Стерилен офис с атибактериална атмосфера. Стерилни костюмирани колеги. Стерилни емоции. Прибираш се в стерилен дом, спиш на стерилно легло, обличаш стерилни дрехи, отваряш стерилна опаковка храна от стерилния си хладилник.
Стерилен живот, задвижван от хартийки, стерилни правила, морал и закони. Това е стерилен фалш, водещ до депресия, алкохол, наркотици и лудост.
Стерилни от човечност агенции, комисии, данъчни, счетоводители, адвокати, милиционери са поели като мисия да стерилизират всяко начинание на нестерилния дух.
Стерилни отношения между клиент и търговец, между творец и купувач, крепящи се само на обмяна на хартийки. Вече и хартийки няма, няма и ценни метали, няма обмяна дори на жив контакт... стерилна електронна търговия, с нереални пари.
Никой не е щастлив на високоплатена работа, защото щастието не е в парите, а въпреки тях. Мнозина напускат стерилните си кабинети, за да се захванат със своя предприемаческа идея. Дори тя да не носи толкова пари, та дори да не носи никакви пари.
Всеки има велика идея, поне една. И знае, че мисията в живота му е не да носи стерилни костюми, сред стерилните клетки на стерилно безсмислената си работа.
Мнозина бъркат предприемаческата си мисия с индивидуален план за развитие. Чакат финансиране на идеята си, немалко дори я дочакват. И тогава се започва новия цикъл на стерилизация. Инвестиции, растеж, печалби, клиенти и поредният строеж на стерилна структура.
Измъкване като че ли няма. Но липсата на изход е илюзия на матрицата, на училището, на университета, на фалшифицираните ценности.
Пчелите изчезват, вероятно не са удобни за Матрицата. Те ни дават друг поглед на нещата. Щастието да се комбинираш с малки съзнание в цялостен мега разум. Не да правиш фирма за себе си, а да участваш в кошер от фирми, с които комбинираш уменията си, засилваш таланта си, твориш, свободен си.
Кошерни съзнания сме, копнеем за своя кошер от съмишленици, партньори, приятели и любими.
Дезинформационната матрица издиша, защото не сме полигамни същества, няма как да сме лоялни до гроб РАБотници, нямаме само един талант, професия. Не сме име и социален номер в държавен регистър, нито квалификация от дипломата си. Ние сме пчели, които копнеят за своя кошер.
Както всяка пчела, хората имаме антени по цялото си тяло, усещаме се едни други, анализираме себе си, долавяме вибрациите на вселената. Матрицата се опитва да чупи антените ни, но чупейки тях, ни чупи психически, физически, всякак.
Стерилната среда в офиса и в човешките отношения е като стерилната кожа и почти стерилният стомах, те водят до колапс на телесната енергетика, до кома на душата. Без антени няма емпатия, разбиране, доброта. Има драми, войни, агресия, дефектни ценности.
Имаме нужда да се заквасваме с много други хора, но от правилният кошер, от нашия кошер. В момента сме нещо като милиарди пчели с разбити кошери, които се лутат безцелно из широкия свят, преследвайки фалшиви идеали като демокрация, патриотизъм и толерантност.
Всичко е вградено в нас, и моралът, и добротата, и щастието. Щастието в сегашният му вид е химера, защото се проектира от фалшивите идеали на "цивилизацията", а не извира от собствения геном и микробиом.
Микробиомът са нашите антени, сензори, пипала, с които да участваме в градежа на своя кошер. Родния кошер от мечти, дела, фирми, любови, приятелства, пътешествия, сексуални възвисявания.
Вместо да градим кошер, ни тъпчат в чужди, мъртви клетки на антични кошери. Клетки от гражданство, етнос, религия, месторабота, паркинг, жилище и съседи, които дори не познаваме.
Чуждите клетки започват от училището, в което децата се групират с други деца, в изолирани клетки. Без да имат право на избор, без да имат усет с антените си, с кои други деца да комуникират, какво да изучават. Бие звънеца и край, чака се новия звънец за поредния безсмислен предмет, откъснат от контекста на Истината. Истината за това кои сме, къде се намираме и какъв е потенциалът ни.
Затворени в синтетичните клетки на стерилизирания псведо-кошер на градовете, хората не живеят, те просто доизживяват отреденото им време. Пилеейки го за суета, вещи, пошли забави, фалшиви връзки, доверявайки се на измислени авторитети.
В такъв тип кошери, човешката пчеличка върви към стерилизация на душата. Стерилните кошери, раждат имитационни пчелички. Мултипликация на стерилността. Имитация на общество, на чувства, на комуникации, на знания.
Любовта е илюзия на фалшивия кошер. Всеки влиза в тази илюзия с очакването да промени другия към по-добро. След месец, година или десет, се отказва да променя непроменимото и се насочва да променя другиго. Щом има нужда от промяна, някой е намира в грешния кошер. Промяната е невъзможна, всеки е такъв какъвто е.
Как да променим това? Антените! Мобилизирайте микробиома си, енергетиката. Това ще съедини съзнание и подсъзнание в единен дух. Дух, чийто микро антенки ще опипват ефира за сродни души. И така, ще се роди свой кошер, в който всички сме щастливи. Сред съседи, които познаваме, обичаме, си помагаме. Но наистина, а не защото така е редно според стерилния костюмар по телевизора.
Стерилен живот, задвижван от хартийки, стерилни правила, морал и закони. Това е стерилен фалш, водещ до депресия, алкохол, наркотици и лудост.
Стерилни от човечност агенции, комисии, данъчни, счетоводители, адвокати, милиционери са поели като мисия да стерилизират всяко начинание на нестерилния дух.
Стерилни отношения между клиент и търговец, между творец и купувач, крепящи се само на обмяна на хартийки. Вече и хартийки няма, няма и ценни метали, няма обмяна дори на жив контакт... стерилна електронна търговия, с нереални пари.
Никой не е щастлив на високоплатена работа, защото щастието не е в парите, а въпреки тях. Мнозина напускат стерилните си кабинети, за да се захванат със своя предприемаческа идея. Дори тя да не носи толкова пари, та дори да не носи никакви пари.
Всеки има велика идея, поне една. И знае, че мисията в живота му е не да носи стерилни костюми, сред стерилните клетки на стерилно безсмислената си работа.
Мнозина бъркат предприемаческата си мисия с индивидуален план за развитие. Чакат финансиране на идеята си, немалко дори я дочакват. И тогава се започва новия цикъл на стерилизация. Инвестиции, растеж, печалби, клиенти и поредният строеж на стерилна структура.
Измъкване като че ли няма. Но липсата на изход е илюзия на матрицата, на училището, на университета, на фалшифицираните ценности.
Пчелите изчезват, вероятно не са удобни за Матрицата. Те ни дават друг поглед на нещата. Щастието да се комбинираш с малки съзнание в цялостен мега разум. Не да правиш фирма за себе си, а да участваш в кошер от фирми, с които комбинираш уменията си, засилваш таланта си, твориш, свободен си.
Кошерни съзнания сме, копнеем за своя кошер от съмишленици, партньори, приятели и любими.
Дезинформационната матрица издиша, защото не сме полигамни същества, няма как да сме лоялни до гроб РАБотници, нямаме само един талант, професия. Не сме име и социален номер в държавен регистър, нито квалификация от дипломата си. Ние сме пчели, които копнеят за своя кошер.
Както всяка пчела, хората имаме антени по цялото си тяло, усещаме се едни други, анализираме себе си, долавяме вибрациите на вселената. Матрицата се опитва да чупи антените ни, но чупейки тях, ни чупи психически, физически, всякак.
Стерилната среда в офиса и в човешките отношения е като стерилната кожа и почти стерилният стомах, те водят до колапс на телесната енергетика, до кома на душата. Без антени няма емпатия, разбиране, доброта. Има драми, войни, агресия, дефектни ценности.
Имаме нужда да се заквасваме с много други хора, но от правилният кошер, от нашия кошер. В момента сме нещо като милиарди пчели с разбити кошери, които се лутат безцелно из широкия свят, преследвайки фалшиви идеали като демокрация, патриотизъм и толерантност.
Всичко е вградено в нас, и моралът, и добротата, и щастието. Щастието в сегашният му вид е химера, защото се проектира от фалшивите идеали на "цивилизацията", а не извира от собствения геном и микробиом.
Микробиомът са нашите антени, сензори, пипала, с които да участваме в градежа на своя кошер. Родния кошер от мечти, дела, фирми, любови, приятелства, пътешествия, сексуални възвисявания.
Вместо да градим кошер, ни тъпчат в чужди, мъртви клетки на антични кошери. Клетки от гражданство, етнос, религия, месторабота, паркинг, жилище и съседи, които дори не познаваме.
Чуждите клетки започват от училището, в което децата се групират с други деца, в изолирани клетки. Без да имат право на избор, без да имат усет с антените си, с кои други деца да комуникират, какво да изучават. Бие звънеца и край, чака се новия звънец за поредния безсмислен предмет, откъснат от контекста на Истината. Истината за това кои сме, къде се намираме и какъв е потенциалът ни.
Затворени в синтетичните клетки на стерилизирания псведо-кошер на градовете, хората не живеят, те просто доизживяват отреденото им време. Пилеейки го за суета, вещи, пошли забави, фалшиви връзки, доверявайки се на измислени авторитети.
В такъв тип кошери, човешката пчеличка върви към стерилизация на душата. Стерилните кошери, раждат имитационни пчелички. Мултипликация на стерилността. Имитация на общество, на чувства, на комуникации, на знания.
Любовта е илюзия на фалшивия кошер. Всеки влиза в тази илюзия с очакването да промени другия към по-добро. След месец, година или десет, се отказва да променя непроменимото и се насочва да променя другиго. Щом има нужда от промяна, някой е намира в грешния кошер. Промяната е невъзможна, всеки е такъв какъвто е.
Как да променим това? Антените! Мобилизирайте микробиома си, енергетиката. Това ще съедини съзнание и подсъзнание в единен дух. Дух, чийто микро антенки ще опипват ефира за сродни души. И така, ще се роди свой кошер, в който всички сме щастливи. Сред съседи, които познаваме, обичаме, си помагаме. Но наистина, а не защото така е редно според стерилния костюмар по телевизора.
Еееех, Кен,
ОтговорИзтриванеКакто винаги си екстремен във възгледите си.
В голяма степен имаш право, но света не е чак толкова черен,
и по света има много " свои кошери ".
И има безброй добри хора, които са ги създали.
И където религията е Вяра, Надежда и Любов.