Светът на бактобиома

Живеем или си въобразяваме, че е така в удивителен свят. В Матрица, която ние сме батериите за друг живот. Телата не са наши, те са развъдник на другия живот. Телесна температура, киселинност, биохимични процеси, всичко това има една цел - комфорт за размножаване на бактерии.
Човек няма как да съществува без бактериите, те управляват всичко в телата ни: метаболизма, храносмилането, синтеза на витамини, ензими и хормони, съня, настроенията, мислите, любовта. Дори размножаването ни се регулира от микроорганизми, а децата в които не се вложи правилният микробиом, страдат от болести и аномалии.
Ние сме ходещ биореактор за организми. Нашият клетъчен геном е невероятно по-прост от генома на микроорганизмите в нас. Това тяло не е наше, то поддържа температура и условия, за живот и развитие на микро живот.
Ние сме функция на някаква извратена симбиоза, в която нисшият организъм е човекът, който бегло подозира своята същност и цел на битие.
Много е вероятно не само телата ни функция на бактерийната батерия, но и разумът. Защото всяка голяма структура си има съставляващи. Материята се състои от атоми, тялото от клетки, а разумът? Кои са градивните частици на разума? Това да са микроразумите, свързани на квантово ниво... нещо като квантовите компютри, които сега променят действителността, бидейки въплътени в нея.
Нашият разум е отражение на дейността на квантов компютър, а не еволюция на маймуни в свят, възникнал от велик взрив. Абсурдно да си въобразяваме, че този компютър цъка с клетките на мозъка. Та тези клетки са значително по-прости като структура и безкрайно по-неразумни спрямо разнообразието и взаимодействието на микробиома ни.
Ще кажете, че в мозъка няма микроорганизми? Наистина, мозъкът е стерилен само за празните кратуни в старата, малоумна наука. Новите открития показват друго, мозъкът, кръвта ни, всичко гъмжи от микроорганизми. А аномалии на разума като Алцхаймер, шизофрения, склероза са пряко свързани с дисбактериозата, дефицитът на правилен бактериен баланс.
Ако разумът е съставен от малките разумчета на микроорганизмите, не означава ли това, че смърт няма? Микробиомът не умира. Той се репликира, трансформира, събира в ново тяло. Тяло, което ще му осигури по-стабилен метаболизъм, температура, храна за размножение. Странно нещо е човекът. Мобилен биореактор, в който разумът е дар, благодарност за това, че поддържаме друг живот. Другият живот ни заема част от своята изчислителна мощ, за да се опияняваме в радости, драми, ревност, любов, гласуване за идиоти, копнеж по хартийки, постове в социалните мрежи.
Какво би било ако искаме да ползваме целият ресурс, имаме ли право да искаме повече? И то не само на нашето тяло? А да се включим към компютъра на глобалният микробиом, на цялата планета, каквато връзка между телесният ни бактобиом и външната среда несъмнени има. Е това вече е ниво Бог!
Но преди него имаме да направим друга връзка, каквато по-глупавите от нас не правят, по не знам каква причина. Те не могат да се обединят в клъстер с другите разуми на приятели, колеги, съграждани.
Всъщност знам защо не могат. Дефектен микробиом! Те са погубили микро баланса си чрез антибиотици, ваксини, цигари, алкохол, промишлена храна, замърсен въздух, окислена и стерилна вода.
Знаете ли какво прави живота в нас, когато му осигуряваме кофти биореактор? Осигурява болести, тумори, лудост, кратък жизнен цикъл.
Логично е да се предположи, че човек, осигуряващ отличен микробиом, чрез храна, вода, хигиена, въздух, екраниране от електромагнитни и УВ лъчения, ще има по-здрав бактобиом, оттам ще има по-добра ментална кондиция, връзка с ниво Бог (планетарният биом).
Връзката? Трудно е да се намерят по-добри алтернативни теории, че кожата ни, косата ни са бактобиомни антени за комуникация. Енергийните центрове, аурата на човека съвпадат с центровете на бактобиомна активност: стомахът, половите органи, белодробният биом, третото око (бактерийните синтезатори на хормони, управляващо мозъка). 
Магии няма, чудеса също, всички екстрасенси, магове, пророци, гении... просто са имали връзка към глобалния микробиом, към къде по-мощният компютър, от този в тялото ни.
Стоят със страшна сила след тази теория много въпроси:

• Кукла на конци ли сме или свободно съзнание? 
• Тялото ни затвор ли е или инструмент? 
• Без бактобиомните антени на кожа и коса, в свят  на електромагнитно заглушаване (GSM, радиовълни, климатични манипулатори), какво губи човек, или пък печели?
• Кой е създал вирусите, които са убийци на бактериите? Добър или Лош Бог? А може би алтернативни хора, с по-добра връзка с биома?
• Дали няма други бактобиомни хуманоидни или въобще разумни видове, които обитавайки по-добра бактерийна среда са на по-високо ниво от нас? Океаните, под земята, отвъд стената на заворените зони Арктика и Антарктика?
• Какво е сънят, отражение на каква микробиомна дейност, и защо при изключено тяло, но действаща температура и микробна биохимия, какво правят, градят, творят, съзаклятничат тогава нашите "господари"? 
• Можем ли да оцелеем за миг без микробиома си и няма ли този миг да бъде мигът на свободата? Гъбестите структури, не са ли те алтернативен разум и друг лагер? При микробна стерилизация на тялото, точно гъбички и дрожди се опитват да го превземат. Дали няма хора, които имат гъбесто съзнание, а не бактерийно? И не са ли повечето такива предвид антибиотици и дефектна храна. 
• Злото не е ли измерение на доминацията на други микроорганизми, които дърпат конците в друга посока? Или пък е точно обратното?

Какво се репликира от бактобиома след смъртта на геномната, на клетъчна обвивка? Дали обрядите за погребване в почвата не са свързани с тази репликация? Човек е създаден от "глина" (почвените бактерии са живота на глината), и пак се отдава на глината, за да може от нея да се закваси нов човек. Има ли приемственост на знанията, спомените от предишните геномни тела? Несъмнено такава опция има, защото бактериите са структури, в чийто геном се съдържа информацията за човешкия микробиом, точно тази технология се използва за клониране на хора и животни, чрез бактерийно препрограмиране.
Отвъд микробиомният компютър, който е Разумът, нима няма нещо повече, истинската човешка Душа? Която е затворена в кафез не на клетки, а на много по-сложна същност.
Ние обитаваме планета (почва за заквасване и вода за втасване), Свят, който не познаваме. Място, в което ние или поне телата ни са са просто дом на истинските господари на този свят. Свят в който те населяват много по-отдавна отколкото въглеродните им подвижни реакторчета. Огледайте се, светът се възстановява. Сред глобална война срещу микробиома. Ледниковият период свършва. Колкото и някои сили да задействат климатичните забавители на нормализацията, глобалният микробиом противодейства мощно. Океаните и горите се събуждат и произвеждат все повече въглероден диоксид, който не е вреден, а необходим. Топлината се покачва, и явно тя не е свързано с лампичката-биочасовник, микробен намножител горе.
Могъщи процеси се събуждат под Купола, под клетката на нашия голям биореактор, в който сме частичка от несъбудено нещо много повече.
Бъдете здрави, опитайте се да живеете дълго, започнала е ферментация на интересни времена, вече покълват все по-удивителни чудеса.
***
Стига приказки, светът се опознава с дела. Така съм постъпил и аз преди да ви пиша тези простотии.
На първата снимка е кисело мляко, заквасено със семенна течност. А така изглежда киселото мляко под микроскоп:

Домовете на хората пазят техния микробиом чрез тухлите, проверено така:

Стои въпросът, дали в подменените ни, синтетични, мъртви домове живеят хора или техни имитации? А по-умните от вас ще направят връзка между тухлата, глината и това, което писах по-горе. А най-умните ще се сетят за глината, амфорите, виното, киселото мляко, сиренето.

 

Кисело мляко, от вагинален секрет, с мощна, бактериална, млечно-кисела среда.

Мляко, заквасено с кръв.  

Разумът няма табута, за разлика от глобалният глупобиом. Всичко проверявам сам, лично, с мои инструменти, с моята логика, с моят разум. На картинки и буквички не вярвам. 

Да си разумен е вид екстремизъм. Жал ми е за, неекстремистите, те са безсмислени, стерилни зомбита.  И почва не може да се закваси от имитацията на хора, да не говорим за щафета на разум и биом.