е нещо друго.
Въздухът е кофти структура, учените твърдят че дишаме заради кислорода. Но те горките са или невежи, или ограничени, или ако са на наистина високо ниво, умело ни манипулират с нищонеказване във формата на бомбастична терминология.
Човек старее, боледува, заради гадния кислород, който ни окислява и съсипва, отвън и отвътре. Което означава, че кефът не идва от него, а от нещо друго. Със сигурност не е от водорода, не е от азота, нито от въглеродният диоксид... с огромна сигурност не е от изгорелите газове на автомобилите. Не е дори и от парфюмите на кифлите в моловете, от които ни става зле.
А сега де? Какво още има във въздуха?
Отворете вино, оставете го на въздух. То става на оцет, да го вземат мътните. И очевидно това не е от кислорода. От оцетните атмосферни бактерии е.
Въздухът е наситен с бактерии. Бактерии, които подквасват киселото мляко, кваса и бозата.
Ние плуваме в, дишаме една чорба от бактерии.
Учените и техните бек вокалисти докторите ще ви излъжат, че грипът се хваща по въздушно-капков път от други хора, че видите ли имало епидемии. Това е абсурдно, човек се разболява от недостиг на правилните въздушни бактерии, на чието място има вируси. Дишайки вирусите, разболяваме се. Вирусите започват да доминират при ниски температури и ниска влажност, среда която не е добра за дейните полезни бактерии.
Дишаме бактерии, като бягаме дишаме много повече, пълнейки микробния център на дробовете си с много повече бактерии. Който бяга е здрав. Когато се бяга сред природата, логично това са живи бактерии. В среда на климатика във фитнес залата, читави бактерии няма, въздухът е сух и стерилизираш с филтри, там доминират плесени и вируси. Много хора неслучайно свързват всяка настинка, мигрена точно с климатика.
За мнозина ултрамаратонците изглеждат луди хора, но това са най-уравновесените, щастливи и здрави хора. Заради дишането на натурални бактерии в натурална среда.
Но дишането е занимание за просветени. Не можеш да дишаш като риба на сухо и да получаваш полезности от природата. Дишането е умение, умение да поемаш микроби и да ги разпределяш в микробните центрове. Да се диша не само с дробове (гърди), но и със стомах, черва, хранопровод, че дори и уши. Не само да се диша, а да се вкарат за достатъчно време правилните бактерии в тяхната удобна анаеробна среда и да се задържат там. Мисля, че йогите се опитват да обяснят това по техен си начин, но съм убеден че чрез емпиричен опит имат добри практики, които не разбират в дълбочина. Заниманията с йога са пример как без изнурителни тренировки, само с умело дишане се постига същия ефект за щастлива психика и стройно тяло като след полумаратон.
Дишането е много хитро проектирано. То е единна система уста, нос, дробове, сърце, стомах. Въздухът, който ни заквасва преминава през всички енергийни центрове, през чакрите, които случайно или да съвпадат и с микробните мегаполиси.
Без да отчетем микробното намножаване и ползата на дишането за микробиома, то е по-скоро вредно, защото ни състарява. И ето тук е истинската магия на Създателя. Балансът между окисление и антиокисление. Микроорганизмите, които поемаме компенсират чрез своята живот и отрицателен редокс потенциал окисляващите свойства на атмосферата. Като се намножават в нас. Намножват се обаче само ако сме добър приемник, храним се добре, слушаме майка си и си плащаме данъците.
Атмосферните бактерии са могъщ обновител на нашите бактерии, чрез тях се затваря кръговратът на природата. Нови бактерии влизат през единият ни отвор, тези които са се наиграли в нас, излизат през другия. Бактерии, които са батерии за нашата енергетика. Така, че бягането не ни енергизира с мистично раздвижване на скърцащите стави, а с нещо много по-логично, то ни зарежда с бактерийни микро акумулатори. А изтощените акумулаторчета, казах ви откъде излизат, за да се заредят отново в почвата и да се вдигнат някой ден отново във въздуха.
Чакайте малко... почвата! И там има бактерии. Това не означава ли, че човек се зарежда близо до почвата? Със сигурност не се зарежда в бетонирания град, където добрите управници, които не мислят само за крадене, оставят обширни паркове за зареждане на хората, на децата, кучетата и дори на хамстерите. Изкарайте си хамстера в парка, стига сте мъчили клетата животинка у дома, на скапания климатик.
Но ако и почвата е микробен излъчвател, не е ли и водата? Е да де, затова се зареждаме на морето, затова кефът от плуване е толкова голям, съизмерим с този от бягане. Но не и кефът от хлориран, стерилизиран микробно басейн.
Ще се опитам да направя междинно обобщение на теорията. Би трябвало бягането в планини, гори и полета, плуването в естествени водоеми, копаенето на пясъчни замъци на плажа, градинарството, колоезденето, язденето на кон, карането на сърф, играта на голф, йога на залез до блато, сексът със селско момиче на сеното в плевнята... да правят хората много щастливи. Греша ли?
Залезът? Какво пък има той общо с миробиомната теория? Е там е работата, че инфрачеврвените лъчения зареждат микробите от въздуха много повече от другите спектри на светлината. Ултра-виолетовите напротив, стерилизират миробите и стимулират вирусите. Затова човек има енергиен прилив при изгрев и залез (червения спектър), около огъня, камината, при секс на свещи. Разкарайте скапаните LED лампи, които са маскиран УВ източник и върнете нажежаемите инфра-червени. Бас ловя, че теорията ми ще ви огрее с кеф, по-ярък и от намигане на знойна блондинка посред скучен фирмен банкет.
А сексът? Той е аеробно мероприятие с огромна обмяна на всякакъв вид микробиоми, от орални, до каквито са ви предпочитанията. Много тежко дишане, романтична инфрачервена светлина... и голямо бягане, ако ви сгащи съпругата.
Спортът не е това, което си мислите, че е. Без жив въздух, активна почва и вода, в която виреят риба и водорасли, той е синтетичен като надуваема жена и безалкохолна бира.
Обясних ви всичко, хайде бягайте. Но голи, защото голото бягане е най-добрата връзка с природния и почвен бактериен фонд. Поне опитайте боси.
Но преди бягане, ето и някои експериментални бегови терапии:

• Белодробна микробна инхалация. Солните пари намножават бактерии, а не както смятат мнозина, че ги унищожават. Съветвам ви към тази солна инхалация да добавите в топлата (до 50 градуса) вода, няколко лъжички чорба от естествено ферментирало кисело зеле, суроватка от кефир. 
• Инфрачервена светлинна инхалация на тялото. Нежната лъчиста енергия активира бактериите. Тъй като слънцето е и мощен УВ източник, най-добрата светлинна инхалация е от огън или инфрачервена лампа.
• Краката са обратната връзка с повърхността, стъпалата са ключът към правилното бягане, поради което е толкова актуално босото бягане и бягането с обувки без системи, с мигновена обратна връзка. Накиснете (заквасете) краката си преди дълго бягане в солна баня, в която има и живи бактерии, за предпочитане само млечно-кисели, тъй като при дрождеви може да настъпи реакция с потта и мръсотията и да цъфнат гъбички. Една предварителна маска с домашно кисело мляко би трябвало да свърши отлична работа. Оттеклите места са индикатор за нередност, наложете ги с листа от кисело зеле.
• Обувките са много важни при бягане, те освобождават степените на свобода на ходилото. Също така осигуряват и обратна връзка с повърхността, колкото по-бързо се подава импулса от допира, толкова е по-мигновена реакцията. Обувките с инертни системи, влошават бягането, развалят кинематиката на движението, забавят инерционните моменти и увреждат колената при преход на центъра на тежестта пред тях. Много е вероятно гумената подметка да екранира, изолира усещането на енергетиката на повърхността и това да влошава и биофизиката на движението. При босо бягане, мнозина бегачи споделят за по-ефективна координация, по-малка умора. Моят опит потвърждава това, обувките със системи увреждат коляното, минималистичните обувки много подобряват удоволствието, скоростта, дишането. Може и да си въобразявам, но с изтъркани ултра-тънки като подметка маратонки се фокусирам върху движението и природната енергетика, а не върху бръмбарите в главата. С почти липсваща обувка, заземявам всичките си проблеми, те потъват с всяка изминала крачка. Което обяснява рестарта след добро бягане, еуфорията, отличният сън. 
• Бих допълнил и за чорапите, които са много важна част от бягането, както и от всяко движение, спорт. Те контактуват с микробиома, дори се явяват среда за неговото развитие, намножаване. Вълнените чорапи, мерино вълна, са номер едно за мен в това отношение. Полиестерните не са на това ниво, дългите разстояния с тях са отегчителни. Струва си да се опита с натурални материи като бамбук, соя, коприва.  
• Храната е много важна, също и напитките. Любими напитки на бегачите са микробиомните, най-вече живата бира. Бирата има бързи захари, които са катализатор на анаеробния метаболизъм, който според моя теория се дължи на микроорганизми, но за това ще има по-подробно описание нататък. Като цяло всички бързи и бавни захари са критични за добрата подготовка на бегача - от една страна ако са в повече, ще образуват млечна киселина при анаеробно бягане, от друга - дават много енергия при аеробно тичане. Много важни са и пребиотичните храни и напитки, които поддържат в кондиция бактерийните батерии. Киселото зеле за мнозина действа разхлабващо, тъй като има и дрожди, трябва да се внимава. Киселото мляко е много тежко заради лактозата, но киселото соево мляко е върха на енергетиката на бегача, опитайте. Ферментиралите соеви храни са идеални - те имат много протеин, ултра-бавни захари и много богата млечно-кисела среда. Ферментиралите ядки в умерено количество са супер храна за дълга енергетика, за съжаление не мога да ви предложа рецепта за ферментирала фъстъчена или бадемова паста, сложна е технологията. Просто ги накиснете във вода, в която има пробиотична суроватка от кисело мляко или зелев сок... за два часа те ще освободят инхибиторите си, ще се заквасят до известна степен. От тази позиция, мощна пробиотична храна са покълналите семена, покълването става с помощта на микроорганизми, но внимавайте отново за ядки и семена, които има дрождева фаза. Между другото, фъстъците, най-концентрираната енергия, не са ядки, а боб, първи братовчед на соята са.