Translate

Спирачките на обществото

Не са никак малко хората с добър потенциал за развитие: телесно, духовно и микробиомно. Основната спирачка за това са приятелите, близките, съседите, "приятелите" от социалните медии, идолите по книгите и телевизията.
Обществото е инертно, то мултиплицира заблудите и ги пази ревностно. Прогресивен човек ще бъде осъден сега, оценен след век, два, а понякога и повече. Каква е ползата тогава? Пример за което са гениите, предизвикали обществото с велики прозрения. Всички от тях са били самотни, неразбрани, поради това някои слагат преждевременно край на живота си.
Защо обкръжението обезличава нашите нови знания, без дори да се опита да вникне в тях? Колкото и благороден да е човек, той трябва да погледне истината в очите. Околните живеят в страх и завист. Страх, че някой ще докаже с личен пример, че техният живот е безсмислен, че се движат по едно мъртво течение.
Огромна част от хората, да не кажа почти всички живеят на автопилот, то постъпване в университет до диплома, от заплата до заплата, от един период на съзряване на децата, до друг. Те не живеят за себе си, за личен прогрес и самопознание. Те живеят за да трупат пари, дрехи, автомобили, да отидат на козметик, да платят лечението на родителите си. Хартиени в хора в един хартиен свят.
Има само един стимул, който събужда тези създания, това е да спират тези, които се осмелят да предизвикат тази матрица. Потенциалният успех на прогресивния, е бъдещ провал за обикновения човек. Не очаквайте от околните одобрение, помощ за промяната. Ако имате добра идея и я предложите на околните, те ще измислят хиляда начина защо тази идея няма да успее и нито един как ще доведе до прогрес.
Обществото е лицемерно също като демокрацията, то единствено чрез мнозинство налага един перманентен застой. Застой с личното развитие, в науката, в медицината, в храната. Диктатура на безидейността над прогресивното мислене.
Ако тръгнеш да громиш матрицата на застоя, колкото и добри аргументи да имаш, колкото и безспорен опит... всеки член на обществото ще те попита: "Кой си ти бе, че да отричаш историята, науката, болниците, аптеките, книгите?" Битката е невъзможна, тези хора няма да участват лично в критиката, те просто ще ти препоръчат да четеш книги, да учиш за професор, да се кланяш на наложени авторитети.
Прогресът в такова общество е или мираж, или една неравностойна битка. За да успееш в такава среда, трябва да си бъдеш самодостатъчен, да прегърнеш самотата.
Тук ще откриете много прогресивни знания, всеки умен и любопитен човек чрез личен опит ще открие в тях изумителни истини, за които е бил сляп преди. Но само да опита да сподели тези знания с близките си, ще последва мощна вълна от възмущение, критика и непоискани съвети.
Преди години разпространявах тези мои теории, бях ги извел чисто теоретично. Околните го считаха за лудост. Не се отказах, доказвах си ги бавно и методично с практика. В същото време авангардната наука може и няколко обиколки назад, но следва теориите ми. Актуалните научни статии са тежки за обикновения човек, това е и целта на науката, да казва кодирано част от истината.
Новата наука разпокъсано, на парчета потвърди част от теориите ми, след години ще докаже и всичко, което съм изписал досега. Някои от тезите ми са потвърдени в научно-популярен вид. Хората, които преди ме критикуваха за тези идеи, сега цъкат с език колко напред била стигнала науката. Те дори са забравили, че са се опитвали да ме спрат, че са били груби и невежи.
С агресия и отмъстителност не може към околните, дори глупавият човек е убеден по свой си начин, че върши добро. Никой не иска да бъде лош, просто го е страх да остане сам в заблудите си. Спирайки ви за прогрес, той иска да ви задържи около себе си. Това е един вид абсурдна любов, калпава помощ.
Убеден съм, че всеки човек някога е имал поне една прекрасна, новаторска идея, която по-късно, сега или скоро ще бъде реализирана. А бихте могли вие да сте реализатора на идеята, и сега да не вървите по коловозите на скучния живот.  Помагайте на околните да реализират идеите си, не ги спъвайте. Помагайте на новите знания да покълват, не ги тъпчете.
Тогава, какво да правим? Хората не се променят, забравете тази опция. Колкото и да убеждавате някой в правотата си, той ще си остане такъв какъвто е, човекът също е окован в спирачките на своето обкръжение. Егоистично е да искате да го въвлечете в самотата си.
Само върховна любов може да изкара прогресивен човек от мъртвата хватка на обществото. Това е ролята на любовта, да подкрепя безвъзмездно, жертвоготовно, въпреки догми, религия, наука, въпреки околните. На такава любов са способни само родителите, истинските приятели и наистина влюбените. Фалшивата любов първа издиша при такова предизвикателство. Много хора живеят в условия на фалшива любов, в неравнопоставена връзка. Връзка, в която единият егоистично смята другия, че му е длъжен с нещо, защото му понася лудостта. Знам го от личен опит, имал съм връзки, в които простия човек е готов на всичко за да убеди другия да стане също толкова прост. И да започне идеалният взаимен живот, в който всички околни ви смятат за нормално прости.
Не се предавайте! Търсете сродни души, четете прогресивни материали, бъдете смели в лицето на самотата. Самотата сред посредствени хора е триумф на разума. Нека не ви е страх да напуснете дом, семейство и деца. Ако сте зомби в такъв дом и сред такова семейство, не им носите никакво добро. Мобилизирайте се, творете, променяйте света, върнете се някой ден в дома и го озарете със своята узряла прелест.

Коментари