Злото на Бюрокрацията

След като прочетете този текст, трудно ще си представите по-голямо Зло за здравето на човека от бюрокрацията. Това е върховното зло, което извършва геноцид над здравето на хората.
Всички знаете, че има вредни храни като хамбургер със сертификати и кренвирши в супермаркет, престъпни медицински практики като антибиотици, ваксини, химиотерапия, касапски изпълнения.
Знаете ли, защо ги има? Не е защото производителите им са зли. Зла е системата, тя лъже за да оправдае съществуването си. Системата отсява само практики и имитационни продукти, защото ако допусне други, лъжата ще лъсне със страшен блясък.
Представете си, че човек иска да храни хората, с добра храна разбира се, само луд би искал да трови своите съграждани, близки и роднини. Но бюрокрацията му казва - НЕ!
Полезните храни не отговарят на норми и директиви. Кой спуска директивите?
Ще ви дам пример с кефира в магазина. Това е имитационен продукт, той е фалшив, нито е зрял от млечна кефирена гъба, нито в него има вложено истинско животинско мляко, от живо същество, а не от мутант на анаболи и хормони.
Същият е примера с киселото мляко. Продават се законово регламентирани, по някакви измислени от псевдо-учени стандарти, измислени кисели млека. Заквасени с прахчета, с едва два щама, ялови синтетични бактерии. Това било традиция! Баба ви с прахчета е заквасвала мляко?
Млякото няма право да бъде какво да е, най-малкото пък натурално. Само умъртвено, стерилизирано, окислено в метал, избелено с химикали. Истинското мляко на кравата е жълто, попитайте възрастни хора, които са виждали крава.
Не може да наречете мляко, соевото мляко, незаконно било. То било имитационен продукт. Което е безумие, защото точно това, което наричат оригинално мляко в действителност е имитация.
Преди няколко месеца бях в агенцията за одобрение на козметични продукти. Описах какъв продукт искам да правя, 100% натурален, микробиологично активен, преминаващ през лабораторни тестове, в партньорство с научна организация.
Последва свиреп отговор - НЕ! Не можело така, нямало как козметиката да не бъде с химикали, нямало как в нея да има микроорганизми. Наредбите, та наредбите, незаконно било.
Същото е и когато поисках да правя натурално животинско кисело мляко в мой млечен ресторант.
НЕ! В страната на киселото мляко, няма как да предлагаш домашно кисело мляко. Само от пластмасови кофички, от лицензирани цехове, които плащат тлъсти данъци и рушвети на проверяващите.
По добро стечение на обстоятелствата мога да предлагам соево кисело мляко, защото то не е мляко и не го засягат забраните. Или поне не все още.
Така, че всичко което ви се предлага за домашно, традиционно е една голяма измама.
Държавите мислят за здравето ни? Не, никъде сред държавните служители и дума не стана за това дали продуктът е здравословен, носи ли реални ползи, запазва ли истинските традиции. Отгоре са спуснати наредби, те са много по-важни от здравето на хората. Иначе във всички иновационни стратегии са описани гръмки слова за здравословни, функционални, живи храни. Само приказки! За пред телевизора. На които не вярват дори децата.

Наредбите толерират фалшиви, окислени, продукти. Традициите за жива, за ензимна, за ферментирала храна са напълно изкоренени. Криминализирано е всяко домашно производство на месо, млечни продукти, алкохол, чай, каквото и да е. Удивително е, че цялата млечна промишленост се рекламира с ползите от домашното кисело мляко, производството на което е криминално деяние.
Имам приятели, които искат да предлагат сушени меса и луканки, които са микробно узрели, както са народните традиции. Законово няма как. Законът толерира вредните, химически обработени меса, от полуразвалени животински отпадъци.
Не е ли редно да отида при комисия, да покажа продукта си, те да ми предложат лаборатория за анализ, която да докаже вреден или не е този продукт? Не е ли в реда на нещата в комисията по оценка да има не висши бюрократи, а учени от сферата на храните, медицината, микробиологията. Какво разбира бюрократа от ферментация, от щамове, коагулация?
Никой бюрократ не го интересува полезността, Матрицата го е селектирала за да пази статуквото. Вредната лицензирана храна е над всичко. Ако хората не се хранят с боклуци, болниците не биха били пълни, няма да има опашки в магазините, хората не биха имали нужда от държавна бюрокрация.
Одобряването на полезни храни е автогол за бюрократичния апарат.
При една конкурентна среда биха се върнали старите времена, на прекрасна домашна храна, отлични семейни ресторанти. Това би сринало супермаркетите, веригите за долнопробна помия, рушветите към общините, армиите от данъчни паразити.
Убеден съм, че много предприемачи стартират бизнеса с идеала да продават много по-качествена храна, защото тази която се предлага е пълен боклук. Но водовъртежът на хартийките, санкциите, данъчния рекет, осигуровките, ги принуждават да бъдат като останалите. Поредните проституиращи кулинари, с официален лиценз за това.
Виждали ли сте жива храна, ферментирала традиционна храна в магазини и ресторанти? Няма начин, всичко е мъртво и стерилно. Сегашната официална храна преди 50 години хората и на прасетата не биха давали.
Отидете в елитен ресторант, поискайте нещо постно. Нещо традиционно, ензимно. Да кажем боб, гарниран с диво ферментирало кисело зеле. Вероятно ще ви изгледат нагло и ще ви препоръчат някоя безумно окислена храна със засукано наименование, приготвена от тлъст наемник. Ако и да ви донесат боб, той ще е толкова бързо и некадърно направен, вероятно и от консерва, че стомахът ви ще се бунтува два дни след това. Дива туршия или кисело зеле? Отново порицаващ поглед на наемник в смокинг.
Както бе казал един наш бивш премиер: "За Бога, братя - не купувайте!"
Не купувайте боклуците от магазините, все още има добри продукти, които сами да си сготвите. Не се хранете в ресторанти, това не е лукс, това е престъпно невежество.

Всичко описано тук не са особености на националната Бюрокрация. Кандидатствах с проект първо на национално ниво, финансирано от Европейския съюз. Парите от фонда бяха откраднати, документирано с национален скандал. Година по-късно от техния краен срок (на крадците), ми бе съобщено, че съм декласиран, защото на третото копие от документа липсвали няколко подпечатани листа.
В самият нов Рим на Европа, в Брюксел, също подадох проект. Точки и оценки, никой не се заинтересува да тества продукта ми. Нито има пред кого да приставиш прототипи, нито има експерт, който да види резултатите от научни изследвания. Рутинно класиране от най-голямата бюрокрация на планетата. Оценка и класиране на базата на алабализми, а не на дела. Повечето кандидати дори си плащат на консултанти да им изфабрикуват някакъв проект.
Но и да ти позволят финансиране, започва ходенето по мъките. Наблюдават те не като творец, новатор, а като престъпник. Ако не си част от някакъв елит, трябва да потвърдиш всеки свой разход с хартийка, да даваш постоянни сведения, отчети. Удивително е, но огромна част от мафията в България кара своите бронирани возила и е построила палатите си с европейски средства. Защото става въпрос не за реални продукти, а за хартийки, за бюрокрация. Бюрократично всичко е идеално, но продукти няма.
Хиляди са табелите из България, за милиарди евра европейски средства. Нито една успешна фирма, сдружение, обществена поръчка, качествен ремонт няма по тези средства. Ако искаш нещо качествено, ако си маниак идеалист, ще те отхвърлят.
Матрицата си има своите пазители, това е бюрокрацията. Тя пази хората от здравето, щастието и обществената признателност. Иначе не би оцеляла. Доброто за нас е зло за Злото.