(С)Мисълът на Салатата

С всеки изминал кулинарен ден се събуждам все повече от матрицата. И виждам омагьосани от глупост хора. А може би не хора?
Салата се прави основно по два начина.

1. Заквасваш зеленчуци чрез жива марината (ферментолата) и чакаш няколко часа да се задейства ферментацията. Примери: таратор, салата с жив оцет и ферментирал шарлан, краставици с оцет.
2. Другият начин е да използваш вече заквасени зеленчуци за да стартираш ферментация в олигозахаридна, протенинова среда. Пример: салата "Оливие" (руска салата).

Всички сосове някога са били ферментирали смеси. Всяка подправка е уникален фермент. Носът ни е дар да усещаме ферментите, не да си миришем пръднята (продукт на ферментация). Салатата се чака да ферментира, само дивакът си я поръчва в ресторант и иска веднага да му я направят, или прави някаква помия и я консумира веднага.
Салата се прави сутрин, ползват се живи структури. Живи са тези, които имат ферменти по кожата си. Консумира се след 8-10 часа, така се прави и с киселото мляко.
С кисело мляко много може да се ускори една жива салата. Изумително е, но уж умни хора, стават вегани, йоги... и започват да си въобразяват, че жива храна са суровите растения измити с препарат от био магазин.
Жива храна се усеща с нос, затова той е толкова близо до устата. До устата има брада, ако ядете мъртва храна, тя побелява.
Сирене, кашкавал, масло, суджук, също се слагат в салатите. Защото са ферменти.
Салата не се прави по рецепта, всички писани рецепти са абсолютно грешни. Тя се прави с усет за живота.
И да, ако нямате нос и тъмна брада, всичко което ви казвам, лесно се проверява с pH, ORP метър, а въобразяващите си от вас, че са много начетени и с много образования, могат да ползват микроскоп, един уред на стотици години.
Истинска салата е тази, от която за 6 часа с една лъжица заквасваш мляко, което обърнато надолу, не пада.
На снимката: Домашна кисела краставичка (дива ферментация), с млечно-кисела пелена - "тайната" на "руската" салата.