Животът на дървесината след смъртта на Дървото

Всички пътища водят към Истината. До Нея се стига само чрез личен опит. Личен опит не на тесен специалист по нещо, а на Човек, осмислящ всичко.
Вероятно сте си въобразили, че пиша за храна, за кулинария? Признак за доста ограничен мироглед е това.
Първо аз не пиша, пишат писателите, измислени истории за други хора и за въображаема реалност. Споделям дела, чрез думи, авторски фотографии, видеа и схеми. Споделям, не за да си чеша егото, а защото не е редно да преоткривам топлата вода и да търся начини да правя от това хартийки.
Хартията е дърво. Дървото е мъртва структура. А дали наистина е така? Защо в старите книги, в старите мебели, в древните дървени къщи има магия, живот, вечност?
Пътят ми до демонстрираното тук откритие частично започна наистина по един кулинарен път, но се закваси чрез хигиената и облагородяването на човешката кожа... а по-нататък чрез опитите ми за маслени картини.
Дървесината е дар от природата. Също както и месото от мъртви животни. Мъртвата мършавост е смърт, вреда. Но съживената мъртвост е божественост. Човек, който може да се бори срещу ентропията на смъртта, окислението, ръждата, гниенето... има божествен потенциал.
Обичам дървесината, аромата, хармонията, преразпределението на топлината. Но винаги усещам, че тя бавно губи своята енергия, за разлика от антикварните предмети, които колекционирам. Защо?
Явно дървото и кожата, които ползваме сега, не са като онези някога. Бих пищял като някой природозащитник за ГМО, за хормони, за зло глобално правителство. Но съм Мъж и приемам, че силата е в моите дела, а не в безкрайното хленчене.
Затова приех, че Природата е велика, че Дървото си е дърво, животинската кожа си е кожа, а проблемът на обработката и съхранението е функция на човешкият прогрес или деградация.
Дървото е отлична структура за живот. Когато е мъртво, по него растат гъби. Обратното на гъбите, другата силна форма на живот са бактериите. Което означава, че трябва да заквасим дървесината, за да има полза от нейната жертва.
Преди да откривам топлата вода, се насочих към старите знания за обработка на дървесина. Неминуемо стигнах до лененото семе и пчелният восък. Но сегашните специалисти по дървесина грешат, защото са само такива... те не могат да направят връзка между храна, изкуство, архитектура, микробиология.
За голямо щастие аз не съм специалист, иначе бих имал една диплома за висше образование, а не 6... младежка суета, от която не съм горд.
Лененото масло е в основата на рисуването с маслени бои и на обработката на дървесина. Защото има субстанция, която се окислява и образува "полимерен" слой. Всъщност реалността е друга, лененото масло отлично ферментира и образува граничен слой между окисляващата атмосфера и живата същност от другата страна. Още по-добро масло в тази битка е конопеното. Но тъй като всичко конопено е прекалено добро за здравето и живота на човека, то е или много скъпо, или нелегално, или извратено.
Пчелният восък е добър помощник на границата, на военната зона между окисление и редукция. Грешите, че е антибактериален. Пчелният восък е бактериален, а с това и антигъбичен. Иначе пчелните продукти биха умирали в кисело мляко, във вино, в хляб, а това очевидно не е така.
Пчелният восък е добър изолатор на кислородното окисление, а в комбинация с маслата е отличен защитник и от УВ радиацията на Слънцето и LED лампите. Теоретично импрегнираното с лен и восък дърво е защитна среда срещу електромагнитните злини на цивилизацията на псевдо-човека.
Пчелният восък е много твърд, между него и лененото масло има прекален контраст. Затова направих преход чрез доста по-нежният соев восък. Имам опит с него чрез конструиране и ползване на пробиотични, нетоксични свещи за осветление, козметика и облагородяване на атмосферата около човека.  
Малко по-добър инженер от мен е създал оригиналното дърво със смоли. Ща не ща, заимствах този опит. Добавих в моята регенерираща структура смолите тамян и кехлибар.
Получи се интересна структура, която е чудна не само върху дърво, но и върху кожа. Включително и жива кожа.
С мъртви съставки, живот се не постига. Магията на живота я заквасвам като в тази смес вкарвам ферменти - диви и лабораторни (ако се налага). В случая заквасих структурата, с пробиотична глина, която е хит сред приятелите ми, под наименованието "жива паста за зъби" (не че някой я ползва само за зъби). В тази ултра-жива структура има не само мощен набор от бактерии, но и археа. Добавям и мощен пробиотик, с уклон към маслено-кисела ферментация.
За да получа нежна, но и жива хомогенност между толкова различни продукти, помагам със слънчогледов летицин.
Резултатът е къде по-добър от това, което се предлага като "натурален" лак или вакса за дърво. В действителност се получи премиум крем за защита на стави и ръце.
Това е моят път за жива дървесина, жива кожа, бавно окисляващо се желязо. Резултат, до който стигнах чрез много други пътища.
Този път не е стигнал до съвършенство. В момента експериментирам изменения на свойствата чрез нано-злато и нано-сребро, шунгит ферменти, повече млечна суроватка за импрегнация, глини и соли. Пътят до съвършенството е труден, не заради липсата на талант и идеи, а заради излишъка на акъли и заблуди от "доброжелатели".
След приказките, малко практика, дела.
Възкресителят на дървесина и кожа съдържа:

• Ленено масло
• Пчелен восък
• Соев восък
• Тамян
• Кехлибар
• Диво заквасени глини и соли
• Ферменти

Пропорцията за смесване е едно към гьотере. Следи се pH, ORP, температура.
Визуализация на етапите за сътворение на живият маслен еликсир:

Така пък изглежда сместа на водна баня:

Тема за размисъл е и музиката. Музикалните инструменти. Главна тайна за вълшебните цигулки на Страдивариус е покритието им, лакът. Също както боите на Леонардо, истинска мистерия е какво съдържат и защо не могат да бъдат възпроизведени. 
Музиката е вибрация на звука, картината е вибрация на светлината. Вибрацията е електромагнетизмът. Негова естествена форма са пулсациите на бактериите. Естествената честота на пулсация на Живота се дължи на бактериалните струни. Хармония между живот и музика, изображение, аромат, вкус... се дължи на микробния импеданс.