Корабът на посредствеността и каютите на глупостта

Хомо Сапиенс се е разделил на два подвида, обслужващи и обслужвани, търговци и клиенти. Това безумие води до пълна деградация на цивилизацията. Хората си губят времето в изкарване на хартийки, дарявайки вреда и на себе си, и на околните.
Лекари, сервитьори, масажисти, козметици, готвачи, хотелиери, професори, стилисти, фитнес инструктори, учители, адвокати, счетоводители, кондуктори, чистачи на прозорци, държавни служители и т.н. Все обслужващ персонал. Обслужващ матрицата на безидейността.
Някои дори са горди, че са трето поколение обслужващи някоя човешка нужда.
Матрицата няма нужда от прогрес, тя генерира нужда от болни, невежи, некадърни човеци. Без болни хора не може да има медицина. За да има болни хора са ангажирани милиони хора в ресторанти, супермаркети, аптеки, автосалони, козметична и фармацевтична промишлености.
Всички са толкова фокусирани в своята безсмислена работа, че не виждат общата картина. А тя е, че човек търси своя Път, път към творчество, себепознание, щастие.
Обществото ни прилична на огромен презокеански лайнер с множество каюти. Във всяка каюта различен човек предлага някакво изолирано умение. Излиза от каютата си единствено да отиде за обслужване в друга каюта. По този начин дори не разбира, че се намира на кораб, че някой го управлява, че корабът потъва. През своя илюминатор вижда част от картинката, наизустява правилата на кораба.
Много хора работят спят, ходят на фитнес, гледат телевизия, а когато съберат повече хартийки отиват да ги изхарчат в мол. Сменяйки си работата, те просто сменят каютата, но с това мирогледът им не става кой знае колко по-широк.
Привидно всички са доволни, едните че имат възможност да обслужват. Другите, че има експерти, които могат да им решат проблема на парче. Разумът е чудо, дарба. Той не може да се ограничи в една каюта. Няма как стоматологът да се нарече доктор, та той не вижда цялата картинка, не знае че не микроогранизмите рушат зъбите, а тяхната медицина. Зъболекарят е част от матрицата, той руши и се радва, че има нужда да кърпи временно разрухата. Зъбите, очите, косата, кожата, тялото, разума... има ли аномалии в тях, те са индикатор за цялостен проблем.
Цялостният проблем може да го реши самопознал се човек или велик мъдрец. Велик? Смятаме нормалните неща за велики, а невежеството за норма. Невежеството се сила, защото невежи са милиарди обитатели на тесни каюти.
Хората са се отучили дори да готвят, следват някакви рецепти, баналното меню на кораба, от некачествени суровини и изветрели подправки. Те не знаят каква е целта на храната, защо се ползва даден принцип, на какао помага или вреди. Повечето хора дори не знаят, че кулинарията е инженерна наука, биохимия и възраждане. Чудо, в което извайваш живот от нежива материя, обогатявайки я с ензими, микроорганизми, гъби.
Специалистите и експертите всъщност са спирачка на прогреса. Попитайте фризьора си за микробиома на косата, за бактериалния баланс на скалпа, за вредата от алкалните шампоани. Ще ви обяви за луд! Покажете му научни публикации по темата, ще откаже да ги възприеме, а вас ще ви игнорира, за него сте мъртъв. Така работи матрицата, експертите опазват заблудата, въпреки проблясъците на истината.
Докторът ви ще отхвърли възможността човек да е микробиомно създание, с бактериални възможности за регенерация и поправка. Но какъв доктор е той, след като отрича постиженията на истинските доктори на науките от последните години? Никакъв - той е наемник на матрицата. Факт е, че повечето доктори не могат да помогнат дори на себе си, близките им са сред най-болните хора, защото... познават само две каюти, своята и на близкия доктор. Здравето е отвъд каютите, дори милиони каюти не могат да покрият цялото му разнообразие.
Не разчитайте на експерти по своите каюти, излезте на палубата, поемете въздух, огледайте се за други кораби, за хоризонт, остров, континент. Много е вероятно корабът да е закотвен на пристанище, а илюминаторите да са илюзия, екрани с дезинформация.
Живеем в илюзорна реалност, защото в него няма нужда от послушни обитатели на спретнати каюти, а от творци, адаптивни създания, които строят нови кораби, за да откриват нови светове.
За най-будните умове в тяхната съвременност се твърди, че плуват срещу течението. Напротив, корабът на обществото плува срещу течението и върви към сблъсък с айсберга на глупостта.