Световете на бунищата

В паралелна на нашата система, има две плоски като тепсия планети, огрявани от две еднакви като големина, но различни като спектър светила.
Двете планети били населени, едната със здрави хора, другата - със зомбирани хуманоиди.
Хората, също както и зомбитата отделяли много боклуци. Но имали напълно различен подход към складирането и обработката им.
Зомбитата събирали маниакално своите боклуци, разделно, за да ги стерилизират, отровят с химикали и отново ползват за зомби телата си. Зомбитата изпитвали удоволствие от разделното събиране на боклуците си, едно от толкова малкото им удоволствия. Но си нямали никаква идея какво се случва с боклука по-нататък.
Хората събирали боклуците си заедно, оставяли ги да ферментират, да намножат микроорганизми, те били част от глобалният биореактор. С това да обогатят микробиомния фонд на атмосфертата, почвата и водите си. Хората знаели, че нищо не се губи, те помагали за естественият ход на нещата.
Част от боклуците на двете плоски планети, огромната част били фекалиите. Хората ги ползвали за безплатна бактерийна енергия, хуманоидите давали луд разход от време, заплатен в хартийки, за да ползват ферментиралите си фекалии във вид на нафта и бензин за дрънкащите си таратайки.
Ферментацията на боклуците в големи мащаби била пагубна за опитите на зомби правителствата да наложат стерилен свят, населен със стерилни като разум създания. Колкото и да пръскали с антибактериални зарази от самолети, моретата, бунищата, ферментиралата "мръсотия" осуетявали пъклените им планове. Затова, те стерилизирали бунищата, отпадъците, зад красивата лъжа за екология. Дори избивайки рибата, планктона, пчелите, насекомите, те убеждавали зомбитата, че вина за това са отпадъците и бунищата. Зомбитата вярвали, маниакално разделяли стъкло, от хартия и метал. И ставали все по-болни, бавноразвиващи се, недъгави, зли. Дълбоко в своята същност зомбитата били добри, остатък от недалечно минало, когато и те са били хора.
Зомбитата изгаряли телата си или ги затваряли в ковчези за да изгният, но не и да предадат бактерийната си енергия. Хората дарявали старите си телесни обвивки за храна за глобалния микробиом, за да възкръснат в едно по-прекрасно ниво на живота. Всяко погребано в земята тяло, стартирало чрез бактериите си в почвата нов живот, дървета, животни, микроорганизми. Душата временно се разпръсквала из света така, че след време да се събере в ново тяло.
В света на зомбитата има стари оцелели дървета, които са носители на енергетиката от времената, когато бил населен с хора. Прегръщаш дърво и усещаш енергията на прадедите. Глобална катастрофа, умишлено предизвикана от новият световен ред, унищожава всички дървета над 200 години, за да не остане помен от миналото.
Светът на хората много искал да помогне на зомбитата, но последните били програмирани да мразят промяната, да мултиплицират глупостта си. Имало риск от между светска война, от насилие, от зарази. Хората били много по-високо технологични развити, но не искали да бъдат причина за изтребление на зомбитата, в която същност все още имало толкова много човешки качества. Между светски войни вече е имало многократно, те никога не са водили до по-добро.
Тези два свята ги деляла една безкрайна ледена стена, от реален лед и от ментален недостиг. Обществото на хората много тъгувало за своите близки братя, от съседната плоска земя. Но нямали какво да направят, световете им били отделени. Ин и Ян. Рай и Ад.