Съзнанието на създанието

Станали сме граждани, а не човеци. Гражданите вярват на правителството си, на науката, на теориите и лъжите на абсолютни шарлатани със сектантски титли.
Гражданинът рядко има съзнание, иначе не би живял в абсурдни държави, съществувайки за едните хартийки, да гласува на няколко години за хора в костюми, които нито познава, нито има възможност да види, че са фалшиви лидери.
Човекът има съзнание, то е може би единственото чудо на мистериозния свят, който населяваме, но не познаваме. Ние сме създания. На кого или на какво, към този момент и това ниво на осъзнаване няма как да знаем.
Осъзнаване и съзнание? Какво е съзнанието? Учените твърдят, че няма съзнание, има мозък. Философите и психолозите са на много по-различно мнение, или поне истинските от тях, в древността. Сега философията се е превърнала в политическа идеология, а психологията е станала средство за мотивация да изкарваш повече пари и за надъхване на обезверени хора да работят за безсмислени вещи.
Няма как съзнанието да се помещава в мозъка, този абсурд го усеща всеки човек със съзнание, с душа. Емоциите напират от стомаха, огорчението удря в гърлото, депресията стяга главата. Всеки, влюбен отлично знае, че мозъкът няма нищо общо с пеперудите в стомаха, а мечтите избухват не в мозъка, а в единството с другото съзнание.
Любовта е основно доказателство, че сме част от голямо съзнание, ние сме колективни създания. Част от глобалният кошер. В идеалният случай, човек който обича света, хората, може да усети тази енергия, вероятно може да се доближи и до ниво Бог. Може би Бог е това глобално съзнание, част от което в малка или голяма степен сме всички. Медитацията и молитвата ни обединяват, засилват Съзнанието (Бог), идва щастието.
Ако живеем в една огромна съзнателна инфосфера, тогава означава че всичко е свързано, както е Интернетът. Любовта поражда любов, омразата - страдание и болести. Дали е така?
Къде се крие съзнанието, то трябва да има някаква частица? Клетката не е добър вариант за такава частица, тя е толкова слаба и бедна енергийно, толкова проста геномно.
Мистериите са хубаво нещо, вярата - също, но те също се захранват от нещо. Дали от космически лъчи, дали от енергия, която не знаем.
Като учен, предпочитам да стъпя по-здраво на Земята. Не знам Истината, но имам Теория. Моите частици на съзнанието са микроорганизмите, тези които виждаме в микроскопа, и тези които не можем да видим с този вид микроскопи.
Може ли тялото да умре? Може. Но защо тогава загива и съзнанието? А дали то наистина загива?
Загиват ли бактериите или си намират нов приемник.
Тялото и микробиомът са в съзнателна симбиоза, те изграждат много сложна енергийна структура. Дух и тяло. Когато тялото загине, нормално е енергетиката да се разпредели в друга структура, с която да бъде в симбиоза. Това няма как да стане веднага. Вероятно тази енергия чака да се въплъти в ново, в подходящо тяло.
Когато тялото се изчерпи на този Свят е нормално то да предаде микробиомния си код на почвата, на въздуха, на водата. Удивително но обичаите не допускат това, тялото се гори или поставя в ковчег, в който се изолира от околната среда, за да изгние. За да не предаде енергетиката си. Затова се множат създанията без души.
Ако тялото на човек се остави да се разложи в природата, може дори под земята, неговият микробиом ще се намножи в животните, в растенията, в дърветата. Дърветата имат уникална енергетика, прегърнете дърво и ще я усетите. Буди недоумение защо вековните дървета са изчезнали, по света няма гори с дървета над 200 години. А би трябвало да има исполински гори с дървета на хиляди години.
Душата се разпръсква в биом сферата след смъртта на човек? Може би това обяснява обичая да се изчакат няколко дни след смъртта, за да може Светът на поеме тази енергия за да я въплъти скоро в ново, в подходящо тяло.
Какво раждат родителите? Свой геном? Това е абсурдно, освен външната прилика, никое дете няма нищо общо с душата на родителите си. Да, може да съзрее сред тях за нови измерения на добрината, или да поправи злобата от предишният си живот, но нищо повече. Родителите са дарени с нова Душа от глобалното Съзнание. Те трябва да бъдат благодарни, а не невротични, защото от тях не зависи нещо, те имат дар, за който трябва да се грижат. Съзнанието е избрало комбинация от микробиома на двата родителя, който да е подходящ за енергетиката на преродената душа. Добра комбинация, ще доведе до идването на добра душа, лоша комбинация - до никак не добра.
Майките са главният ваятел на микробиома, на енергетиката на новите Души. Плацентата им, вагиналният им отвор, кърмата, любящите устни, нежната прегръдка... това оформя новото тяло енергийно. Техните грижи, храната им, те хранят енергетиката на малкият човек.
Майките, любовта, децата, горите, всичко потвърждава Теорията ми. Сънищата също. Сънищата са сянката на миналият живот, отражението на заключената в заблудите на незрялото общество Душа.
Знам, че тази теория е недоказуема. Но обяснява много повече неща за Живота, от която и да е научна теория за малки части от битието. Ограничените в себе си науки, са изолираните в клетките си на илюзорна компетентност, но отвъд тях са напълно погрешни. Физиката противоречи на Химията, Микробиологията отрича Генетиката, Астрономията противоречи на всички Религии.
Тази теория е много сурова, помогнете с коментари да я узреем, ферментираме.
Пожелавам ви да се заразите с Живот, да имате деца с Души. Всичко друго няма смисъл.
Благодаря за прочитането на материала.