Аз, микробиомът

Само допреди няколко десетилетия науката разглеждаше човека като съвкупност от месо и кости, от клетки, от гени. Сега това се нарича геном. А все по-голяма тежест в същността ни, в здравето, психиката заема другата ни съставляваща, микробиомът. Микробиомът е съвкупност от отделни структури, от невероятно разнообразие от микроорганизми. С всеки изминал ден, се оказва, че тези микроорганизми ни изграждат, предпазват, осигуряват енергия.
Все още е светотатство да се приравнява микробиома с генома. Счита се, че разумът ни е функция на мозъчни клетки, което е абсурдно. Трилиони долари и стотици хиляди учени за стотина години не можаха да намерят пряка връзка между психика и мозъчни клетки. Но само за няколко години, се намери удивителна връзка между психика и микробиом.
А какво ако ние сме тръгнали в грешна посока в самоанализа си, в търсенето на същността си? Защо пък микробиомът да не е водещата структура, а геномът да е скелето за нея?
Пчелният кошер, колонията от термити... истината е пред нас. Сами по себе си, отделните пчели и термити са глупави, те са нищо. Но заедно, те са удивителен разум. Те са живи, активни, строят клетки в кошера си, поддържат ги. Не е ли същото като микроорганизмите в нас? Сама по себе си бактерията е нищо, но заедно с другите е вселена, по-сложна и по брой, и по-състав от видимите за нас звезди на небето.
Кое изгражда разума, коя е неговата съставна частица? Пчелите имат малки разуми, които изграждат голяма, мощна структура, в която има цивилизация, земеделие, хранителна индустрия, фермерство дори. Мравките имат няколко касти, сложна йерархия.
Малки разуми, изграждат могъщ интелект. Клетките нямат разум, имат някакви заложени инстинкти, във вид на гени, които определят вида на тялото, но не и същността на интелекта. Същите клетки имат и маймуните, птицечовките и борсуците. Наистина, различаваме се по обем на мозъка. А знаете ли, че мозъкът не е стерилен бактерийно, напротив?
Бактериите имат свой разум, между тях има мигновена, квантова комуникация, която според класическата наука е мистерия. Нашите бактерии са свързани с бактерийният околен свят, биологично, енергийно, мистериозно. Ако приемем, че сме бактерийно съзнание, тогава връзката ни с природа, хора, вселена, животни, почва, вода... не са никаква мистерия.
Нашите клетки са изолирани в рамките на тялото ни, те не биха могли да имат връзка с вселената. Ако геномът ни определя разума, ние сме родени социопати.
Социопати ставаме от атаката над микробиома. Храна, дрехи, лекарства, козметика, мръсен въздух, микровълнови лъчения, те атакуват микробиома и разумът ни се откъсва от кошера на околния свят.
Аз, микробиомът! Помислете над тази теория, лесно може да я проверите чрез храна, промяна на хигиенни навици, почивка, спорт, инфрачервена медитация.