Аз, роботът

Има създания, това сме ние. Което ще рече, че има и създател. Така казват всички религии. В които вярвате за всеки случай, но отхвърляте, ако науката не ги подкрепи с тежките си термини и грамотно написаните небивалици в книги и интернет сайтове.
Според науката, ние сме създатели, а роботите са създанията. Много роботи, в много задачи са по-умни, по-силни, по-бързи от нас.
Да анализираме миналото, то се крие в думите, в словото. То е деформирано с годините, но можем да направим една реконструкция.
Роботът има нужда от ток, от енергия, от батерии.
Точно това са бактериите, те са батерии. Малко по-малко ни разкриват задачата, че не храната е енергия за тялото ни... тя е биомаса за нашите бактерии, които започват да работят като батерии, осигурявайки енергия, синтезирайки клетки, гени, хормони, витамини и ензими.
Друго наименование на бактериите е микроби.
Мик-РОБ... микро робот. Точно така, това са нано роботи, и ако хванете микроскопа, ще видите, че и бактериите, и вирусите са техногенни създания, правени на матрица.
Матрични са и телата ни, те са на конвейер, не е реално създание с различен разум, да имат само един и същ тип тела, с едни и същи микро роботи.
Ние сме просто макро роботи, поддържани функционално от микро роботи. Всичко, което имаме е Духът, Душата, Съзнанието. И те, също както компютърен код са надматерийна структура, която може да се репликира и развива в друго тяло на робот... прераждането.
По някаква удивително сатанинска причина, много хуманоиди са стерилни откъм Дух, те просто плуват по течението на имитационната ни цивилизация. Куха обвивка на робот, в който няма съдържание.
Допускам, че по някакъв начин разумът е свързан с набора, качеството, на микробите, на бактериите... които несъмненно имат микросъзнания, формиращи макроразум.