Думи и дела - как се обучава човек

Хуманоидната форма на разум, която някои наричат човек е дарена от създателя си с няколко канала за осъзнаване на реалността, за обмяна на знания и умения с други разумни форми на живот. Концентрирана форма на глупост е да се изолират почти всички сетива и да се обменят знания само чрез думи, отразяващи статична сянка на динамично развитие. Книгите, публикациите, научните трудове са форми на тази глупост.
Проектът „Човек” предполага калпав опит за вкарване на ефирно съзнание, в ограничена телесна обвивка. Но колкото и да е калпав проекта, някой се е постарал за него, осигурил е сензори и буфер за запаметяване на опит, какъвто вероятно се явява мозъкът.
Книгите ни „учат”, че разумът е в мозъка, че човек е еволюирала маймуна. Населяващ бясно въртяща се и препускаща с абсурдна скорост в безумна звездна система, билярдна топка. А всичко, системата, топката, разумът са в следствие на Велик врив. Този велик взрив на глупостта може да хване дикиш само ако се опише в някакви буквички, в някаква книжка, чрез засукани термини и плиткоумни формули без никаква връзка с реалността.
Нима усещаме с душата си, че глупостите, описани в книгите са истина?
Бил ли си влюбен? Къде усещаш любовтта, в маймунската си черепна кутия, или отвъд нея? Когато имаш емоция, тя извира от стомаха, където се намира микробиомният контролен център, за която учебниците, на които всеки е посветил 12, че и повече години, не споменават нищо.
Изписал съм повече материали от Шекспир и Омир, ако приемем, че те са съществували в реалността. Много от тези материали са били вдъхновление за стотици хора да започнат някаква промяна, да си въобразят, че съм им споделил знания. Жалкото е, че тези хора катастрофират в интерпретацията на моментна моя заблуда, представена чрез една ограничена комуникация.
Хиляди хора са посветили живота си за правенето на хляб или на кисело мляко. Мир на праха им. Изчели са хиляди, ако не и повече страници книги, публикации, рецепти. Животът им е минал в четене и опит да следват това четене чрез дела. Но не думите са водещи за делата, а обратното.
Разумът има прозрение, най-често ярък, наносекунден сън от друго битие на същата Душа. Каква загуба на ресурс е да се описва този сън чрез книги, дисертации, приеми на бастуни в скъп костюм.
Дарени сме със:
• Зрение, което е просто електромагнитен локатор за случващото се в областта на 400 до 800 нанометра. Случайности няма, затова явно нарочно това е зоната за опознаване на бактериалното измерение на живота. Истината за света се вижда не чрез очилата на върлият колекционер на безсмислени книги, нито с телескопа на космическият фантазьор. Истината се вижда чрез микроскоп.
• Ако и да има смисъл от думите, то той се долавя чрез друг спектър на електромагнитната радиация. Чрез слуха, чрез вибрациите на биома на живо същество. Думите са вибрации, обмяна на енергия, носител на емпатия. Да бъдат вкарани в 30-40 мъртви, неподвижни буквички е потресаваща форма на глупост.
• Най-силното ни сетиво е най-закърняло, най-атакувано от господарите на новият световен ред. Обонянието е друг радар, който усеща микровселената от ферменти, битката между добро и зло в тяхното нано измерение. Животните още комуникират най-ефективно с това сетиво, деградиралата маймуна го е загубила. Ароматът на млечно-кисели бактерии е маскиран от синтетична киселост, дъхът на смъртта, на плесените е забулен от „парфюми”.
• Кожата е уникален сетивен орган, който е закърнял до усет не за щастие, а за болка.
• Вкусовите ни сензори, които усещат биохимичните, биоелектрически прояви на живота са потрошени от имитациите на храна, напитки и лекарства, които ни задължават да консумираме.
Имам материали за около две книги за хляб, и то знания и опит, които в хиляда публични книги няма да намерите. И то материали с лични снимки, лични схеми. Но се оказва, че успех имат не читателите ми, а зрителите на мои видеа.
Във видеата се задействат много повече сетива. На първо място чрез думи и нахакани дела, атакувам черупката на егото, зад което спи непробудно клетата, прекрасна душа. Думи, демонстрация, действия, резултати, факти, инструменти. Всичко, което показвам в мое видео, може да бъде подложено на критика чрез дела. Книга как ще критикувате?
Видеото в много по-голяма степен предава емоция, енергетика, жестове, интонация, вибрации на гласните струни, шаренийка. Текстът не може това.
Но и видеото е ограничено за предаване на знания. За това съм се фокусирал вече към семинари, беседи и творчески класове. Два дни, 8 часа, клъстерни групи от малко или много сродни „крастави кучета”, заместват години, животи лутания.
И да напиша книги, те ще са просто есенция на опита ми, на писанията ми досега. Те се са просто прелюдия за жива комуникация, жива обмяна на творчески опит. Книгата е нещо като покана, пищов за входящите ми тестове за подбор на ученици.
Има вече няколко ентусиаста да формираме книги на базата на направеното, написаното и заснетото до момента. Скоро ще ви поканя за старт на начинанието, за просвещение на повече хора. Изолацията за кристализиране на знания и карантина срещу заблудите приключи. Резултатите са вълшебни. Търся помощник вълшебници.
***
Снимката е индикатор, че това което си въобразявате, че правите във вид на полезна филийка е пълен фалш. Ако не за друго, никой от вас, простосмъртните хал хабер си няма как се прави Хляб.