Основните храни

Бира, вино, туршия и кисело мляко. И нищо повече.
Това са основните храни на човека. Звучи невероятно, но е така. По-точно това не са храни, а принципи за приготвяне на различен вид храна.
Всички добри зърнени култури зреят, облагородяват се, стават живи в бироподобна субстанция.
Плодовете пък ферментират във вино.
Зеленчуците и читавите кореноплодни зреят до туршия. Нечитавите кореноплодни не зреят до нищо, освен ако не сте чували за туршия от картофи.
Млеката, било то животински или растителни стават на кисело мляко. Кефир, катък са разновидности на киселото мляко.
Хлябът е вид бира, междинната му форма е ферментиралата боза.
Бобовите култури ферментират до сирена и кисело мляко.
Сушените плодове са вид вино, те ферментират.
Сиренето е форма на киселото мляко, стига да не е изродено в плесена имитация.
Сушените меса са туршиена ферментация, затова участват и в кимчи, в окрошка.
Варивата, яхниите са вид боза за билкова (подправки) ферментация, най-често "бира" или необичайно на вид "кисело мляко".
Всяка уж прясна салата по същество е заквасена с жив оцет, квасен шарлан и ароматни ферменти бърза туршия.
Много други добри структури са добра пребиотична структура за влагане в живи храни. Например прясно смляното брашно, за хляб или боза, свежият лимонов сок - за лакто лимонада. 
Има минерали, соли, кристали, глини, смоли, метали, които помагат за живите храни, някои като електролити, други като източници на археа ферменти. Примерно солта в туршията, кехлибара във виното, зелената глина в бирата. 
В периферията на тази концепция стоят някои ястия с гъби и натто, храни, в които има по-особен вид ферментации. 
На снимката: домашно кимчи с фъстъчено мляко, ферментиращо до кисело в процеса на зреене. Храна, която комбинира всички принципи за храни в едно.