
Защо следващите ни заместници се оказаха не много добри реплики?
Наборите 72-86 са младежите на Прехода. По-будни от предишните, която бяха с промити мозъци и смазани от страх и раболепие, по-способни от следващите набори.
Тази разлика си има цена, сблъсъкът между дезинформация и вътрешен усет за истина и справедливост смаза мнозина. Пример за което са поколенията на Прехода в Русия, а и въобще в целият СССР... те давят разминаването си с фалшивата реалност, чрез алкохол и безпътие. Децата на прехода отказаха да се възпроизвеждат, масово всички държави, покосени от Прехода са с невероятно отрицателен прираст на населението.
Преходът на Изток, породи преход на Запад. Чрез еуфорията за победа, стремежа към по-големи свободи. Децата по целият свят в тези години бяха в един щастлив Преход.
Всичко хубаво, творческо, иновативно, което се случи после, а и сега е задвижвано от деца на Прехода. Които все още успяват да се противопоставят на посредствеността на пост-преходните поколения.
Защо сме толкова различни?
По време на прехода институциите бяха в колапс, здравеопазването бе в кома, учителите бяха демотивирани. Правителство, милиционери, данъчни... нищо не работеше. Докато системата се рестартираше, народът бе в еуфория. Всички бяхме на вълната на еуфорията, мечтите, очакванията за промяна.
По магазините нямаше храна, родителите започнаха да готвят истинска, домашна храна.
Мнозина отхвърлят тези години на преход и безтегловност като безсмислени, а сега се изживяват като излъгани.
Но полза имаше, огромна полза. Този глобален експеримент за демонтаж на една порочна система и монтаж на не по-малко порочна, показа истината. Истината, че царете са голи, а системите до една са неадекватни, вредни за човека в тялото на консуматор.
Рестартът на системата ме подхвана много по-рано от това, което се случи в България, далеч на север, в тайгите на Коми АССР. Отраснах като любопитно дете, сред много книги, рисуване, домашна храна, най-вече ферментирала.
Успях да избегна почти всички ваксини, за разлика от по-предни поколения нямам белези от жестоки ваксинации. Преходът позволи на децата да избегнат тази участ. Допускам, че ваксините правят от хората дебили, в тясна връзка с антибиотиците.
Никой родител тогава нямаше доверие на системата, която се оплете в лъжите си, измами ни за светлото бъдеще, за Пражката пролет, Афганистан, Чернобил. В домовете нямаше идеология, никаква политика. Телевизията и музиката бяха просто шум, четяхме книги, много игри сред деца, много приятни моменти със съседи и приятелски семейства.
Никой родител тогава нямаше доверие на системата, която се оплете в лъжите си, измами ни за светлото бъдеще, за Пражката пролет, Афганистан, Чернобил. В домовете нямаше идеология, никаква политика. Телевизията и музиката бяха просто шум, четяхме книги, много игри сред деца, много приятни моменти със съседи и приятелски семейства.
"Преходът" бе едно чудно време за ферментация на тяло и разум сред деца и младежи. Без почти никакви лекарства, без ваксини... лекарите с удоволствие ги скатаваха, ако някой не желаеше и ги пласираха на черно. Без полуфабрикати от магазина, никакви глутенови безобразия, непознаване на мазнинно окислените буламачи в ресторанти. Храната у дома: боб с кисело зеле, домашен суджук и сланина, зеленчуци и плодове от селата, домашни яйца, мусака от домашни продукти. Нито една купешка храна, такива нямаше. Дори хлебните домашни продукти преобладаваха над кушешките: катми, баници, тутманик, тиквеник. Мляко, само домашно, фермерско. Месото, бартери от селата. Сега това е незаконно, дори криминално.
По време на прехода всички деца бяхме една общност, не се деляхме на етноси, благороднически касти, по възраст и пол. Обичах да играя с циганчета, в Съветския съюз пък израснах сред пъстра палитра от украинци, турци, българчета от различни райони на страната. Нямам спомен с никого да сме се подигравали на обичаи, религия, език, храна.
По време на прехода всички деца бяхме една общност, не се деляхме на етноси, благороднически касти, по възраст и пол. Обичах да играя с циганчета, в Съветския съюз пък израснах сред пъстра палитра от украинци, турци, българчета от различни райони на страната. Нямам спомен с никого да сме се подигравали на обичаи, религия, език, храна.
Гледам какво става сега и ми е жал. Свърх обгрижване от държава, институции, родители и медицина на децата. Машина за производство на идиоти.
Децата на прехода бяха ярко червена сигнална лампа за новият световен ред, който мобилизира всичките си ресурси за да смаже каквато и да било възможност за нова вълна от хора с критично мислене, творчески подход и състрадание към околните.
Светът има нужда от нов преход. На много места, обществата са с половин крачка в него. Негови двигатели са децата на предишния преход, заедно с малката армия от техни последователи, които са вдъхновили и измъкнали от тинята на лъжата.
Вижте "бедните" държави сега, те са в постоянен Преход, а народите им са най-щастливи. Децата им пък движат световната наука, спорт, политика в последствие. само извън институциите, дете може да ферментира до Човек.
Вижте "бедните" държави сега, те са в постоянен Преход, а народите им са най-щастливи. Децата им пък движат световната наука, спорт, политика в последствие. само извън институциите, дете може да ферментира до Човек.
Коментари
Публикуване на коментар
Привет, приятел. Всички коментари се одобряват от модератор. Не разходвай време, ако коментарът ти не облечен във факти и личен опит, липсва полезност за читателите.