Антените на разума

Никой не иска да бъде лош, сам, егоист, невротик, суетен, ревнив. Но защо тогава почти всички са такива?
Представете си радио без антена. Отличен апарат, с многолентови говорители, метално шаси, дървена облицовка, японска схемотехника. Но антената му липсва или е счупена.
Ето защо хората са такива, каквито са. Техните антени или липсват, или са счупени.
Антените служат не само за приемане, но и за предаване на информация. Всеки човек е не само радиоприемник, но и радиостанция. Не е само читател, но и писател.
Когато антената липсва, хората са:

• Неразбрани, недооценени, чувстват се жертви. Защото нямат антена, с която да излъчат към околните. А и да имат такава, околните нямат приемателна антена за да ги разберат.
• Егоизмът, неуважението към околните, насилието и агресията към други създания означава, че липсва приемна антена, няма емпатия. Човек с антена, не би наранил не само друг човек, но и друго живо същество.

Загубени в транслацията на сигнали, това сме ние хората. Мощен интелект и крехка психика, но затворени в себе си. Прекрасни разуми не могат да предадат чудото на познанието, защото околните нямат антени.
Единствената ни комуникация са думите, буквите и цифрите. Ограничена, тромава, хронологично нескопосана комуникация. Докато четеш една книга, нейният автор вече е на друго ниво. Думите са отзвук на миналото, а не отражение на настоящето.
Представете си птиците да не комуникират с чудна импровизация от звуци, чрез ноти.
Докато четете това, аз си забавям мисълта милиони пъти за да го облека в тромави думи, нещо което ми е хрумнало за хилядна част от секундата.
Станали сме само символи: имената ни, номерът в личната ни карта и на банковата сметка, паролата на профила ни в социалните мрежи. Учението се е превърнало в наизустяване на поредица от знаци и формули. Науката е длъжна да цитира стари знания. Изобретенията се случват след многомесечна проверка дали не повтарят друга идея.
Вместо антени имаме думи. Думите се израждат в лъжи. Любовта - в обещания. Политиката - в предизборни кампании.
Липсата на антени към външния свят не е най-голямата болка на индивида. Още по-голямо страдание носи липсата на антени между отделните части на тялото ни. тялото е отделено от нервната система, от психиката. Геномът е отделен от микробиома. Логиката е отделена от душата. Следват болести, лудост и крах на цивилизацията.
Вгледайте се в алтернативната цивилизация на пчелите. Сами по себе си те са нищо, глупави създания. Но заедно, натрупвайки критична  маса от десетки хиляди създания, те генерират колективно съзнание. Със сложна йерархия, архитектура, животновъдство и земеделие. Не пчелата е важна, а кошерът. Кошерът има съзнание, а не клетото летящо създание. Пчелаат е като клетка в тялото ни, тя е градивен елемент.
Хората също сме така, сами по себе си сме нищо. Без обущар, адвокат, земеделец, учител, лекар, зидар, кръчмар... общество не може да има. Но без антени за пряка връзка между тези съсловия, цивилизацията върви към упадък. Парите са заместили тази комуникация. Хартиена цивилизация от приказки и самозаблуди.
Психика и душа са различни структури. Душата е съвкупност от "пчели" от вътрешни микро структури. Това е ниско ниво. По-високо ниво е комуникация между душите за изграждане на мега структура, над душа... Свети дух го наречете, ако ви звучи добре. В други клетки на вселената има други цивилизации, които имат свой Свети дух. Тези мега Души също плетат нещо по-голямо. И така до безкрай.
Човешкият кошер не работи добре, изражда се, атрофира. При това положение при пчелите някой унищожава кошера, защото от него няма смисъл. Може би и с нас ще се случи, за да бъде населен кошерът със създания, които да генерират качествено Съзнание.
Има остатъци от миналото по целия ни известен свят, една и съща глобална архитектура, една и съща култура, кулинарно изкуство, дори език. Но нещо е рестартирало и древните цивилизации.
Какво ни пречи да се обединим в Съзнание? Липсата на антени, затворените в клетките си съзнания. Съзнания, откъснати от телата си.
Много вероятно е душата да е част от друга енергетика, отвъд времето и пространството. Тъй както цивилизациите на Земята се рестартират, така и съзнанието в нас, на по-ниско по-ниво се рестартира циклично, например чрез жизнения цикъл на телесната обвивка.
Прекалено паранормално? Понякога и аз мисля така.
Много по-вероятно е да имаме антените, но да не сме ги монтирали правилно. Погледнете в микроскоп, пълно е с антенки. Това са микроорганизмките. Изглеждат глупави сами по себе си, но заедно организират... НАС. Ние сме микробиом, съвкупност от бактерии.
Тези бактерии населяват местата, които според наука и религии са дом на микробните центрове: стомаха, половите органи, главата, гърдите, гърлото, очите.
Косата по нас е микробиом, при натурална поддръжка окосмяването е съвкупност от покрити с бактерии антени. Знаете ли, че пчелите имат косъмчета по очите?
Ние третираме окосмяването си, цялата външна повърхност с антимикробни препарати, козметика, гелове, сапуни. Сами чупим антените си. Индустрията чупи въздуха, почвата и водата. Това унищожава пчелите... и хората. Нима това е началото на нов рестарт. Ако времето няма значение във Вселената, то тогава с тези темпове на раждаемост и болести, ще го има ли човек след 500 години? С какво ще се насели тогава кошерът Земя? Не е ли Земята клетка от мега кошер?
Истината не се крие в големината на Вселената навън, а в нейната безкрайност навътре. В нашия геном и микробиом. Структурата на Вселената не се вижда с мощен телескоп, а с ултра-детайлен микроскоп. защото няма как да надскочим нивото си, но можем да познаем поднивата, от които се състоим.