Нано и Мега Матрицата

Всеки от вас вероятно е играл поне някоя компютърна игра. Играта е матрица, синтетичен свят, надзираван от изкуствен интелект, който за ботовете в играта е Бог. Игрите имат ограничения, ограничение на картата на света, ограничение от броя пиксели, най-малките им градивни частици, и разбира се код, код който е прогнозируем и има следа в миналото.
В нашият, уж реален свят е същото. Свят съставен от атоми (тримерни пиксели), ограничена карта "Земя", напудрена с фалшиви теории за космос и небивалици за вселената. Има и програмен код, който често се мени със задна дата, поради което едни боти помнят едно, други друго, а кодът на матрицата им показва трети (Мандела ефект). Има и ясно дефинирано бъдеще, План, написан вече, които някои боти могат да прочетат, като примерно Ванга и Нострадамус.
В игрите обаче има не само боти, а и Потребители, независими интелекти, естествени интелекти. Облечени с виртуален аватар, някой културист с картечница примерно.
В "реалният" живот смехотворните ни тела са аватари, биоскафандър. Потребителите с душа са малко, навред са биороботи.
Ботът няма независимост, свобода, той просто следва кода. Биороботите и те така, закони, правила, пускане на бюлетини в натъкмени "избори". Много лесно се диагностицира биоробот по липсата на съвест и абсолютният дефицит от творческа съставка.
За разлика от плитките игри, в нашият "реален свят" имаме и друга частица, частицата на Програмиста, създал изкуственият интелект.
Това са микроскопичните биороботи, микробите, бактериите. Те са носители на ДНК-то, на кода на Живота, явяват се синтезатори на хормони, на витамини, регенератори и пречистватели на биологичните аватари.
Микробите са техногенни структури, в това няма никакво съмнение. Те са биологичният пиксел, по-малки от тях регенератори няма. В един реален свят бактериите биха имали свои бакктерии и така до нано безкрайност, а ние хуманоидите бихме били бактерии върху тялото на мега бактерии и така до гига безкрайност. Нима това е така?
Кодът на матрицата в момента се пропуква, а може би има сериозен ъпгрейд на версията на играта. И той е на нано ниво, чрез кодовото име "корона-вирус". Хей, нима вирусите също не са част от матричния, от виртуалният свят.
Паралелни вселени? Да, в играта, всяка нейна версия, копие, изиграна от различен Потребител е паралелна на другите. Мрежовите игри вече са нещо различно, в тях участват няколко Потребителя.
В мрежова игра ли сме или в офлайн режим. Един ли е главният Потребител или множество Хора сме такива, сред биороботи.
Играта ни, екшън ли е, драма, шутър?
А Времето? В реална Вселена то е абсурдно, няма как да го има. Но в изкуствена среда има хронология, изчакване на командите, последователен код и тактова честота (време за опресняване на "реалността").
Игрите биват всякакви, някога бяха двумерни, после тримерни, ще им добавят и аромат, после нещо друго. Твърди се, че вървим към свят с нова тактова честота (шуманов резонанс), с повече измерения за Потребителя. Ако и да не е така, няма реални доказателства за това.
Какъв е светът отвъд матрицата, на матрицата, на матрицата... ? Има ли свободна воля, свръх- съзнания, безкрайна многомерност във всички направления?