Най-живите напитки

Няма нищо по-полезно като "вода", от живите лимонади. Малко са течностите, които са по-вкусни, от тях. Липсват такива, които без никакви алкалоиди и стимуланти да стимулират мозъка, да успокоят нервната система, което прави живата напитка.
Това не е храна, не е напитка, те са откровение за дух и тяло. Реализирани от майстор, те са не напитка, а лек. А майсторът не е кулинар, а лечител, ментор, гуру.
Лечебна течност се прави трудно, защото изисква опит, интуиция и ментална зрялост, каквато по принцип не се полага на същества, вярващи, че са произлезли от маймуни и населяват сфера, препускаща с бясна скорост из Вселената (на невежеството).
Ще ви спомена по-проста концепция за лимонадите, по-скоро кулинарна, отколкото лечебна за дух и тяло, за геном и микробиом.  
Има три основни типа, живи лимонади:

1. Квасова напитка от кореноплодни или други захари. Най-известен неин представител е джинджифиловата лимонада (бира). Пробиотичен фокус на тази жива течност е  дрождевата ферментация. Но при майстор може да отиде в млечно-кисела, когато се ползват диви лакто ферменти, например от кората на джинджифила, настъргана кожа от лимон, и осигуряване на захранване с олигозахариди, вместо с бързи захари. 
2. Реджувелак. Намножаване на бактериите от прокълнали семена във водна среда, с помощта на олигозахариди. Фокус - млечно-кисели и дрождеви микроорганизми. Сравнително лесна за реализация, но с ужасен дъх на тиня и канализация, при не особено надарени кулинари, с липсващи познания по микробиология и квантова кристалография. Подсказка, експериментирайте с глини, соли и смоли. Може да вземете пример и от аматьорите, които правят воняща бира и крият миризмата с хмел.
3. Лакто лимонада. Това е висшата класа, реализира се най-трудно. Защото се използва жива, активна суроватка от ферментирали млека, за предпочитане растителни като соя или фъстък. Тази лимонада има най-фина газировка, най-изтънчен вкус. Фокус - млечно-кисела ферментация. Подходяща за жени, деца, преди сън, за мощна пробиотична терапия не само на вътрешният микробиом, но и на кожния.

И трите типа живи напитки имат първична (намножаваща бактерии) ферментация и вторично довтасване, което се явява овкусвяваща и газираща фаза. Има тънкости, коя добавка, в коя фаза да се добавя. Не разходвайте елитни захари като кленов сироп или кокосова захар в първа фаза. В първа фаза ви трябват олигозахариди, иначе могат да се намножат излишни дрожди и плесени. Всичките посочени напитки са газирани, но с не с изкуствен въглероден диоксид, а чрез разграждане на захари от ферментите. Разликата с купешките напитки със синтетична газировка и сладост е като между надуваема жена и истинска. Да ме извиняват жените, които осъзнават, че не спадат към двете крайности.

Единствен в света съм, който не само реализира и трите типа, но и ги облагородява с йохимбе, кофеин, алкохол, глини, минерални соли. И някои други чудеса, които не са за пред публичното пространство.
Имам дори лечебен реджувелак-тракийска ракия-люти пипери и подправки регенератор на гърло и тяло при тежка настинка. Точно за настинки дедите ни помнят газираните натурално напитки, а не синтетиката, която причинява точно тези настинки. 
За разлика от естествено зрялото "московско муле" (водка до 15% и домашна джинджифилова лимонада), имам на разположение иновативната напитка "тракийско говедо", с подбалкански ракии от Хемимонтус, и лимецов реджувелак. 
Но, творческите ми планове е да включва вместо джинджифил, гулия (земна ябълка), а ароматът да бъде регионален, със сезонни кореноплоди и зеленчуци. 
Към момента експериментирам с тиквонада, но там е доста пипкав процесът.
Издирвам добър тракийски тютюн за лечебна инфузия и ферментация в млечно-кисела напитка и неутрализация на никотинова зависимост по възможно най-безопасният начин. Никотинът е прекрасна алтернатива на канабиса, който в едни по-добри времена също ще бъде на фокус. 
Предлаганите от мен напитки са братя и сестри на живото вино, амброзия, крафт бирите, ейла. В по-престоялите от тях се образува естествен алкохол в минимални количества, или в зависимост от захарите. Споменах горе и за добавеният алкохол. Добавя се майсторски, умерено (до 17%, над добре под 8%), комбинира се със захари и ароматни ферменти.
Някои специални добавки към различни ферменти, лимонади, живи бири са:

• Глини и вулканични пудри
• Зеолит и шунгит
• Кехлибар и перлен прах
• Глинен съд с ферменти в него
• Стари тухли от определени региони
• Тонка боб, ванилия, канела и други ароматни щуротии
• Лакто-сушени билки и кореноплодни
• Инулин от гулия, цикория
• Кафе, йохимбе, мате, матча, гуарана и други турбо добавки.

Главна отличителна особеност на живите напитки, спрямо купуваните за хартийки, с етикетчета е:

Живата напитка има два основни индикатора за мощ, това е отрицателният редокс потенциал и киселинното pH. Отделно е животът под микроскоп, но това е занимавка за специалисти от по-висок кулинарен дан. Също така, чрез BRIX рефрактометър може да се анализира динамиката на спада на захарите, и от там да се съди за пробиотичната мощ. Но има и къде по-елементарен индикатор, бялата пробиотична утайка на дъното на бутилката. 

Като стана въпрос за бутилки, по-горе ви показах мои лимонади в чудесно кехлибарено стъкло от прилична купешка бира. Имайте предвид, че налягането може толкова да нарастне, че дори стъклото няма да издържи. Затова ползвам брутално здравите синтетични бутилки за ултра-високо налягане.

Дегустация и обучение, в моите семинари, сред читави хора. За тях трябва да ви препоръча приятел.