Какво е информацията, за какво служи, как я приемаме?
Човекът не е красива профилна снимка в социалните мрежи, а нещо много повече. Той живее не за да яде, а да обработва информация, да я осъзнава, да прилага, да съхранява и да предава на следващите човеци.
Информацията е връзката с вселената, с други хора. Също така и със самите нас - във вид на диагностика на тяло и взаимодействие между съзнание и подсъзнание, разум и душа.
Има и интересни теории, че всъщност съществуваме само ние като съзнание, а всичко останало е симулация, въображаемо, Матрица. Тази теория е правдоподобна, защото човеците не осъзнават ролята на най-важният си информационен компонент.
В информационният океан, ние сме просто прашинка от глобалният разум. Сложна прашинка, със следните части:
Коя е тази енергийна съставка, на какво се дължи, как се захранва? Мой главен фаворит за това липсващо звено е микробиомът. Той, по един мистериозен, квантов, безтелесен начин свързва всички сетива. Чрез неосъзнатата енергетика налива усещанията от тях в мозъка, управлява всички процеси в тялото: имунитет, хормони, синтез на витамини, храносмилане, сексуален нагон.
Гледайте и мислете, ще осъзнаете, че виждате света не с очите си, а с единна сензорика, свързана помежду си не невронно, а по друг начин. Това се усеща на интуитивно ниво, най-великите учени в края на живота си признават, че светът е по-скоро паранормален, отколкото научно познаваем. Няколко осъзнати нива над другите учени, са микробиолозите.
Микробиомът е нещо толкова малко и загадъчно, че науката интуитивно бяга от него, както електротехник от сложна автоматика на голяма къща.
Бактерийната система е свързващото звено между всички науки. Тя е междинното звено между напълно противоречащите си класическа физика и квантова механика. Свързва химията с физиката, биологията с електротехниката, психологията с информатиката. Науките са като острови, микробиомът е океана. Глобалната наука в момента не иска да плува, тя си вилнее в своите островчета.
Вселенският микробиом вероятно и представлява ефира, който загадъчно изчезва от науката в средата на миналия век. Неговата енергетика вероятно е в основата на мистериозните сега опити на Никола Тесла за предаване и добив на енергия, "от нищото".
Светлината е голяма загадка за физиците. Тя хем е частица, хем е вълна. И се водят люти научни битки, какво е всъщност.
За мен е елементарно, човек има връзка с глобалния микробиом. И когато подадем сигнал, че наблюдаваме или не "фотоните", те стават вълна или частица. Също както пчелата майка, регулира процесите в кошера си. Не чрез директиви, комисии, счетоводители, милиционери и данъчни, а чрез квантова информационна система.
Светлината е любима храна за микробиома, защото те са едно цяло. За микробиома на нашето тяло, благотворната връзка е с инфрачервената светлина, топлина. За друг вид организми, техните кванти може и да са в другия край на спектъра. Сами го проверете, около камина или на залез, на свещ или около газов котлон. Това са инфрачервени вълнови явления, с които презаредите, ще регенерирате, психиката ще се нормализира. Презареждане на микробиома. Същият микробиом, който се намножава във влага и от лъчеавата топлина... поражда живота на всички растеня. С какво се хранят растенията, със светлина. С инфрачервена светлина, с които бактериите по и в тях, плетат нови клетки. Вероятно и човешките клетки се плетат от светлина и микроорганизми, тъй както пчелите плетат загадъчните си октагонални клетки.
Вълни и материя - това свързва, управлява глобанлия микробиом. Свърза не само вълните на светлината, с нашето зрение, но и всичко останало. Звуковите вълни, със слуха. Ароматните вълни, с обонянието. Вълновите вибрациите на околното пространство с косъмчетата и кожата.
Мозъкът обработва и съхранява, душата ако е пробудена, поема тази информация. Ако е много, много пробудена, осъществява обратно въздействие. В което е и "чудото" на медитацията и на визуализацията, на молитвата и на проклятието. Проклятието е функция на "черния микробиом", на токсичния човек.
Проверете в мрежата, всички наши сензори са покрити с плътен микробиомен скафандър: очи, уши, нос, език, пръсти, гърло. Гласните струни са говорителя на нашия вътрешен микробиом, те свързват стомах, гърло, дробове... да кажеш какво ти е на душата, да усетиш свиване в стомаха, да ти олекне на гърдите, да те стегне гърлото.
За да възприемем света, ни трябват всичките сетива, целият спектър на микробиома. От тази гледна точка телевизията, медиите, музиката са синтетика, те нямат връзка с микробиома. Те го заобикалят, създават паралелна структура не на информация за осъзнаване, а на пропаганда за изглупяване.
Музиката може да бъде само жива, когато музикантът вибрира заедно със слушателите си. Политикът няма място в телевизора, неговата енергия, искреност се усеща само на площада. Наемните кино актьори са жалки имитатори на квантовата реалност, но те нямат микробиомен канал за връзка. Какъвто например е емпатията и телепатията. Театърът е друго изкуство, там актьорите вибрират към и поемат от вибрациите на публиката, идете на няколко едни и същи постановки, всеки път те ще бъдат изиграни различно.
Книгите са мъртви структури, ако не са написани на ръка, ако в тяхното оформяне се усеща душата на автора, а не корекцията на редактора. Огледайте великите книги, те имат илюстрации от автора си, а не от наемни художници.
Блоговете на даровити съзнания са близко до предаване на по-пълен спектър ефирна сензорика. Когато авторът на текста е и фотограф, и видео-оператор, и художник, и модератор на коментарите, когато адаптира текста към аудиторията си, променя динамично съдържанието си, е тогава имаме нещо близко, до живата структура на информационната среда.
Кулинарията също е микробиомна сензорика. Готвачът усеща гощавания, те си взаимодействат. Не се предлагат храни по рецепти, а гощавка на тялото, микробиома и на душата. Което обяснява напълно, мистерията за която говорят "луди" хора, че храна се готви с любов, храносмила с благодарност.
Наблюдавайте околния свят около два дни, опитайте да гледате не с биологичните си органи, а с енергетичните си. Прочетете текста отново. Тогава решете дали съм прав или не.
Човекът не е красива профилна снимка в социалните мрежи, а нещо много повече. Той живее не за да яде, а да обработва информация, да я осъзнава, да прилага, да съхранява и да предава на следващите човеци.
Информацията е връзката с вселената, с други хора. Също така и със самите нас - във вид на диагностика на тяло и взаимодействие между съзнание и подсъзнание, разум и душа.
Има и интересни теории, че всъщност съществуваме само ние като съзнание, а всичко останало е симулация, въображаемо, Матрица. Тази теория е правдоподобна, защото човеците не осъзнават ролята на най-важният си информационен компонент.
В информационният океан, ние сме просто прашинка от глобалният разум. Сложна прашинка, със следните части:
- Тяло - кости, меса, хрущяли и така нататък.
- Сензори - очи, уши, нос, език, кожа.
- Временна памет - мозъкът.
- Душа - нещо над всичко останало.
Коя е тази енергийна съставка, на какво се дължи, как се захранва? Мой главен фаворит за това липсващо звено е микробиомът. Той, по един мистериозен, квантов, безтелесен начин свързва всички сетива. Чрез неосъзнатата енергетика налива усещанията от тях в мозъка, управлява всички процеси в тялото: имунитет, хормони, синтез на витамини, храносмилане, сексуален нагон.
Гледайте и мислете, ще осъзнаете, че виждате света не с очите си, а с единна сензорика, свързана помежду си не невронно, а по друг начин. Това се усеща на интуитивно ниво, най-великите учени в края на живота си признават, че светът е по-скоро паранормален, отколкото научно познаваем. Няколко осъзнати нива над другите учени, са микробиолозите.
Микробиомът е нещо толкова малко и загадъчно, че науката интуитивно бяга от него, както електротехник от сложна автоматика на голяма къща.
Бактерийната система е свързващото звено между всички науки. Тя е междинното звено между напълно противоречащите си класическа физика и квантова механика. Свързва химията с физиката, биологията с електротехниката, психологията с информатиката. Науките са като острови, микробиомът е океана. Глобалната наука в момента не иска да плува, тя си вилнее в своите островчета.
Вселенският микробиом вероятно и представлява ефира, който загадъчно изчезва от науката в средата на миналия век. Неговата енергетика вероятно е в основата на мистериозните сега опити на Никола Тесла за предаване и добив на енергия, "от нищото".
Светлината е голяма загадка за физиците. Тя хем е частица, хем е вълна. И се водят люти научни битки, какво е всъщност.
За мен е елементарно, човек има връзка с глобалния микробиом. И когато подадем сигнал, че наблюдаваме или не "фотоните", те стават вълна или частица. Също както пчелата майка, регулира процесите в кошера си. Не чрез директиви, комисии, счетоводители, милиционери и данъчни, а чрез квантова информационна система.
Светлината е любима храна за микробиома, защото те са едно цяло. За микробиома на нашето тяло, благотворната връзка е с инфрачервената светлина, топлина. За друг вид организми, техните кванти може и да са в другия край на спектъра. Сами го проверете, около камина или на залез, на свещ или около газов котлон. Това са инфрачервени вълнови явления, с които презаредите, ще регенерирате, психиката ще се нормализира. Презареждане на микробиома. Същият микробиом, който се намножава във влага и от лъчеавата топлина... поражда живота на всички растеня. С какво се хранят растенията, със светлина. С инфрачервена светлина, с които бактериите по и в тях, плетат нови клетки. Вероятно и човешките клетки се плетат от светлина и микроорганизми, тъй както пчелите плетат загадъчните си октагонални клетки.
Вълни и материя - това свързва, управлява глобанлия микробиом. Свърза не само вълните на светлината, с нашето зрение, но и всичко останало. Звуковите вълни, със слуха. Ароматните вълни, с обонянието. Вълновите вибрациите на околното пространство с косъмчетата и кожата.
Мозъкът обработва и съхранява, душата ако е пробудена, поема тази информация. Ако е много, много пробудена, осъществява обратно въздействие. В което е и "чудото" на медитацията и на визуализацията, на молитвата и на проклятието. Проклятието е функция на "черния микробиом", на токсичния човек.
Проверете в мрежата, всички наши сензори са покрити с плътен микробиомен скафандър: очи, уши, нос, език, пръсти, гърло. Гласните струни са говорителя на нашия вътрешен микробиом, те свързват стомах, гърло, дробове... да кажеш какво ти е на душата, да усетиш свиване в стомаха, да ти олекне на гърдите, да те стегне гърлото.
За да възприемем света, ни трябват всичките сетива, целият спектър на микробиома. От тази гледна точка телевизията, медиите, музиката са синтетика, те нямат връзка с микробиома. Те го заобикалят, създават паралелна структура не на информация за осъзнаване, а на пропаганда за изглупяване.
Музиката може да бъде само жива, когато музикантът вибрира заедно със слушателите си. Политикът няма място в телевизора, неговата енергия, искреност се усеща само на площада. Наемните кино актьори са жалки имитатори на квантовата реалност, но те нямат микробиомен канал за връзка. Какъвто например е емпатията и телепатията. Театърът е друго изкуство, там актьорите вибрират към и поемат от вибрациите на публиката, идете на няколко едни и същи постановки, всеки път те ще бъдат изиграни различно.
Книгите са мъртви структури, ако не са написани на ръка, ако в тяхното оформяне се усеща душата на автора, а не корекцията на редактора. Огледайте великите книги, те имат илюстрации от автора си, а не от наемни художници.
Блоговете на даровити съзнания са близко до предаване на по-пълен спектър ефирна сензорика. Когато авторът на текста е и фотограф, и видео-оператор, и художник, и модератор на коментарите, когато адаптира текста към аудиторията си, променя динамично съдържанието си, е тогава имаме нещо близко, до живата структура на информационната среда.
Кулинарията също е микробиомна сензорика. Готвачът усеща гощавания, те си взаимодействат. Не се предлагат храни по рецепти, а гощавка на тялото, микробиома и на душата. Което обяснява напълно, мистерията за която говорят "луди" хора, че храна се готви с любов, храносмила с благодарност.
Наблюдавайте околния свят около два дни, опитайте да гледате не с биологичните си органи, а с енергетичните си. Прочетете текста отново. Тогава решете дали съм прав или не.
Коментари
Публикуване на коментар
Привет, приятел. Всички коментари се одобряват от модератор. Не разходвай време, ако коментарът ти не облечен във факти и личен опит, липсва полезност за читателите.