Захарното здраве

За разлика от захарната болест, захарното здраве е дар от природата. Функция на разума е да облагороди всяка болестотворна захар, до лечебна.
Напълно в Духа на естественият подбор, захарите в чист вид, особено в изолиран от живите си извори е вреден за всяко живо същество. Захарният изолат, ударно окислява живите тъкани. Мъртвите захари са алкални, благоприятна почва за развитие на патогенни микроорганизми. Вируси, фунги, зли микроби - тяхната храна е алкалната, стерилна откъм ползотворен биом захар. Ето защо, при туморни образувания, които свероятно имат нещо общо с вируси и гъби, се изключват напълно захарите. Но дали всички захари са вредни?
Много от еволюиралите маймуни спортуват в несвяст за да могат да си позволят захари. Без захари няма как, те са енергията на тялото, на мисълта, на почти всичко.
Мъртвите, алкални, явяващи се мощни окислители захари са бич за организма. Затлъстяването е тяхно следствие, също така и диабетът, множество аномалии на нервната система и на менталната периферия, сред която и мозъкът, също прегарят от тях.
Наричам храните с живи, микробно активни захари, принцип "Вино". Виното, в него е истината поред древните, много по-развити от нашата цивилизации. В наши дни вино няма, но това не прави древните знания, свързани с направата му, невалидни.
За принципа "Вино", ферменти се взимат от цветята и от кожата на плодовете. Принципът "Вино" е отлично познат на пчелите, което някак си ги прави по-разумни от така нареченият човек. Хората за загубили способността си да правят жива захар.
На базата на мед, се правят множество ферментирали храни и питиета. Стотици варианти на алкохолни и безалкохолни медовини, халва, баклава, локум, и още, и още.
Легендарната храна на боговете, амброзия, много вероятно е свързана с принципа "Вино", нектар от определени растения, специфични ферменти. Което не е далеч от съвременната наука, която от няколко години, смело признава, че ние сме живи благодарение на живите микроорганизми в нас.
Имитиращите подобието на Хората (наричани сега Богове), пигмейчета постоянно се джафкат за вида на захарите. Фруктозата ли била полезна, захарозата ли, глюкозата, меласата, петмезът... Джаф-джаф. При положение, че имаме в наличност микроскопи, pH метри, ORP измерватели, много лесно може да се установи коя захар е полезна, и коя не.
Ферментирала захар е млечно-кисела, в нея е установена среда с pH под 4.0, тя има анти-окислителни свойства (отрицателен ORP), има активна бактериална среда, с която можем да съживим реване примерно, или да направим жива марината за възкресяване на месо.
В старите рецепти на Ориента, тоест на Тракийската цивилизация със столица Цариград има една интересна особеност в готвенето на сладки, живи храни. Розовата вода. Това е течност, която се явява "квас", с намножена бактериална среда от лакто-сушени листа на роза. С роза заквасвам шарлан, който също придобива киселеещ вкус и става активен, полезен, регенерериащ.
Розова вода, ябълкова сайдер, плодова лимонада са отличен активатор на всяка сладка храна. Без значение дали в нея преобладава фруктоза, глюкоза, захароза, лактоза. Ферментите не се вълнуват от тъпотиите на руса овца и очилат гуру, бистрещи полезностите в сутрешният блок по зомбовизора. Микроорганизмите си вършат работата. За разлика от нас, Създателя ги е направил за ефективност. Ние вероятно сме циркаджии, суетни домашни любимци, а това което си мислим, че населяваме е просто един терариум.
Жива захар се сглобява лесно. Взимате каквато и да е захар, добавяте аромати и богат спектър ферменти от цветя, плодови кожички, малко танини, за да не вкиснат бързо нещата и да заминат в оцетния спектър. Добавете мед за широк спектър, светлите медове са микробно по-активни, затова рапица и магарешки бодил медът са недолюбвани от изнасилвачите на пчели. Сложете и археа ферменти за по-добър микробен баланс. След три дни ферментация на хладно, ще имате жива, структурирана захар.
Принципът "Вино" се осъществява и в не течна форма, чрез "сушене" на плодове. Докъде стига маймунската глупост, да нарича самоферментацията на плодове, "сушене". По-глупавите индивиди наистина сушат плодове и получават носители на плесени.  В промишлена среда сушените плодове са дехидратирани със сяра и консервирани с окислена довнесена захар.
На първата снимка виждате конструиран от мен, жив захарен сироп, който се активира с ферментирали плодове, квасена тиква, пробиотичен джинджифил.
Кой не обича шоколад, но едва ли някой знае, че той е жива, ферментирала захар. Шоколад е принципът "Вино" в млечно-какаова маса. Свърх-ферментиралият шоколад е "аерираният", в наши дни това е фалш, но е фалш на древно умение.
Това е първият ми прототип на ферментирал шоколад. За умението с диви ферменти, само на живи семинари и ферменто класове.