Ферменто сосовете

Всеки един буламач, преди да заслужи наименованието си Храна, трябва да бъде "овкусен". По-простите създания наистина овкусяват фалшивата си храна чрез сол, захар, някаква люта субстанция, стерилизиран оцет и рафинирано масло. Малко по-сложните създания, се опитват да правят "овкусяването" чрез някакви сосове, с етикетчета, от био-магазини, за доста хартийки.
Нека за момент си въобразим, че наистина сме разумни създания. Тогава имаме необходимост от разумно овкусяване. Да си спомним как предците ни са имитирали знанията на по-висшите от нас същества.

• Принципът "солен сос" е структуриран електролит, във ферментирала основа. Например соев сос, тамари или мисо. В действителност, при сушенето на морска сол, в нея се дехидратират, биологично активни микроорганизми. Но им трябва време да се събудят в активна среда, например супа, кисело мляко, салата. В наши дни се предлагат стерилизирани солени сосове и химически деактивирана от всичко живо в нея сол.
• Поривът за "оцет" (кисело) е необходимост от фермент на базата на плодова ферментация, влизаща в конфронтация с анаеробните патогени. Заблуда е, че имаме нужда от кисело, например от лимон или в най-глупавият си вариант, от лимонена киселина. Киселостта, необходима за ударно установяване на ниско pH за правилно храносмилане може да бъде осигурена от ферментирали и микробно активни напитки, сосове. И от нищо друго. Най-солидната микробна киселост идва от туршиите, киселото зеле, киселите краставички.
• Принципът "люто" най-често идва от лакто-сушени чушки или от ферментирали ("туршия") люти растения. Всеки лют сос, в оригинала си се явява ферментирал продукт.
• Зовът към "мазно" се дължи на дефицит от заквасена мазнина. Маслините в оригинала си са квасени, маслени плодове. Зехтин, оцет, масло, сланина, също са мощно ферментирали субстанции. Много опасни са окислените мазнини, престоявайки без ферменти, те внасят в организма ни стартер за био-ръжда. Всички рафинирани мазнини са ултра отрова за тялото, всички алкални прясно пресовани мазнини - също. 
• Най-силен е може би гладът към "сладко". Сред най-качествените захарни сиропи е пчелният мед, който сам по себе си е продукт на ферментация. Разбира се, индустрията не допуска такова безобразие и стерилизира меда. В наши дни на практика за заличени всички микробно активни сладки сиропи, нектари, конфитюри. Всичко е преминало в зоната на стерилизацията и смъртта. 
• В наши дни на практика липсва влечение към "горчиво". Въпреки, че истинското вино е горчиво, както и ферментиралият тютюн, структурираната сяра. Повечето живи напитки и сосове с лечебни алкалоиди са горчиви. Изкарани от живата си, ферментирала обвивка, синтетичните заместители на горчивите лечебни храни са гадни, обикновено ги предлагат под формата на медикаменти. 

Храната е уникална ароматна (ферменти) и вкусова (структурирани чрез ферментация нутриенти) композиция, която има нужда от своите активни съставки. 
Перфектната храна, комбинираща "люто", "солено", "кисело" и дори "сладко" е кимчи (на снимката). Сосът от кимчи е перфектната марината за всяко месо.