Децата на Прехода

Защо децата на прехода се оказахме по-умни, по-здрави и по-успели от останалите? 

Защо следващите ни заместници се оказаха не много добри реплики?

Наборите 72-86 са младежите на Прехода. По-будни от предишните, която бяха с промити мозъци и смазани от страх и раболепие, по-способни от следващите набори. 

Тази разлика си има цена, сблъсъкът между дезинформация и вътрешен усет за истина и справедливост смаза мнозина. Пример за което са поколенията на Прехода в Русия, а и въобще в целият СССР... те давят разминаването си с фалшивата реалност, чрез алкохол и безпътие. Децата на прехода отказаха да се възпроизвеждат, масово всички държави, покосени от Прехода са с невероятно отрицателен прираст на населението. 

Преходът на Изток, породи преход на Запад. Чрез еуфорията за победа, стремежа към по-големи свободи. Децата по целият свят в тези години бяха в един щастлив Преход. 

Всичко хубаво, творческо, иновативно, което се случи после, а и сега е задвижвано от деца на Прехода. Които все още успяват да се противопоставят на посредствеността на пост-преходните поколения.

Защо сме толкова различни?

По време на прехода институциите бяха в колапс, здравеопазването бе в кома, учителите бяха демотивирани. Правителство, милиционери, данъчни... нищо не работеше. Докато системата се рестартираше, народът бе в еуфория. Всички бяхме на вълната на еуфорията, мечтите, очакванията за промяна.

По магазините нямаше храна, родителите започнаха да готвят истинска, домашна храна. 

Мнозина отхвърлят тези години на преход и безтегловност като безсмислени, а сега се изживяват като излъгани. 

Но полза имаше, огромна полза. Този глобален експеримент за демонтаж на една порочна система и монтаж на не по-малко порочна, показа истината. Истината, че царете са голи, а системите до една са неадекватни, вредни за човека в тялото на консуматор.

Рестартът на системата ме подхвана много по-рано от това, което се случи в България, далеч на север, в тайгите на Коми АССР. Отраснах като любопитно дете, сред много книги, рисуване, домашна храна, най-вече ферментирала.

Успях да избегна почти всички ваксини, за разлика от по-предни поколения нямам белези от жестоки ваксинации. Преходът позволи на децата да избегнат тази участ. Допускам, че ваксините правят от хората дебили, в тясна връзка с антибиотиците.
Никой родител тогава нямаше доверие на системата, която се оплете в лъжите си, измами ни за светлото бъдеще, за Пражката пролет, Афганистан, Чернобил. В домовете нямаше идеология, никаква политика. Телевизията и музиката бяха просто шум, четяхме книги, много игри сред деца, много приятни моменти със съседи и приятелски семейства. 

"Преходът" бе едно чудно време за ферментация на тяло и разум сред деца и младежи. Без почти никакви лекарства, без ваксини... лекарите с удоволствие ги скатаваха, ако някой не желаеше и ги пласираха на черно. Без полуфабрикати от магазина, никакви глутенови безобразия, непознаване на мазнинно окислените буламачи в ресторанти. Храната у дома: боб с кисело зеле, домашен суджук и сланина, зеленчуци и плодове от селата, домашни яйца, мусака от домашни продукти. Нито една купешка храна, такива нямаше. Дори хлебните домашни продукти преобладаваха над кушешките: катми, баници, тутманик, тиквеник. Мляко, само домашно, фермерско. Месото, бартери от селата. Сега това е незаконно, дори криминално.
По време на прехода всички деца бяхме една общност, не се деляхме на етноси, благороднически касти, по възраст и пол. Обичах да играя с циганчета, в Съветския съюз пък израснах сред пъстра палитра от украинци, турци, българчета от различни райони на страната. Нямам спомен с никого да сме се подигравали на обичаи, религия, език, храна.  

Гледам какво става сега и ми е жал. Свърх обгрижване от държава, институции, родители и медицина на децата. Машина за производство на идиоти.

Децата на прехода бяха ярко червена сигнална лампа за новият световен ред, който мобилизира всичките си ресурси за да смаже каквато и да било възможност за нова вълна от хора с критично мислене, творчески подход и състрадание към околните.

Светът има нужда от нов преход. На много места, обществата са с половин крачка в него. Негови двигатели са децата на предишния преход, заедно с малката армия от техни последователи, които са вдъхновили и измъкнали от тинята на лъжата.
Вижте "бедните" държави сега, те са в постоянен Преход, а народите им са най-щастливи. Децата им пък движат световната наука, спорт, политика в последствие. само извън институциите, дете може да ферментира до Човек.