Готвенето като пресечна точка на наука и религия, философия и практика, дълг и любов

Едни от най-квалифицираните и скъпоплатените професии е на хората, които забъркват горива и смазочни материали за спортни автомобили, вакса за скиори, храна за състезателни коне. В същите времена, на пари и на суета, забъркването на най-сложното гориво е загубило своята цел, мисия и творческо вдъхновение.
Приготвянето на храна за човека е сред най-отговорните задачи, пред които е изправена цивилизацията ни. Вместо да се развива тази наука, явяваща се и изкуство, тя постоянно деградира. Хомо Суетиенс са забравили що е то стойностна храна, каква е нейната цел. Поради което цивилизацията е в пълен енергиен шок, психичен туш, следствие от което са различни телесни, а и ментални аномалии като диабет, аутизъм, рак, множествена склероза, шизофрения, та дори едно не чак толкова опасно на пръв поглед разтройство като затлъстяването.
Основни причини за загуба на този древен талант са специализацията и рецептите. Обществото е тръгнало към тясна специализация, подспециализация, микроспециализация. Докторите вече не са специалисти по цялото тяло, включително и на храната за него, а хартиени имитатори на дейност, процедурни биороботи, без душа. Не бих се учудил, ако до няколко години не се появи доктор по лявата пета на блондинки в средна възраст. Такъв доктор от нищо друго не разбира, нито от нервна система, нито от костна. Пример сега за което са стоматолозите и очните лекари. И зъбите, и очите показват просто симптоми на цялостна ментална и телесна деформация. Няма нужда от маскиране на проблема, а от лечение. Лечителят лекува цялото тяло, от зрение, през мускули и кости, до ума. Доктор вече не означава лечител, а надут пуяк с измислена дисертация, базирана на чужд опит и знания, която само до година след написването си не само е неактуална, а често и напълно погрешна. Грешни доктори се грижат грешни за здравето на цивилизацията. Болестите нарастват като епидемия под техните грижи.
Същото е с готвачите, "чефовете", световните шампиони по кулинарни шедьоври. Те са просто специалисти по следване на чужди, древни рецепти, които дори не осъзнават. Следват се модни течения, изолирани диети, w които някой случайно е преоткрил частица от топлата вода.
Кулинарът е лечител в много по-голяма степен от наемника с дисертация. Той проектира храна за лечение, за енергетика на аурата, на тялото, микробиома, потентността, всичко. Неслучайно много доктори, които са се осъзнали, са фокусирали леченията си в посока на храната. За което най-будните умове сред тях през последните години получиха Нобелови награди. Има един голям пропуск в Нобеловите награди, тези за физиология и медицина през последните години всъщност за свързани с изкуството на храненето, пример за което е автофагията.
Кулинарията е на първо място призвание лечител, после е древно изкуство, в същото време е и наука, иновация, експеримент, прогрес. Тя е за творци, а не за папагали на чужди рецепти. По рецепти вече готвят всички, с рецепти ви посреща сутрешния блок на LED дезинформатора, с рецепта завършва деня в поредната здравословна книга от човек открил случайно своя път сред бурените на дезинформацията и безпомощността на официалната медицина. Никой не ви учи на принципи, всеки гледа да раздава рецепти и да продава книги за пари, да рекламира с тях незалепващи тигани.
Моята мисия е друга, да живея в здраво общество, сред добри, адекватни човеци. Затова ви предлагам принципи, а не рецепти. Всяко мое ястие е продукт на принципите за постоянен прогрес и подобрения, за обратна връзка със себе си, природата, околните. Социалните мрежи ми дават отлична възможност за обратна връзка, следствие от което са живите семинари с най-дейните участници в дискусиите и експериментите.
Принципите не са сложни за следване, но са много сложни за осъзнаване. Корпоративните интереси, обществото, образованието, науката отричат творчеството и таланта, за сметка на които насърчават рецептите, зубрачеството, имитацията. Чрез много сложни термини се обясняват безкрайно прости неща. Това цели да ни обърка. Всички са се вглъбили в наизустяването на термини, а не в магията на творческия процес. Бас ловя, че и най-награждаваният с нобелови награди учен не знае повече от мен за реалната ферментация.
Суетата е кама, тя е с две остриета, тя е и прогрес, и самодостатъчно погубване на знания и талант. Понякога суетата разяжда и мен. Суетата е част от Матрицата на нереалността, в която водим своя "живот". Знаете ли, че живот от старослявянски е стомах (на руски още е така)? Стомахът ни, храната, микробиомът, основната чакра там... са генераторът на живот. Следващия път при силна емоция, просто се фокусирайте върху това, че тя извира от слънчевия сплит, а не от мозъка. Пеперудите в стомаха при любов е сред най-ярките индикатори на това.
Кои са принципите на стомаха, на живота, на храната? Те са само два:

• Живост на храната;
• Адаптация на храната към околната среда.

Храната не може да бъде мъртва. Мъртвата храна гради не много стабилни клетки, включително нервни, костни, мозъчни. От тази позиция се зараждат какви ли не модни течения, например на суровоядството. Суровата храна не е жива, тя е току що умъртвена. Тоест отново мъртва, изграждаща лоши, нестабилни структури. Но коя храна тогава е жива? Бъдете търпеливи, затова ще стане въпрос по-долу.
Живата храна се адаптира към околната среда, включително и към стомашната среда. Това е структурирана, променяща се храна. Храна, която не се адаптира е безсмислена, та дори опасна. Неадаптируема храна е тази от супермаркета, тази в ресторанта, в пицарията, навсякъде. Когато се храним с неадаптивна, мъртва храна е логично ние да се адаптираме към нея. И ставане не господари на храната си, а нейни роби. Затлъстели, мудни, нервни, бързо амортизиращи се човечета. Роби на храната, звучи силно, нали? Но я се замислете за какво толкова копнеем всички за пари? За да си осигурим качествена храна, качествено питие, пура, опиат. И когато пострадаме от некачествена храна, да имаме хартийки да ги връчим на лекари, за лекарства, процедури, рехабилитация. Не е ли робство това? на излъганият стомах, живот?
Храната е философия, а готвенето е реалното въплъщение на тази философия. Обличане на думи с дела, обратна връзка с тези думи. Храната засища и разума, разума конструира храната. Затворен цикъл, какъвто няма в нито една друга човешка дейност.  Философията на храната е осъзнаване. Осъзнаване на преходността на телесните структури, на ентропията, на безкрайността не само на макро равнище, но и на микро ниво. Точно в микро осъзнаването е главната истина на храната, че тя е нещо много повече, с нещо безкрайно по-малко.
Храната е инженерна наука, тя свързва физика (температурни процеси) с химия (реакции), биохимия (нутриенти и аромати), микробиология (бактерии), енергетика (електролити), медицина (лечение), психология (депресия и апатия), тя е част от всички науки.
Храната е и религия, всички вярвания са свързани с нея, с благодарност към Създателя ѝ, боготворене на нейното Чудо.
Готвачът не е бъркач на манджи, а висш биомеханик, биоинженер, биохимик, жрец на Живота.
Като стана въпрос за енергии, храната е приемник на човешката енергетиката на приготвящия, акумулатор за неговата позитивна или негативна енергия. Готвиш с любов - получаваш и даряваш любима храна, готвиш с отегчение - храната е нежелана, с неприятни последици. Вероятно сте гледали кулинарни състезания, в тях се вижда как в ресторантите има стрес, омраза, напрежение. Това се предава на храната. Мъртва храна заредена с отрицателна енергия. Здравословните аномалии са логичен завършек на консумацията на такава храна.
Между готвещия жрец и творец и хранещият е задължително да има духовна връзка, любов, приятелство или най-малкото жив контакт. В наемното готвене от напълно непознати хора това е невъзможно. Най-вкусната и полезна храна готвят майките за своите деца, това е тяхна мисия в Живота. Защото в нея, в храната те влагат не само хранителни продукти, а любов. Когато децата не се хранят с майчина кърма, те израстват болни и физически, и психически. По-късно майките, чрез домашно приготвена храна предават своята енергетика, микробиом, любов.
Знам, че ви звучи като мистификация, но с напредване на житейския опит, неминуемо ще го осъзнаете. Ако не за друго, то затова, че никой не желае е да е невеж или глупав. Невежеството е следствие от масова заблуда и социална манипулация.
Жива, адаптивна, акумулираща любов храна? Но, как и защо, благодарение на какво? Храната е жива, благодарение на микроорганизмите в нея, адаптивна е по същата причина. Пръв пример за което е споменатата по-горе майчина кърма.
Храната акумулира, приема, поема любов чрез общ микробиом или комуникация на микробиомна енергетика. Микроорганизмите са нещо отвъд храната, ние тях не можем да ги храносмиламе. Те са проводник на енергии, енергиен щит срещу ентропията на Вселената. Те дават обратната връзка за адаптация на нутриенти. Бактериите в храната синтезират в организма ни витамини, ензими, хормони. Ние не храним само себе си, а основно тях, защото се оказва, че вероятно сме микробни създания в много по-голяма степен, отколкото геномни.
Всяка една древна традиция добре онагледява тази концепция. Храната се оставя да първоначално да втаса, узрее, ферментира, тоест да намножи своите бактерии. Един вид това е възкръсване на мъртвата тъкан в нов вид живот. Чудо! Всичко е микробна ферментация: хлябът, виното, сушената риба, кефирът, сиренето, киселото мляко, бозата, катмите, бирата, чаят, тютюнът, сушените плодове и ядки. Без предферментация никоя храна не се получава, дори измиването на плодовете е такава процедура.
Всичко е логично, но къде тогава е проблемът със здравето на човеците? Съвременната индустрия, която за 100 години срива хилядолетни традиции, чрез химикали и синтетика, хладилници и микровълнови печки, антибиотици и медицински наркотици, стерилизация и пастьоризация. Човек е по-болен от всякога, отказва да се размножава, депресия и апатия са обхванали почти всеки.  Микробите освен всичко друго са и източник на ток в нашия организъм, от краката до мозъка нашата енергетика с голяма вероятност се регулира, а може би и изцяло генерира от микроорганизми.
Кой е създал тези микроорганизми? Същият, който и нас. От позицията на друго ниво ние сме микроорганизми върху тялото на жива Планета. Някои са патогенни организми, които разрушават приемника си чрез замърсяване, петрол, ядрени бомби, електромагнитни издевателства. Може би самата Планета чрез имунитета си (Съдба), почиства патогенните организми чрез низ от привидно лоши събития (вируси, земетресения, наводнения)?
Рецепти не мога да ви дам. Давам ви нещо много повече, философия, която обличайки я в практика може да изцелите не само себе си, но всички близки и далечни. Както и да направим Тялото върху което живеем по-здраво за бъдещите поколения. 
***
Приказките са нищо без личен пример. На снимката: мой рожден ден с приятели, един от първите ми с изцяло домашна храна, приготвена с любов, харесана от всички, източник на незабравими моменти.