Translate

Кое кара тялото да бъде здраво, силно и енергично?

Има много теории за тялото, дишането и мускулите. Повечето от тях са толкова правдоподобни, че се приемат за знания. Неоспоримата сила на науката за тялото е, че тя идва от спорта, от движението, от резултатите и от повтаряемостта. Едни и същи тренировки, влияят еднакво добре на много хора. Със страшна сила стои въпросът дали идеалът за тяло, което се е приело сега за здраво и силно, наистина е такова.
Мистерия за мен, а може би за някой от вас е защо привидно противоречащи си теории за тялото, за тренировките му, за храната, в крайна сметка са верни, осигуряващи добър резултат. Това според мен означава, че виждаме периферията на истината, но не и нейната сърцевина. Също както Земята, знаем за континентите ѝ, градовете, океаните, животните. Но не знаем защо има гравитация, какво има в самата Земя. Много хора дори изпитват съмнение дали Земята е сферична.
Живеем в тела, без да знаем какво има в тях. От какво се поражда разумът, от случаен взрив, случайни молекули и клетки? Това е безумна теория.
Въпреки, че теорията за енергетиката на тялото е много стройно подредена, добре скалъпена със сложни термини, които се наизустяват, а не разбират, тя издиша.
Издиша микробиомно. Теорията за тялото, енергията му, дишането е построена върху геномно разбиране за организма. И изведнъж учените се втрещяват от ролята на микробиома в абсолютно всяка жива дейност, от храносмилането до регулацията на психиката. Мощни енергийни процеси протичат в тялото ни, под въздействие на микроорганизми.
Геномът ни се храни с кислород и постоянно прегаря. Микробиомът "консумира" липсата на кислород за да регенерира пораженията от изгарянето. Постоянен цикъл от окисление и антиокисление.
Без кислород и без окислена храна, тялото регенерира. На което се дължи чудото на постенето, чудото на спортуването. Някои хора задържат за дълго дъха си, например под вода и споделят за чудеса.
Човек изпитва неимоверно удоволствие от спорта, пристрастява се като наркоман. Обяснява се с ендорфин и други хормони. Които обаче се синтезират от анаеробните микроорганизми. Тоест при кислороден глад. Което ще рече, че кислородният дълг предизвиква удоволствие.
Йога и други дихателни практики отдавна са разбрали това, въпреки че не го обясняват от микробна гледна точка, а от мистична. Без микроскоп, микробиомът си е мистика.
Човек е здрав, живее дълго, когато има нисък пулс и го поддържа с минимален брой вдишвания и издишвания за единица време. Запишете се на йога, незабавно ще го усетите.
Изрязвам хипотеза, че при бързо вдишване (окисление) и бавно издишване (анаеробен метаболизъм) човешкото тяло е по-ефективно. Изпитвам го лично при бягане, когато в умерени темпо вдишвам за две крачки и издишвам за три, а в бързо са едно към три.
Секретът на ефективното бягане според мен не е толкова в мускулната издръжливост, колкото в дихателната ефективност. Ако човек може да бяга на дълги разстояния дишайки само с нос, той е в отлична форма.
Противно на много други мнения, в моята теория бягането е тренировка не толкова на кислородната активност, колкото на анаеробната издръжливост. Големи дробове и мощно сърце се изграждат не толкова да се поемат кислорода, колкото да задържат дъха без него. Затова добре трениран бегач има нисък пулс в покой, диша плитко и рядко.
Аеробно дишане - геном, анаеробно дишане - микробиом. При аеробен метаболизъм горим захари, на които им трябва инсулин. По-ефективен е анаеробният метаболизъм, в който микробиомът генерира млечна киселина, суровина, която е по-добра клетъчна храна, която няма нужда от посредничеството на инсулина.
Направете опит с мляко. Заквасете единият буркан, другият го оставете с прясно мляко. Оставете ги на хладно. Проверете след половин година какво се е случило. Аеробно разваляне срещу анаеробна ферментация. 
Вгледайте се в растенията, тяхната фотозинтеза е прототип на нашия анаеробен метаболизъм. Замесени са влага, лъчиста светлина и микробиом. Лъчистата, инфрачервена енергия, играе много важна роля и при енергетиката на човека. Без да се замислят, много хора бягат най-добре, на открито, при залез и при изгрев, когато светилото излъчва инфрачервени лъчи. Опитайте инфрачервена лампа, тази терапия много бързо ще възстанови тялото от умора и травми. В което се крие и магията на сауна процедурите. Сауна процедурите са много по-ефективни в микробна среда, а не сред хлорираната вода на елитен хотел.
Спортуването е редуване на цикли от окисление на антиокисление. Когато циклите на антиокисление са по-дълги, тогава тялото регенерира, въпреки че привидно изглежда да се изморява.
Анаеробното дишане е начин за заквасване на тялото, което повишава вътрешната му енергетика. Вероятно сте забелязали, че не само тялото се зарежда при дълго бягане. Мислите стават по-ясни, хрумват ви невероятни идеи. Следва красив и спокоен сън.
При добри дихателни, тоест анаеробни практики, вероятно паранормално за мнозина се засилват ефектите на визуализацията, които някои наричат планиране.
Аеробното дишане е белодробно, гръдно. Анаеробното е коремно. Не е ли стомахът главният енергиен център на човека, откъдето тръгват енергията, имунитета, ензимите, хормоните, синтеза на витамините, любовта? Дали пък не е за това, че там има повече микроорганизми от звездите на небето? Ако това са звезди, а онова са просто неразумни микроорганизми.
Кой спорт да изберем, бягане или правене на мощни бицепси? Труден въпрос, беговите тренировки стимулират анаеробните дихателни системи, но пък силовите мощно подквасват мускулите чрез солидни дози млечна киселина.
Кое ограничава човек при тренировка? Млечната киселина! Тя е индикатор на микробиома, че сте прекалили. Тази мощна енергия, просто започва да парализира мускулите. Нещо като прекалено киселото мляко, на което са му захарите и топлината в повече. Слушайте микробиома си, тялото може да го напомпите с анаболи, но микробиомът - не знаете как. А тайната на бруталната сила е точно в микробиома, защото ако се разбирате с него, той ще осигурява и много по-ефективна храна, и хормони, и възстановяване.
Като стан въпрос за възстановяване, сънят има точно такава роля. 8 часа трябват на киселото мляко да се закваси. Толкова е и сънят ни. Сънят е анаеробна форма на съществуване, друг мисъл е трудно да бъде открит. По време на сън се намножават бактериите, изразходени в лютата будна битка с окислението от храна, въздух и УВ светлина. По време на сън пулсът пада, дишането се забавя, геномна храна не е желателно да има в стомаха. Пребиотична може, някои пият мляко преди сън, но истинско мляко вече няма, по-добра алтернатива е соевото мляко, още по-добре соев йогурт.
Спиш и регенерираш, гладуваш и регенерираш, дишаш и регенерираш. Това е ролята на микробиома.
Плуването е регенерация. Особено сред живата вода на море или езеро с жива риба. В хлориран басейн се не регенерира.
Плуването и без живота във водата е отлична терапия за тялото. Отново кислороден дефицит, не по-малка еуфория, мощен приливи на млечна киселина.
Знаете ли че кожата на рибите е могъщ намножител на полезни бактерии? Всичко най-полезно в рибата е в нейната кожа. Проверете.
Човешката кожа също е защитена от кожен микробиом. Който се влияе много добре от жива, солена вода, от морето. Заквасете диво ферментирала туршия и ще откриете връзката чрез практика, а не чрез тежка научна литература.
Знаете ли кое домашно животно живее най-дълго? Златните рибки. Има много истории за щуки, които живеят столетия. Рибите не се окисляват с кислород, нормално е да живеят дълго.
Дълго живеят и хората, които дишат правилно. Най-много дълголетници има по планините, където въздухът е най-разреден.
Според науката дишаме кислород, а всичко друго е баласт. Не мисля така, атмосферата неслучайно е такава, каквато е. Основната ѝ част е азот, който е 78%. Азотът е тясно свързан с микроорганизмите. Пример за симбиоза между клетки и микроорганизми са растенията, и по-специално процесът фотосинтеза. Растителните клетки хранят микроорганизмите с глюкоза, бактериите вкарват в растенията азот, неслучайно чрез изкуствен азот се наторяват растенията. Вероятно аналогичен процес протича в човешкото тяло. Знаете ли, че мускулите ни стават обемни и силни, че азотно помпене? Проверете, повечето фитнес добавки са точно азотни напомпвачи. Истински, усвояем азот могат да вкарат в тялото само нашите бактерии. Бобовите растения са ред шампионите на азотния синтез. Ето затова соята е отлична храна за сила, за обемни мускули, не само с протеина си, а и като азотен турбокомпресор. Соята също така естествено азотира почвите, облагородявайки ги без никаква химия. Което означава, че силата идва от бактериите в две направления, чрез по-добрият анаеробен метаболизъм и чрез инжектиране на азот. Правилно дишане + храна за азотните бактерии = сила. При положение, че балансът на атмосферата е 80% азот, 20% кислород, може би това означава, че правилното функциониране на организма е 80% анаеробен метаболизъм, към 20% - аеробен.
Да се върна на спорта. Най-важната мускулна композиция на тялото не е нито гърбът, нито грамадните ръце. Силата извира от корема, от главният микробен център. Може пък и случайно да е, стига да вярвате наистина в случайности.
Ако нямате здрави коремни мускули, ви боли кръста при бягане и при клякане. От корема идва силата за набиране, за повдигане на тежести от лежанка, сгъване на бицепс. цялата кинематика на човека се върти около стомаха, където е и центърът на тежестта. Ако не проектираме правилно центъра на тежестта, бягането е тромаво, неефективно, съпроводено с болки в колената. Добрата коремна преса е в основата на всички не само силови, но и бойни спортове. Боксьор без здрав корем не е боксьор, а спаринг партньор. Не е само заради защита на вътрешните органи, а защото коремните мускули са проводник на импулса от краката към горната част на тялото, и обратно.
Стомахът е енергиен центът на всички нива: на мускулно, на микробиомно, на енергетично, на статично и на динамично.
Силата идва от корема, енергетиката - от микробиома.
Ролята на всички диети се обяснява с микробиомната теория. С анаеробния метаболизъм. Здравото тяло няма нужда от бързи захари, те са необходимост за кислородната енергетика. Ефективните диети отричат инсулиновият скок от храната, това е ненужен лукс, окисление на организма. След като няма инсулин, това означава анаеробен метаболизъм, с активното участие на микробиома. Неслучайно главни храни тук са зелено листните и други пребиотици. Знаете ли, че зелето не е храна за човека, а за микробиома? Ние не може ма да разграждаме целулозата му. Хранейки микробиома, той ни дарява със своята мощна енергетика, извайва плочки, поддържа ни живи здрави над 100 години.
Добавките? Знаете, че са пари на вятъра. Само натуралният синтез от нашия микробиом, за нашето тяло върши работа. В помощ са пробиотитичните, и пребиотични храни и напитки.
Обувките? След като няма случайности, вече знаете защо старите, заквасени от краката ви обувки са много по-удобни и комфортни от нови.
Обмислете тази теория, но не с разума, а с тялото. Разумът ще се вслуша в тялото и ще се освободи от вкоренените заблуди. 
По-нататък ще ви обяснява за тренировката на микробиома, за храната на микроорганизмите.

Коментари