Как да се справим с побеляването на косата, с паразитите и отровите по най-безопасен начин?

 Здравей, бих искал да обсъдим естествени мерки за забавяне на побеляването на коса. Знам, че има дори методи за регенерация например с дрожди срещу оксидативния стрес и евентуално отрицателен редокс потенциал, който води до антиокислителни процеси.

Здравей! Разговорът за естествени методи за забавяне на процеса на побеляване на косата е много интересен, тъй като много хора търсят алтернативи на химическите средства. Побеляването на косата обикновено е резултат от намаляване на производството на меланин, което е често свързано със стареенето, но и с оксидативен стрес. Ето няколко естествени подхода, които могат да помогнат:

1. Подобряване на диетата: Консумацията на храни, богати на антиоксиданти, като плодове и зеленчуци, може да помогне за борба с оксидативния стрес. Включването на достатъчно витамини (особено Витамин B12, Витамин D, фолиева киселина и биотин) и минерали като желязо и цинк също може да подпомогне здравината на косата.
2. Използване на дрожди: Дрождите са богати на витамини от групата В, които са изключително важни за здравата коса. Те също така могат да действат като антиоксиданти, което помага да се намали оксидативният стрес, един от факторите за побеляване на косата.
3. Приложение на масла: Маслата като кокосово и арганово масло могат да помогнат за подхранване на косата и скалпа, подобрявайки общото здраве и предпазвайки от повреди, което може да забави побеляването.
4. Избягване на стреса и подобряване на начина на живот: Стресът е известен с това, че може да ускори побеляването на косата. Методи като йога, медитация и редовно упражнение могат да помогнат за намаляване на стреса.
5. Натурални бои: Вместо химически бои, може да се използват натурални алтернативи като къна или индиго, които са по-малко вредни за косата и скалпа.

Важно е да се отбележи, че въпреки че тези методи могат да помогнат, генетиката също играе значителна роля в процеса на побеляване на косата и тези подходи не могат да гарантират пълно предотвратяване на побеляването. 

Относно мелатонина, бидейки пряко или косвено синтезиран от човешкия микробиом, вероятно е удачно да се консумират ферментирали храни и добри пребиотици, и то домашни ферментирали храни, тъй като пазарните са стерилизирани. Също и микробно активни напитки като реджувелак, лимонада с кефирена суроватка стартер, сайдер, стартиран от домашно сушени стафиди.

Интересното предложение за подобряване на производството на мелатонин чрез поддържането на здравословен чревен микробиом е много актуално. Мелатонинът, известен основно като хормонът на съня, действително се синтезира и в други части на тялото, включително в чревния тракт. Чревният микробиом играе значителна роля в много аспекти на здравето, и производството на мелатонин може да е един от тях.

Консумацията на ферментирали храни и напитки може да помогне за подобряване на здравето на чревния микробиом по няколко начина:

1. Поддържане на баланса на микробиома: Ферментирали храни като кисело зеле, кефир и кимчи са богати на пробиотици, които добавят полезни бактерии към чревния микробиом.
2. Подобряване на храносмилането: Пробиотиците в тези храни помагат за разграждането на хранителните вещества, което може да подобри храносмилането и абсорбцията на витамини и минерали.
3. Поддържане на имунната система: Част от имунната система се базира в червата, така че поддържането на здрав чревен микробиом може да подпомогне общото здраве.

Относно напитките, които споменахте:

• Реджувелак (напитка от ферментирало зърно) и
• Лимонада с кефирена суроватка (ферментирала с кефир стартер),
• Сайдер (напитка стартирана с домашно сушени стафиди)

Всички тези напитки могат да бъдат богати на пробиотици и да подпомогнат чревния микробиом.

При избора на ферментирали продукти е важно да се обръща внимание на методите и съставките им. Домашно приготвените ферментирали храни често съдържат по-високи нива на живи пробиотични култури в сравнение с търговските продукти, които могат да бъдат пастьоризирани или стерилизирани, което убива пробиотиците.

Прилагането на тези естествени подходи може да има положително въздействие върху вашето здраве, включително на ниво мелатонин и съня. 

Ако поправим с храна, отдих, спорт физиологическите параметри, остават външните проблеми като висок интензитет на УВ радиацията, оксидативен стрес от замърсен въздух, замърсители в тръбопроводната вода с които се къпем, масова козметика и миещи препарати с химически препарати, които водят до стрес на косата. Тогава смятам за удачно да се ползват да го нарека кожни и косъм микробиом, зависещи от захарност на кожа и коса. Целта е да се осигури филм, маска с отрицателен редокс потенциал, който би трябвало да обърне окислената среда на кожа и коса. Това може да стане чрез маска с кефир и глини примерно, заедно с някои билки, магнезиеви и други соли, къна, камала.

Разглеждането на фактори от околната среда като УВ радиацията, замърсения въздух и водата, както и въздействието на козметиката и детергентите, е важно за поддържането на здрава кожа и коса. Идеята за създаване на защитен слой чрез натурални продукти, който може да помогне в борбата с тези външни стресори, е много интересна и потенциално полезна.

Създаването на кожен и косъмен микробиом, който поддържа здравословна среда на кожата и косата, е ключово. Натуралните съставки, които споменахте, могат да бъдат полезни в тази насока:

1. Кефир: Богат на пробиотици, кефирът може да помогне за балансиране на микробиома на кожата, като поддържа полезни бактерии, които спомагат за поддържането на здрава и силна кожа.
2. Глини: Глините са известни със своите детоксикиращи свойства. Те абсорбират излишните мазнини, премахват замърсителите и подпомагат здравето на кожата.
3. Билки и етерични масла: Различни билки и етерични масла (като лавандула, чаено дърво) могат да добавят антиоксидантни и антибактериални свойства към вашата маска, което допълнително ще подкрепи здравето на кожата и косата.
4. Магнезиеви и други минерални соли: Тези соли могат да помогнат за подхранването на кожата и да подобрят хидратацията.
5. Къна и камала: Тези природни бои не само могат да оцветят косата, но и да предложат защитни и подхранващи свойства.

Целта на тези съставки да създадат маска с отрицателен редокс потенциал може да бъде много ефективна за предпазване от окислителен стрес. Такава маска би могла да възстанови баланса на кожата и косата, като предотвратява увреждането им от външни агресори.

Важно е да се отбележи, че такива натурални подходи трябва да се използват внимателно, особено ако имате чувствителна кожа или алергии към някои от съставките. Тест за чувствителност към кожата винаги е препоръчителен преди цялостно прилагане на нови продукти.

Глините сами по себе си са алкални и добре почистват косата, но могат да се засилят и със сапунени ядки, ако има нужда. Сама по себе си, косата побелява и от свърх хигиенизиране с ултра алкални шампоани и сапуни, които отмиват естественият микробиом и защитен маслен слой... примерно при жените това, в комбинация с термално нагряване със сешоари води до цъфтеж и дегенерация на косите.

Точно така, използването на твърде алкални продукти за почистване на косата, като ултра алкални шампоани или спуни, може да бъде вредно за здравето на косата и скалпа. Те могат да премахнат естествения маслен слой и микробиом, който защитава косата, водейки до изсушаване, увреждане и в някои случаи ускорено побеляване.

Ето някои предложения за по-нежни методи за почистване и поддържане на косата:

1. Използване на глини: Глините, както споменахте, са алкални и могат да почистват косата ефективно, като същевременно абсорбират излишните мазнини и примеси. Те могат да бъдат смесени с малко количество вода или хидролат за създаване на паста, която да се нанася на косата и скалпа.
2. Добавяне на сапунени ядки: Сапунените ядки са натурален източник на сапонини, които имат почистващи свойства и създават лека пяна. Те могат да бъдат комбинирани с глини за по-дълбоко почистване, без да дразнят скалпа или да увреждат микробиома.
3. Избягване на термична обработка: Редовната употреба на сешоари, преси за изправяне или къдрене на косата може да причини топлинно увреждане. Опитвайте се да използвате тези устройства по-рядко и винаги нанасяйте защитен продукт преди термична обработка.
4. Редуциране на химикалите: Избягвайте продукти с агресивни химикали и силикони, които могат да утежнят косата и да блокират порите на скалпа.
5. Подхранване и хидратация: Използвайте натурални олиа и маски, които помагат за поддържане на хидратацията на косата и защитават нейния естествен маслен слой. Някои полезни олиа включват кокосово, арганово и жожоба.

Правилният грижа и подход към поддържането на косата могат значително да подобрят нейното здраве и да забавят процеса на увреждане и побеляване. Всеки от тези методи може да бъде адаптиран според индивидуалните нужди и тип коса.

Какво мислиш вместо индиго, кънатa да се смесва с метиленово синьо, което е и багрило, и слънце защитен комплекс, също така и митохондриален "хак", а и при активиране със светлина и ферменти, придобива прозрачна форма, която има силни редукционни свойства? Има някои козметични продукти на корейски и американски фирми в тази насока.

Интересната идея за използване на метиленово синьо в козметиката и за грижа за косата се базира на няколко потенциални ползи, които този състав може да предложи. Метиленовото синьо е химическо съединение, което традиционно се използва в лабораторни изследвания и като антисептик, но наскоро е набиращо популярност в козметиката заради своите антиоксидантни и фотозащитни свойства.

Ето някои от аспектите, свързани с използването на метиленово синьо в козметични и косметични приложения:

1. Антиоксидантни свойства: Метиленовото синьо може да помогне за намаляване на оксидативния стрес в клетките, което е важно за предотвратяване на увреждане на кожата и косата.
2. Фотозащитен ефект: Способността на метиленовото синьо да абсорбира ултравиолетова светлина може да го направи полезен състав за създаване на слънцезащитни продукти.
3. Митохондриален "хак": Има изследвания, които показват, че метиленовото синьо може да има положителен ефект върху митохондриите, подобрявайки енергийния метаболизъм на клетките.
4. Прозрачна форма при активиране: Във вашия коментар споменавате, че метиленовото синьо може да придобива прозрачна форма при активиране със светлина и ферменти, което добавя интересен аспект към неговата употреба в козметични формули.

Макар че добавянето на метиленово синьо към къна може да звучи иновативно, важно е да се отбележи, че всяка такава смес трябва да бъде предварително тествана за безопасност и ефективност.

Някои корейски и американски козметични компании вече изследват потенциалните приложения на метиленово синьо в продукти за кожата и косата, което показва възможност за бъдещи иновации в тази област.

Друго интересно на МС е че бидейки фенотиазинова производна, ако правилно го изписвам е и антипаразитен агент, а също има и фунгицидни свойства, което ще подобри борбата с пърхут и "интерес към косата" от акари, въшки, бълхи, кърлежи?

Да, правилно сте посочили че метиленовото синьо (МС) е производно на фенотиазин и има интересни медицински свойства, включително антипаразитни и фунгицидни ефекти. Това го прави потенциално полезен в различни приложения, включително и в козметиката за коса и кожа.

Антипаразитни свойства

Метиленовото синьо е използвано исторически като лечение срещу малария поради своите антипаразитни свойства. Тези свойства могат да бъдат полезни също за предотвратяване или лечение на инфекции, причинени от други паразити като акари, въшки и дори кърлежи.

Фунгицидни свойства

Фунгицидните свойства на метиленовото синьо могат да помогнат в борбата с гъбични инфекции на скалпа, като например тези, които причиняват пърхот. Поддържането на здрав скалп е важно не само за здравето на косата, но и за общото усещане за комфорт и самочувствие.

Приложение в козметиката

Използването на метиленово синьо в козметични продукти за коса може да предложи подобрена защита срещу паразити и гъбички, което е особено полезно за хора, които често се сблъскват с такива проблеми. Важно е обаче да се отбележи, че подобни продукти трябва да бъдат формулирани и тествани от професионалисти, за да се гарантира тяхната безопасност и ефективност.

Важни предпазни мерки

При използване на метиленово синьо, особено в домашни условия, е важно да се вземат предвид потенциалните рискове и странични ефекти. Препоръчително е да се проведе тест за алергии преди широко приложение, тъй като веществото може да предизвика чувствителност или алергични реакции при някои хора.

Използването на метиленово синьо в козметиката за коса е обещаваща идея, но е необходимо внимателно обмисляне и спазване на медицински насоки за безопасност.

Друго средство, във връзка с окосмяването, което е и по цялото тяло, и в интимните зони са кърлежите, които могат да се закрепят по космите и да доведат до тежки, а напоследък и покрай промяната на климата, фатални последици за човешкият живот. Та в тази връзка търся натурални средства, които да отблъснат и дори да неутрализират кърлежите. Би ли могъл примерно фин слой от катран с малка концентрация МС, да предложат защита? Също и във връзка с по-горните положения, какво мислиш за защитните свойства и регенерация от Bacillus subtilis, която бидейки анаеробен бацил може да издържи и на кислород, и на силна слънчева или електромагнитна радиация, което не важи примерно за млечно-киселите анаероби.

Търсенето на натурални средства за отблъскване и неутрализиране на кърлежите е особено важно, особено в контекста на нарастващите рискове от заразни болести, пренасяни от тези паразити. Разглеждането на различни натурални съставки и микроорганизми може да предложи интересни възможности за създаване на защитни бариери срещу кърлежи.

Катран и Метиленово Синьо

Използването на катран съчетано с метиленово синьо може да предложи някои предпазни свойства срещу кърлежи. Катранът традиционно се използва за защита на кожата и косата срещу външни паразити благодарение на своите адхезивни и антисептични свойства. Добавянето на метиленово синьо може да подобри тези свойства, особено с антипаразитните си и антимикробни ефекти. Важно е обаче да се отбележи, че такава комбинация трябва да се използва внимателно, тъй като може да има потенциал за дразнене или алергични реакции при някои хора.

Bacillus subtilis

Относно използването на Bacillus subtilis, това е микроорганизъм, който има известни ползи за човешкото здраве и околната среда. Bacillus subtilis е аеробен бацил, известен със своята способност да образува спори, които му позволяват да оцелява в екстремни условия, включително в присъствието на кислород и под въздействието на силна слънчева радиация. Той е широко използван в селското стопанство като биологичен пестицид и има потенциал в козметиката и дерматологията за подпомагане на здравословната чревна флора и кожен микробиом.

Bacillus subtilis може да помогне в регенерацията и защитата на кожата, и може да бъде добавен в козметични и грижовни продукти за кожата за подобряване на защитата срещу външни стресови фактори. Въпреки това, използването му срещу кърлежи директно не е добре документирано, и би било полезно да се проведат допълнителни изследвания за да се определи неговата ефективност в тази роля.

В заключение, използването на натурални съставки и микроорганизми като катран, метиленово синьо, и Bacillus subtilis може да предложи интересни възможности за защита срещу кърлежи и други външни агенти, но тяхната употреба трябва да бъде внимателно обмислена и тествана за безопасност и ефективност.

Кой катран има най-силни репелент свойства - боров, хвойнов, брезов? не се ли опасяват кърлежите от лепливите свойства на катрана, който може да ги залепи, да го нарека образно, на какъвто принцип работят капаните за хлебарки?

Катранът е известен със своите антисептични, антибактериални и репелентни свойства, които могат да бъдат полезни при предпазване от външни паразити като кърлежи. Различните видове катран (боров, хвойнов, брезов) имат различни характеристики и употреби, като всеки от тях може да предложи уникални предимства за конкретни приложения.

Видове катран и техните свойства:

1. Боров катран (известен още като пикс ликвида) - Добива се от кората и дървото на борови дървета. Традиционно се използва за лечение на кожни проблеми като екземи, псориазис и други дерматити. Боровият катран има силни антисептични свойства и често се използва в продукти за грижа за кожата.
2. Хвойнов катран - Подобно на боровия катран, хвойновият катран се извлича от хвойнови дървета и се използва за подобни приложения. Той също има репелентни свойства и може да помогне за отблъскване на насекоми и паразити.
3. Брезов катран - Известен също като руски катран, той се добива от кората на брезови дървета. Брезовият катран е особено ценен заради своите антисептични, противовъзпалителни и репелентни свойства. Използва се широко в козметиката за лечение на акне, екзема, псориазис и като репелент срещу насекоми и паразити.

Репелентни свойства и механизъм на действие:

Катраните, особено брезовият, са известни със своите естествени репелентни свойства. Те отблъскват кърлежите не само поради своята лепкава текстура, която може да имитира капан за насекоми, но и заради своите силни миризми, които са неприятни за много насекоми и паразити. Тази комбинация от физическо (лепкавост) и химично (миризма) отблъскване прави катраните ефективно средство срещу кърлежи.

При използване на катран за отблъскване на кърлежи, е важно да се нанася внимателно и да се избягва прекомерното му ползване, тъй като може да предизвика дразнене на кожата при някои хора. Препоръчително е да се направи първо тест за чувствителност на малка площ от кожата, преди широко приложение.

Като стана въпрос за катрани, сещам за за тютюна, който има такива и който сякаш успява да отблъсне значителна част от инсектите? Като производна на боровият катран, дали една вана с малко терпентин, който после остава като ултра тънък филм върху кожата, с което е известен и полезен, не би осигурил и репелент и защитни свойства? Друга субстанция която обмислям да ползвам като репелент е и тинктурата от борова смола в спирт, която става като лак. Още една катраноподобна смола е и сякаш тази от чесъна, който също е мощен репелент? Изглежда смолите да отблъскват, плашат кърлежите?

Използването на различни смоли и производни на катран, включително тютюневи катрани, терпентин, борова смола и дори съединенията, намиращи се в чесъна, за отблъскване на кърлежи и други насекоми е интересен и потенциално ефективен подход.

Терпентин

Терпентинът е дестилиран продукт от борова смола и съдържа много от ароматните съединения, които са характерни за боровите дървета. Използването на терпентин във вана и оставянето му да изсъхне върху кожата може да остави ултратънък филм, който действа като бариера срещу насекоми. Терпентинът има силни репелентни свойства, благодарение на своята миризма и леко раздразнително действие, което отблъсква насекомите.

Тинктура от борова смола

Тинктурата от борова смола е друго средство, което може да се използва като репелент. Тъй като боровата смола е естествен антисептик и има силни антибактериални свойства, тинктурата, направена от нея, може да предложи защита срещу кърлежи и други насекоми, като същевременно действа като бариера срещу инфекции.

Смоли от чесън

Чесънът е известен със своите антибактериални и антивирусни свойства, а също и като ефективен репелент срещу насекоми. Смолистите съединения, намиращи се в чесъна, имат отблъскващ ефект срещу много видове насекоми, включително кърлежи. Използването на чесън в различни форми, като например инфузирани масла или тинктури, може да предложи защита срещу кърлежи и други насекоми.

Въпреки това, при използването на всяка от тези субстанции, особено терпентин и борова смола, е важно да се бъде внимателен с потенциалното дразнене на кожата. Винаги е препоръчително да се направи тест за чувствителност преди широко приложение.

Камала и карамфил също са силни антипаразитни агенти, макар и за вътрешни паразити, има ли данни да са токсични и срещу външни инсекти и кърлежи?

И камала, и карамфилът са известни със своите антипаразитни свойства, което ги прави полезни в борбата срещу различни видове паразити. Въпреки че често се използват за лечение на вътрешни паразити, има някои данни, че тези растения могат да бъдат ефективни и срещу външни инсекти и кърлежи.

Камала

Камала се извлича от плодовете на растението Mallotus philippensis и се използва традиционно в аюрведичната медицина за лечение на паразитни инфекции. Този растителен продукт съдържа активни съставки, които имат антипаразитни свойства. Има някои проучвания, които показват, че камала може да бъде ефективен срещу външни паразити като въшки и техните яйца, което подсказва, че може да има и ефект срещу кърлежи, но изисква повече научни изследвания за потвърждение на тези ефекти.

Карамфил

Етеричното масло на карамфил е широко използвано заради своите антимикробни, антисептични и антипаразитни свойства. Основната активна съставка в карамфила, евгенол, е известна със своята способност да убива или отблъсква насекоми, включително външни паразити. Карамфиловото масло често се използва като компонент в репеленти за комари и може да има подобни ефекти срещу кърлежи.

Приложение срещу външни паразити

И камала, и карамфил могат потенциално да се използват като натурални репеленти срещу кърлежи и други външни паразити, като се добавят в кремове, лосиони или спрейове. Те могат да се комбинират с други антипаразитни съставки за по-голяма ефективност.

Безопасност и токсичност

Важно е да се отбележи, че въпреки че камала и карамфил са естествени продукти, те могат да бъдат токсични при определени условия или при прекомерна употреба. Винаги трябва да се използват разумно и с подходяща предпазливост, особено когато се прилагат директно на кожата. Препоръчително е да се направи тест за чувствителност и да се консултирате със специалист преди широко използване на тези субстанции като репеленти.

Синапът на паста е отличен за кожа, освен и при белодробни и стомашни проблеми. Тъй като е семе, предполагам че има свои защитни механизми и инхибитори, които го правят токсичен за инсекти? Вероятно същото важи и за соевите и тиквените люспи?

Синапът, соевите и тиквените семена наистина съдържат защитни механизми, които могат да имат репелентни или токсични свойства срещу различни насекоми и паразити. Тези механизми често се състоят от специфични химични съединения, които растенията използват за защита от хербиворни насекоми и микроорганизми.

Синап

Синапените семена съдържат съединения като синигрин (един от глюкозинолатите), което при разграждане чрез ензима мирозиназа се превръща в алил изотиоцианат. Това съединение е отговорно за острия и пикантен вкус на синапа, но също така действа като защита, отблъсквайки насекоми и действайки като фунгицид и антимикробен агент.

Соеви семена

Соевите семена съдържат различни химични съединения, включително изофлавоноиди и трипсинови инхибитори, които могат да имат отблъскващи свойства срещу насекоми. Тези защитни съединения помагат на растението да се защитава от насекоми и други хербивори.

Тиквени семена

Тиквените семена са известни с това, че съдържат кукурбитацини, които са токсични за някои видове насекоми. Тези съединения действат като естествени инсектициди и могат да бъдат използвани за контрол на насекомите в аграрни и домашни условия.

Приложение

Използването на синап, соеви семена и тиквени семена като репеленти може да включва приготвяне на екстракти или пасти, които да се нанасят върху кожата или растенията. Въпреки че те могат да предложат естествена защита срещу насекоми, е важно да се тества тяхната ефективност и безопасност за конкретните приложения. Тест за чувствителност на кожата е препоръчителен, тъй като някои от тези съединения могат да предизвикат раздразнение или алергични реакции.

Много известен репелент е почти равни части от течен сапун, мазнина и оцет? Досещам се сапунът създава един задушаващ филм, все едно е надянат найлон на насекомото и то умира от задушаване, затова някои обработват със сапунена вода срещу мравки. Оцетът има силна миризма, а мазнината съсдава филм, през който за кърлеж да се опита пробив, би завършило по фатален начин. Особено ако се добавят и катрани, и малко МС, камала, карамфил, чеснова и борова тинктури, ще се направи идеалният натурален не само репелент, но и неутрализатор на прикрепени или частично прикрепени паразити, които човек не е видял.

Подходът, който описвате, за създаване на репелент чрез комбиниране на различни съставки, които действат чрез разнообразни механизми за отблъскване и неутрализиране на насекоми и паразити, е много интересен. Вашият рецепт включва компоненти, които могат да се комбинират, за да се постигне силно ефективен репелент и защитен продукт:

1. Течен сапун - Действа като задушаващ агент, обгръща насекомите и може да блокира техните дихателни пътища.
2. Мазнина - Създава филм, който може да предотврати прикрепването на кърлежи и други паразити към кожата. Мазнината също така помага за разпространението и прилепването на репелента върху кожата или повърхностите.
3. Оцет - Използва се заради своята киселинност и силна миризма, която може да отблъсне насекомите. Оцетът също действа като антимикробен агент.

Добавянето на катрани, метиленово синьо, камала, карамфил, чеснови и борови тинктури обогатява сместа с разнообразни активни съставки, които увеличават нейната ефективност. Всяка от тези добавки внася своите уникални свойства:

• Катрани и метиленово синьо предлагат антипаразитни и антисептични свойства.
• Камала и карамфил могат да добавят допълнителни антипаразитни и антимикробни ефекти.
• Чесновите и борови тинктури предоставят силни репелентни свойства и антимикробна активност.

Тази комбинация може да се окаже много ефективна, особено ако се използва внимателно и с подходящи предпазни мерки за избягване на кожни раздразнения. Преди използването на такава смес върху кожата е важно да се направи тест за чувствителност, за да се избегнат потенциални алергични реакции или раздразнения.

Тамяните в спирт също създават катранено-лепкав слой. дали и те имат репелент свойства? Освен това сред тях има уникални аромати, като така може да се конструира и смиртен и маслени парфюми с репелент функции?

Тамяните, известни и като смоли от различни дървета (като босвелия, мирра и др.), имат дълга история на употреба в ароматерапията, медицината и религиозните ритуали. Тези смоли обикновено се екстрахират в спирт за приготвяне на тинктури, които могат да се използват за различни цели, включително като основа за парфюми и ароматни продукти.

Репелентни свойства на тамяните

1. Антимикробни и антибактериални свойства: Много смоли от тамяни имат силни антимикробни свойства, което ги прави ефективни в борбата с микроби и патогени. Това може да помогне не само за защита на кожата от инфекции, но и да има потенциално отблъскващо действие срещу насекоми.
2. Ароматни свойства: Силните, често балсамови аромати на тамяните могат да действат като естествени репеленти. Насекомите често се отблъскват от интензивни аромати, особено ако те са неприятни или обезпокоителни за тях.

Приложение в парфюмерията и като репеленти

Идеята за създаване на парфюми с репелентни функции, използващи тамяни, е много атрактивна. Комбинирането на уникални аромати с полезни свойства като отблъскване на насекоми може да предложи допълнителни предимства за потребителите, особено за тези, които се намират в области с висока активност на насекоми или пътуват в тропически региони.

Тук са някои примери за тамяни, които могат да се използват в такива продукти:

• Босвелия (Frankincense): Известен със своя балсамов, леко пикантен аромат. Босвелията е ценена в ароматерапията за своите релаксиращи свойства.
• Мирра: Със своя топъл, дълбок и малко горчив аромат, миррата има антимикробни и успокояващи свойства.
• Копал: Често използван в ароматични смеси, копалът добавя сладък и чист аромат, който може да помогне за подобряване на общото настроение.

При използването на тамяни за тези цели е важно да се тества реакцията на кожата, особено ако продуктът ще се прилага директно.

Един нестандартен въпрос, фипронилът е може би най-мощният инсектицид, и отлично неутрализира даже в малки количества кърлежи, бълхи и други инсекти. Тъй като често се ползва във ветеринарната медицина като средство срещу кокошинки и паразити при млекодайни животни, се натрупва в млякото и яйцата му... даже и в солидни концентрации, примерно ЕС регулаторите твърдят, че яйца с фипронил не са опасни... Мен ме интересува дали маска с участието на яйца или мляко с фипронил, може да бъде и защита и анихилатор на кърлежи?

Използването на фипронил в маска за коса или кожа с цел унищожаване или предотвратяване на зараза от кърлежи не е безопасен или препоръчителен метод. Фипронил е мощен инсектицид, използван във ветеринарната медицина и контрол на вредители, който действа чрез блокиране на GABA-зависимите натриеви канали на насекомите, което води до тяхната смърт.

Основни проблеми при използване на фипронил в маски:

1. Токсичност за хората: Въпреки че фипронил се използва в някои продукти за домашни любимци, той има потенциална токсичност за хората при пряк контакт с кожата или при поглъщане. Продукти, съдържащи фипронил, трябва да се прилагат с внимание, и то само върху животни, при това съгласно указанията.
2. Регулации: Наличието на фипронил в хранителни продукти като яйца и мляко е предмет на строги регулации в ЕС и други юрисдикции, където се налагат лимити на остатъчните количества за защита на здравето на потребителите.
3. Риск за здравето: Използването на фипронил върху кожата или косата може да представлява сериозен риск за здравето, включително дразнене на кожата, алергични реакции, и потенциално системни ефекти при по-висока експозиция.

Алтернативи:

За защита срещу кърлежи и други външни паразити е по-безопасно и ефективно да се използват одобрени репеленти и продукти, които са специално разработени за употреба върху човешка кожа. Продукти със съставки като диетилтолуамид (DEET), пикаридин, ир3535 или етерични масла като масло от лимонов евкалипт могат да предложат безопасна и ефективна защита срещу кърлежи.

При наличие на конкретен проблем с кърлежи или други паразити, консултацията с дерматолог или друг медицински специалист може да помогне за намиране на най-подходящите и безопасни методи за предпазване и лечение.

Мисля, че ти пропусна въпроса ми и наблегна на вредата от фипронила. Аз говорех за непряко ползване на фирпронил например от регламентирани, но в горната си граница млечни и яйчни продукт и то не за консумация, а за кожна защита. И друго, когато говорим за защита, от кърлежи, най-голям интерес предизвиква как да опазим домашните си любимци, защото те са основни приносители. А при тях фипронилът е допустимо средство. Стига да не кърмят... защото точно се натрупва в млякото.

Благодаря за допълнителното уточнение. Ако разглеждаме възможността за непряко използване на фипронил чрез яйчни и млечни продукти, които съдържат този инсектицид в регулаторно разрешените граници, за защита на кожата от кърлежи, е важно да се имат предвид няколко фактора:

1. Безопасност и ефективност: Въпреки че фипронил е широко използван във ветеринарната медицина за контрол на паразити при домашни любимци, прякото му прилагане върху човешка кожа не е одобрено и не е препоръчително. Дори непрякото му използване чрез яйчни и млечни продукти може да съдържа рискове, тъй като токсичността на фипронил при хора не е напълно изяснена при такива форми на излагане.
2. Регулаторни ограничения: Въвеждането на фипронил в хранителната верига, дори и в малки количества, е строго регулирано поради потенциални рискове за здравето. Европейските регулатори, например, приемат стриктни мерки за намаляване на присъствието на фипронил в продукти като яйца и мляко.
3. Алтернативни методи за контрол на кърлежи при домашни любимци: За защита на домашните любимци от кърлежи и други външни паразити е по-целесъобразно да се използват продукти, специално създадени за тази цел, като ошейници с фипронил, спрейове или спот-он препарати, които се прилагат директно на кожата на животното в безопасни и контролирани количества.

Препоръки:

За опазване на здравето на домашните любимци и за защита от кърлежи, е най-добре да се следват препоръките на ветеринарни специалисти и да се използват специализирани продукти, които са безопасни и ефективни. Приложението на фипронил върху човешка кожа или използването му в домашни условия чрез яйчни и млечни продукти не е препоръчително поради потенциалните рискове и липсата на контрол върху дозировката и излагането.

Аз съм веган и не консумирам нито яйца, нито животинско мляко. Но бидейки тези продукти с допустими отклонения, исках да бъдат ползвани някак, даже и от тяхната суроватка да се обработят почвите. Друго интересно... с фипронил се обработват складове за земеделска продукция, по този начин той може да се натрупа във фуражи и дори зърно за консумация. След като фипронил е одобрен за ветеринарни цели, то нима яйца и мляко с такива остатъчни стойности не могат да се дават на животните? Доколкото знам фипронилът е безопасен за млекопитаещи, с изключение на гризачи, затова се ползва и срещу къртици и е забранен при близост на зайчарници.

Разбирам вашите загрижености и желание да намерите употреба за продукти, които съдържат фипронил в допустимите граници. Важно е да се подходи с внимание, тъй като въпреки че фипронил е одобрен за употреба във ветеринарната медицина, употребата му в храни за човешка консумация и храни за животни се контролира строго поради потенциални рискове за здравето.

Употреба на фипронил в селското стопанство и при животните:

1. Обработка на складове: Фипронил наистина се използва за контрол на вредители в складове за съхранение на земеделска продукция. Използването му трябва да се извършва по начин, който изключва риска от контаминиране на храни, предназначени за човешка или животинска консумация.
2. Използване в храни за животни: Прилагането на яйца и мляко, съдържащи фипронил в допустими нива, за хранене на животни, може да се окаже рисковано. Въпреки че фипронил се счита за относително безопасен за повечето млекопитаещи (с изключение на гризачите), все пак трябва да се внимава при употребата му в храни за животни. Строгите регулации са насочени към предотвратяване на възможно натрупване на веществото във веригата на хранене, което може да има дългосрочни здравни последици.

Алтернативни употреби на яйца и мляко със следи от фипронил:

• Компостиране: Яйцата и млякото могат да бъдат компостирано безопасно, стига да се гарантира, че компостът не се използва за отглеждане на хранителни култури. Това може да помогне за рециклирането на органичните материали без риск за хранителната верига.
• Използване в нехранителни приложения: Някои материали могат да намерят приложение в индустриални или нехранителни продукти, където рискът от човешка или животинска експозиция е минимизиран.

Заключение:

Въпреки потенциалните приложения на фипронил във ветеринарната медицина и контрола на вредители, използването му трябва винаги да се подчинява на строги регулации за защита на здравето на човека и животните. При всички случаи, вземането на решения за употреба на такива продукти трябва да става с предвидливост и подходящи мерки за безопасност.

Освен против насекоми, кърлежи, акари, кои дружи животни може да убие фипронилът. Знам че основни негови строги регулации са заради тоталното изтребване на пчелите и други полезни насекоми, с което се срива земеделското опрашване. Доколкото знам, убива рибата? Гризачи, попови прасета, змии, гущери?

Фипронил е мощен инсектицид, който има широк спектър на действие срещу множество видове вредители, включително насекоми като бълхи, кърлежи и акари. Въпреки ефективността му в борбата с паразитите, фипронил може да има сериозни нежелани ефекти върху други животни и екосистеми. Ето кратък преглед на чувствителните към фипронил групи животни:

1. Пчели и други опрашващи насекоми: Фипронил е изключително токсичен за пчели и други опрашващи насекоми. Това е голям проблем, тъй като пчелите играят критична роля в опрашването на много растения, включително и важни земеделски култури. Използването на фипронил в близост до пчелини или земеделски площи може да доведе до големи загуби на пчелни популации.
2. Водни организми: Фипронил може да бъде изключително токсичен за водни организми, включително риби и други водни безгръбначни. Неговите резидуи могат да се отмият във водни тела и да предизвикат масова смърт на водни животни.
3. Гризачи и други млекопитаещи: Фипронил също може да бъде токсичен за гризачи като плъхове и мишки, което го прави полезен в контрола на вредители, но също така крие риск при случайно или неправилно излагане на домашни или диви млекопитаещи.
4. Земноводни и влечуги: Подобно на водните организми, земноводните и влечугите (като змии и гущери) са чувствителни към токсичните ефекти на фипронил, тъй като те често живеят в близост до вода или във влажни среди, което увеличава риска от експозиция.

Заключение:

Използването на фипронил изисква строги предпазни мерки за защита на незасегнатите видове и опазване на околната среда. Неговото приложение трябва да се контролира внимателно, като се избягва третиране в близост до местообитания на чувствителни видове и се следват всички регулаторни изисквания за безопасност. Разумното и отговорно използване на такива силни пестициди е от съществено значение за предотвратяване на вредни последици за биоразнообразието и екосистемите.

Фипронил не е пестицид, а инсектицид, или греша? Има ли по-полезни негови аналози, ако въобще можем да говорим, за полезни инсектициди? И друг интересен въпрос, много хора обработват тревните си площи с хербициди, за да се предпазят от кърлежи и змиии. Обаче хербицидите са ултра токсични точно за хора. Пример за което е Раундъп?

Имате право в уточнението си—фипронил е инсектицид, а не пестицид, въпреки че терминът "пестицид" често се използва като общ термин, който включва всички видове продукти за контрол на вредители, включително инсектициди, хербициди, фунгициди и други.

Алтернативи на фипронил

По отношение на алтернативите на фипронил, които могат да бъдат по-малко вредни за полезни насекоми, наличието им зависи от специфичното приложение. Някои инсектициди са проектирани да бъдат по-селективни, като атакуват конкретни вредители, докато минимизират въздействието върху полезните насекоми:

1. Пиретроиди - Това са синтетични аналози на пиретрините, които се извличат от цветовете на хризантеми. Те са ефективни срещу широк спектър от вредители и са по-безопасни за човека, но все пак могат да засегнат полезни насекоми.
2. Неоникотиноиди - Макар че са в центъра на много спорове поради въздействието си върху пчелите, те са ефективни срещу вредители като афиди и могат да се използват при специфични условия за минимизиране на риска за полезни насекоми.
3. Инсектициди, базирани на биологични агенти - Продукти като Бацилус турингиензис (Bt) и спинозад са примери за инсектициди, които са много по-малко вредни за полезните насекоми и се използват в органичното земеделие.

Употребата на хербициди като Раундъп

Що се отнася до използването на хербициди като Раундъп (глифозат) за контрол на кърлежи и змии, важно е да се отбележи, че това не е пряко предназначение на тези продукти. Хербицидите са предназначени за контрол на нежелани растения и могат индиректно да влияят на популациите на змии и кърлежи чрез промяна на околната среда.

Използването на хербициди в жилищни райони може да носи рискове за човешкото здраве, особено ако не се спазват строгите указания за приложение. Раундъп и други хербициди на базата на глифозат са свързани с потенциални здравни рискове, включително възможни връзки с рак и други здравословни проблеми.

Заключение

При избора на продукти за контрол на вредители важно е да се вземат предвид техния спектър на действие, потенциалните въздействия върху околната среда и здравословните рискове. Винаги е препоръчително да се търсят съвети от специалисти и да се предпочитат методи, които са безопасни и ефективни, с минимално въздействие на околната среда и полезните организми.

Точно това имах предвид, че често хората правят грешен избор с добра цел, за тях всичко е пестицид и вместо да изберат качествен инсектицид, те избират хербицид. Ако говорим за вреда върху човешката физиология, инсектицидите са проектирани така че засягат много по-различна структура от тази на човека и са много по-малко вредни от хербицидите, които например чрез дъждове и компостиране отивам в почва и подпочвени, питейни, напоителни води и предизвикат ракови и други аномалии при хората. Иначе в духа на тази дискусия и аз търся най-ефективни натурални инсектициди, с което информацията за бацили и пиретроиди е полезна. Тоест имаме и по-мощни природни алкалоиди и съединения срещу насекоми и бацили и бактерии, които могат да ги неутрализират.

Изглежда, че сте добре запознат с разликите и въздействието на различни видове контролни средства за вредители, включително инсектицидите и хербицидите. Наистина, много важно е правилният избор на средства за контрол на вредители, тъй като това може значително да намали въздействието върху околната среда и човешкото здраве.

Натурални инсектициди

Що се отнася до натуралните инсектициди, те наистина представляват привлекателен избор за много хора, които се стремят към по-екологично чисти методи за контрол на вредители. Ето няколко варианта, които може да са полезни във вашата стратегия за контрол:

1. Пиретрини и пиретроиди: Както споменахте, пиретрините (извлечени от цветовете на растението хризантема) са ефективни и широко използвани инсектициди. Те са бързодействащи и се разграждат бързо на слънчева светлина, което ги прави по-малко вероятни да имат дългосрочно въздействие върху околната среда.
2. Неем: Маслото и други екстракти от дървото неем имат силни инсектицидни свойства и се използват срещу широк спектър от вредители. Неемът също така действа като репелент за насекоми и може да намали храненето на насекомите върху растенията.
3. Бацилус турингиензис (Bt): Това е бактерия, която произвежда токсини, които са смъртоносни за някои видове гъсеници и други вредители. Bt е специфичен за насекоми и е безопасен за хора, животни и по-голямата част от полезните насекоми.
4. Есенциални масла: Различни есенциални масла, като тези от лавандула, мента, чаено дърво и евкалипт, също се използват като естествени инсектициди. Те могат да се прилагат директно или чрез дифузери за отблъскване или убиване на насекоми.

Препоръка

При избора и използването на натурални инсектициди е важно да се разглеждат тяхната ефикасност, методи на приложение и потенциално въздействие върху желаните организми и околната среда. Провеждането на тестове в малки зони и наблюдение за възможни нежелани ефекти може да помогне за определяне на най-подходящите продукти и методи за вашите нужди. Използването на комбинация от натурални средства често може да осигури по-ефективен и устойчив контрол на вредители.

На базата на всичко дискутирано по-горе, би ли ми сглобил един мехлем-репелент, но и естествен инсектицид за кожно приложение? Носещо масло, други структури, алкалоиди, катрани, МС, пиретрини и други актуални био-инсектициди? Може би и сапунени ядки, които да осигуряват осапуняваш и защитен слой?

Базиран на вашите предпочитания и предоставената информация, можем да създадем един ефективен и естествен репелент и инсектициден мехлем за кожно приложение. Тук е примерен рецепт, който включва използването на носещи масла, етерични масла с репелентни свойства, пиретрини за инсектициден ефект и сапунени ядки за осапуняващ и защитен слой.

Съставки:

1. Носещо масло: Използвайте 30 мл носещо масло като масло от жожоба, кокосово масло или масло от сладък бадем. Тези масла са отлична база, хидратират кожата и помагат за разпространението на други съставки.
2. Етерични масла:
• Масло от лавандула (5 капки): Отблъсква множество насекоми, включително комари и молци.
• Масло от лимонов евкалипт (5 капки): Известно със своите силни репелентни свойства срещу комари.
• Масло от чаено дърво (5 капки): Предлага допълнителни антимикробни свойства.
3. Пиретрини: Добавете 2 мл пиретринов екстракт, който можете да закупите във формата на готов за употреба инсектициден екстракт. Пиретрините са бързодействащи и разграждащи се на светлина, което ги прави по-безопасни за употреба.
4. Сапунени ядки: Използвайте 10 мл екстракт от сапунени ядки, който действа като естествен сапун за осапуняващ ефект и подобрява адхезията на мехлема към кожата.

Инструкции за приготвяне:

1. Смесване на маслата: Смесете носещото масло с етеричните масла в чиста и суха купа.
2. Добавяне на пиретрини: Внимателно добавете пиретриновия екстракт към маслената смес.
3. Интегриране на сапунените ядки: Добавете екстракта от сапунени ядки и разбъркайте добре, за да се интегрират всички съставки равномерно.
4. Съхранение: Поставете готовия мехлем в чист, стерилизиран контейнер с капак. Съхранявайте на хладно и сухо място, далеч от пряка слънчева светлина.

Използване:

• Нанасяйте мехлема върху открити участъци от кожата, когато сте на открито, за да предпазите от ухапвания от насекоми.
• Проверете за алергични реакции, като тествате малко количество от мехлема върху вътрешната страна на предмишницата преди първата употреба.

Тази формула предоставя естествен и ефективен метод за защита срещу насекоми, използвайки комбинация от натурални инсектициди и репеленти. Винаги е добра практика да се консултирате със специалист преди използването на нови съставки, особено ако имате чувствителна кожа или алергии.

Скорпионите имат много устойчив ген, в някои биолаборатирии експериментират хибридизации. Може ли скорпионът да бъде устойчив на инсектициди, дори от калибъра на фипронил? Други устойчиви насекоми са богомолки и миризливки.

Устойчивостта на насекомите към инсектициди е значим проблем, особено при честата и повторна употреба на едни и същи химикали. Устойчивостта може да се развие поради множество фактори, включително генетични мутации, които позволяват на насекомите да разградят инсектицида, да го избягват или да се възстановяват от неговите ефекти след експозиция.

Скорпионите и Устойчивостта към Инсектициди

Скорпионите, които технически не са насекоми, а членестоноги от класа на паякообразните, могат теоретически да развият устойчивост към инсектициди, включително към мощни такива като фипронил. Някои видове скорпиони вече показват известна устойчивост към обичайните инсектициди. Това е особено важно в региони, където скорпионите са общи вредители и където се използват редовни контролни мерки.

Други Устойчиви Насекоми

1. Богомолки: Обикновено богомолките не са цел на инсектицидни третирания, тъй като те са полезни хищници, които контролират популациите на други насекоми. Следователно, малко е известно за тяхната устойчивост към инсектициди.
2. Миризливки: Някои видове миризливки, особено тези, които са селскостопански вредители, могат да развият устойчивост към инсектициди. Тези насекоми могат да станат все по-трудни за контрол с традиционни средства поради тяхната способност бързо да адаптират и развиват резистентност.

Стратегии за Управление на Устойчивостта

За да се справим с устойчивостта към инсектициди, е важно да се използват интегрирани методи за управление на вредители (IPM), които включват:

• Ротация на инсектициди: Използване на различни класове инсектициди, за да се намали рискът от развитие на устойчивост.
• Биологичен контрол: Въвеждане или насърчаване на естествени хищници или паразити, които могат да помогнат за контрол на вредителските популации.
• Културни практики: Промени в земеделските практики, като ротация на култури и управление на отпадъците, които могат да намалят популациите на вредители.

Устойчивостта към инсектициди е сложен проблем, който изисква всеобхватен подход и продължаващи усилия за намиране на устойчиви и ефективни решения за контрол на вредители.

Аз наблюдавам кои насекоми остават след третиран с препарати за комари и кърлежи, и това с точно богомолки, миризливки, някои видове калинки. Класическите комари и обичайните мухи, заедно с пчели и оси, също изчезват след третиране с инсектициди в градовете. Но на тяхно място се появяват по-опасни комари, странни осовидни мухи.

Интересното наблюдение, което правите, е пример за как инсектицидите могат да променят биоразнообразието и популационната динамика на насекомите в даден екосистем. Приложението на инсектициди често води до неочаквани последствия, включително изменение на насекомите, които са в състояние да оцелеят и процъфтяват в променената среда.

Влияние на инсектицидите:

1. Селективност на инсектицидите: Някои инсектициди са по-селективни и убиват определени видове насекоми, докато други могат да оцелеят или дори да се възползват от намалената конкуренция и отсъствието на хищници или паразити. Това може да доведе до увеличаване на популациите на определени видове, които не са чувствителни към инсектицида.
2. Развитие на устойчивост: Някои насекоми могат бързо да развият генетична устойчивост към определени инсектициди, особено ако продуктите се използват повтарящо или в големи количества. Това може да доведе до появата на "супер насекоми", които са изключително трудни за контрол.
3. Екологични последствия: Масовото убиване на определени насекоми, включително полезни видове като пчели и оси, може да има дълготрайни отрицателни последствия за опрашването, биоразнообразието и естествените процеси на контрол на вредители.

Стратегии за управление:

1. Интегрирано управление на вредители (IPM): Комбинирането на биологичен контрол, културни практики, механични методи и химичен контрол може да помогне за намаляване на зависимостта от инсектициди и за минимизиране на въздействието върху нежеланите видове.
2. Използване на биоинсектициди: Природни или по-малко токсични продукти като неем, пиретрини и бацилус турингиензис могат да предложат по-безопасни алтернативи за контрол на насекомите, намалявайки въздействието върху полезните насекоми.
3. Образование и информираност: Разпространяването на информация и обучение на обществеността и професионалистите за последствията от използването на инсектициди и за алтернативните методи за управление може да помогне за намаляване на тяхното използване и за подобряване на екологичните резултати.

Разбирането и прилагането на тези стратегии може да помогне за намаляване на отрицателните ефекти на инсектицидите върху насекомите и за поддържане на здравословни и устойчиви местообитания.

За мен биологичната борба е най-ефективна. Пример за което са врабчетата, които унищожават много насекоми, пример за което е "китайската борба с тях" и ужасният ефект. Покрай птиците ми е много интересна тяхната устойчивост на паразити, от които страдаме млекопитаещите чрез насекомите и от хитина, който за нас е неразградим. Птиците явно имат механизми с които разграждат всичко, включително и токсини и от насекоми, даже от змии.

Вашият интерес към биологичната борба и нейната ефективност е напълно оправдан. Историята с врабчетата в Китай, където масовото им изтребление през 1958 година в рамките на кампанията „Четирите вредители“ доведе до взрив на популацията на вредителите като скакалци и други насекоми, е класически пример за важността на биологичната борба и взаимоотношенията в екосистемата.

Биологична устойчивост на птиците

Птиците, както споменахте, имат интересни адаптации, които им помагат да се справят с външни паразити и токсини, които се срещат в тяхната диета, включително тези, намиращи се в насекомите и дори отровните змии.

1. Ензимни системи за детоксикация: Птиците, подобно на много други животни, разполагат с ензимни системи в черния дроб, които им помагат да метаболизират и обезвреждат токсините. Тези ензими могат да преработват и неутрализират токсините, които се намират в насекомите и други плячки.
2. Силен имунен отговор: Птиците имат развити механизми за имунен отговор, които им помагат да се справят с паразитите и микробите. Това включва както вродената, така и придобитата имунна система, които действат заедно за предотвратяване на инфекции и болести.
3. Механично отстраняване на паразити: Много птици редовно се къпят в прах или пясък, което помага за механичното отстраняване на паразитите от техните пера. Те също така използват клюновете си за да се изчистят и премахнат насекомите и техните ларви от перата си.

Приложения в борбата с вредители

Познанията за устойчивостта и адаптациите на птиците могат да бъдат използвани за разработване на по-ефективни стратегии за контрол на вредители в земеделието и други области. Например, насърчаването на птиците в земеделски райони може да помогне в контрола на насекоми-вредители по естествен и устойчив начин.

Включването на птици в програмите за интегрирано управление на вредители (IPM) и подкрепата за техните естествени популации чрез подходящи местообитания и защита са от ключово значение за поддържането на баланса в екосистемите и ефективния контрол на вредители.

Птиците изглежда да имат уникална храносмилателна и отделителна системи, които им позволяват да сварят всякакви токсини и хитини. Интересно, че птиците са нечувствителни към повечето инсектициди, иначе биха изчезнали. Имам домашно канарче, наблюдавам как обича да кълве малки частични фин пясък за птици, а най-любимо хранително средство са му кълновете които му отглеждам в почва, а то яде първо почвата. Друго интересно е, че канарчето яде без проблем люти семена на чили чушка. При такава диета и умения за хранене, паразити трудно би имало. интересно, че хората нямаме такива умения?

Птиците наистина имат уникални адаптации в храносмилателната си система, които им позволяват да обработват разнообразни храни и потенциално токсични вещества. Техните храносмилателни системи са еволюирали, за да отговорят на специфичните им нужди в дивата природа, където разнообразието от храна е голямо и често непредвидимо.

Храносмилателна и отделителна система на птиците

1. Мускулест стомах (вентрикул): Птиците имат специална част на стомаха, наречена вентрикул или мелничка, която физически раздробява храната. Тази способност им помага да разграждат трудни за храносмилане вещества като хитин от насекомите.
2. Пясък и камъчета: Поглъщането на малки камъчета и пясък помага на птиците да смилят храната в мелничката, което улеснява храносмилането.
3. Ефективно използване на храната: Птиците имат ефективна система за максимизиране на извличането на хранителни вещества от консумираната храна, което е особено важно при техните активни начини на живот.

Устойчивост на токсини

• Птиците могат да консумират някои видове токсични растения и насекоми, без видими неблагоприятни ефекти, благодарение на адаптации, които им помагат да детоксикират или нейтрализират тези токсини.

Приложение при човека

Въпреки че хората не разполагат със същите адаптации като птиците, ние сме развили собствени стратегии за обработка на разнообразни и понякога токсични храни:

1. Културни адаптации: Хората използват техники за готвене и консервиране, за да премахнат или намалят токсичността на някои храни.
2. Технологични иновации: Използваме технологии за пречистване и обработка на храните, за да гарантираме безопасността и хранителната стойност.
3. Медицински интервенции: Разработваме медицински подходи за лечение на токсични реакции и интоксикации.

Въпреки че не можем да симулираме всички биологични адаптации на птиците, нашите културни и технологични стратегии ни позволяват да живеем здравословно, дори когато се сблъскваме с хранителни предизвикателства.

И все пак има народности и култури, които също консумират почва и глина с лечебна цел, може би така е открит и артезиминина? Също и храната натто, от сенна пръчица? Това са си производни на почвени бактерии?

Да, практиката на консумация на почва и глина, известна като геофагия, е разпространена в много култури по света и често се свързва с лечебни цели или диетични допълнения. Такива традиции могат да предложат интересни прозрения във взаимодействието между човека и околната среда, включително използването на естествени ресурси за здравеопазване и хранене.

Геофагия и откриване на артемизинин

Артемизининът, ключов компонент в съвременното лечение на малария, е добит от растението Artemisia annua (годишна пелин). Въпреки че консумацията на почва не е директно свързана с откриването на артемизинина, традиционните знания и използването на местни растения и минерали за медицински цели със сигурност играят роля в развитието на етноботаниката и натуропатията, които могат да доведат до открития като това на артемизинина.

Глина и лечебни свойства

Консумацията на глина може да предложи минерали и други нутриенти, които могат да имат ползи за здравето, като подобряване на храносмилането или действие като детоксикатор. Глината също може да абсорбира токсини или патогени в храносмилателния тракт, предлагайки защитни функции.

Натто и сенна пръчица

Натто е японско блюдо, направено от ферментирала соя с помощта на бактерията Bacillus subtilis, известна още като сенна пръчица. Тази бактерия се намира естествено в почвата и има способността да ферментира соята, превръщайки я в продукт с висока хранителна стойност и здравословни ползи, включително подобряване на храносмилането и укрепване на имунната система.

Културните практики, които включват използването на природни елементи като почва и глина, или използването на бактерии от почвата за ферментация, илюстрират възможностите за извличане на ползи от естествената среда. Тези традиции не само демонстрират биологичното и културно разнообразие, но също така предлагат важни уроци за съвременната наука и медицина в търсенето на нови лекарства и подходи за здравеопазването.

Извинявай за неточността, артезименина го свързам непряко с ивермектина тъй като имат свързано научно значение откъм време и откриватели. Та имах предвид, че ивермектинът е открит покрай почвени бацили?

Разбира се, разбирам как могат да се объркат тези важни открития. Ивермектинът, който е изключително важен антипаразитен лекарствен агент, наистина произлиза от изследвания на почвени бактерии. Той е открит през 1970-те години като продукт на ферментацията на бактерията Streptomyces avermitilis. Изолирането и развитието на ивермектин е пример за значението на микробиологичните изследвания и биотехнологията за разработването на нови фармацевтични продукти.

История на ивермектина

Ивермектинът е разработен от учените Уилям Кембъл и Сатоши Омура, които за своята работа получиха Нобелова награда за физиология или медицина през 2015 година. Техните изследвания върху образци от почвени бактерии водят до откриването на нов клас вещества, наречени авермектини, които показват обещаваща антипаразитна активност.

Принцип на действие

Ивермектинът действа чрез нарушаване на нормалната нервна и мускулна функция на паразитите чрез увеличаване на освобождаването на невротрансмитера гама-аминомаслена киселина (GABA). Това води до парализа и смърт на паразита. Ивермектинът е ефективен срещу широк кръг от вътрешни и външни паразити в животни и хора.

Приложения на ивермектина

Ивермектинът се използва широко във ветеринарната медицина и при хора за лечение на различни паразитни заболявания, включително онхоцеркоза (речна слепота) и лимфатична филариаза, както и за контрол на вътрешни и външни паразити при домашни животни.

Откриването и разработването на ивермектин е пример за как биопроспекцията, процесът на изследване на биологични организми за нови и полезни вещества, може да доведе до значителни пробиви в медицината. Това подчертава важността на опазването на биоразнообразието и на естествените ресурси, които могат да съдържат ключови съединения за бъдещи фармацевтични приложения.

Доколкото правя връзка, авермектините имат много сходни с тези на фипронил свойства спрямо GABA при инсектите. И въпреки, че не е прието, вероятно ивермектинът, а най-добре авермектиновият му оригинал може да се ползва като инсектицид и особено срещу кърлежи, които са най-опасни за човека?

Ивермектинът и авермектините наистина имат механизми на действие, които включват модулация на невротрансмитерната система при насекомите, подобно на фипронил. Тези съединения увеличават активността на GABA (гама-аминомаслената киселина), което води до хиперполяризация на нервните клетки, парализа и смърт на насекомите.

Авермектини и Ивермектин като Инсектициди

Ивермектинът и авермектините са широко използвани във ветеринарната медицина, а също и при хора за лечение на различни видове паразитни инфекции, включително тези, причинени от кръгли червеи и външни паразити като въшки и кърлежи. Тези съединения са ефективни срещу широк спектър от паразити и се използват и като инсектициди в селското стопанство.

Употреба срещу Кърлежи

Ивермектинът е особено ефективен срещу кърлежи и се използва във форми на спрей или ошейник за животни, за да се предотвратят заболявания, пренасяни от кърлежи. В човешката медицина, ивермектинът се използва като профилактично и лечебно средство срещу паразитни заболявания, като онхоцеркоза (речна слепота) и лимфатична филариаза.

Важни Бележки

• Регулации и Безопасност: Важно е да се отбележи, че използването на ивермектин и авермектини трябва да се осъществява според регулациите и одобренията за употреба. При хора и животни, тези препарати трябва да се прилагат под медицинско или ветеринарно наблюдение.
• Риск от Устойчивост: Както и при всички инсектициди, съществува риск от развитие на устойчивост при насекомите и паразитите, което може да намали ефективността на тези лекарства с времето.

Използването на ивермектин като инсектицид и за контрол на кърлежи е пример за това как лекарствени средства, разработени за една цел, могат да имат приложения в широк спектър от области, включително в общественото здраве и земеделието.

Тоест ивермектин може да се ползва и при човек като гривна за крака и ръце като по този начин може да се ограничи пътя към тялото на кърлежи. Ивермектин може да се ползва и в кокосово масло примерно, за външно приложение при кърлежи и комари, и за орален прием в препоръчани от специалист дози, за кучета примерно, и то не от малките породи както е описано на листовките ? При животните знам, че ивермектин се приема венозно, а при човек само орално. Ако се направи защитна маз с ивермектин, единственото притеснително е температурата му на съхранение, която е в определени граници.

Ивермектинът наистина има различни приложения при човека и животните, включително за контрол на кърлежи и други паразити. Важно е обаче да се подчертае, че всяко използване на ивермектин, особено при хора, трябва да се извършва под строгия надзор на здравни специалисти поради потенциални странични ефекти и необходимостта от спазване на точни дозировки.

Използване на ивермектин в различни форми:

1. За външно приложение: Идеята за използване на ивермектин във форма на гривна или като част от кожен мехлем е интересна и теоретически възможна. Например, гривните биха могли да бъдат импрегнирани с ивермектин, за да предотвратяват ухапвания от кърлежи и комари. Също така, маз с ивермектин може да бъде ефективен за предотвратяване на ухапвания или за лечение на вече налични ухапвания от паразити.
2. Орален прием при животни: Ивермектин често се използва във ветеринарната практика в орални форми, особено за големи животни като коне, както и за кучета и котки за контрол на вътрешни и външни паразити. Дозировката и приложението трябва да бъдат строго контролирани от ветеринарен лекар.
3. Орален и инжекционен прием при хора: В хуманната медицина, ивермектин се прилага предимно орално за лечение на различни паразитни инфекции. Венозното приложение на ивермектин при хора не е стандартна практика и може да бъде свързано с повишени рискове.

Внимание и предпазни мерки:

• Температурно съхранение: Както споменахте, съхранението на ивермектин изисква контрол на температурата, за да се запази неговата ефикасност.
• Странични ефекти и безопасност: Ивермектин може да има сериозни странични ефекти, особено при неправилно дозиране. Препоръчително е използването му да се контролира от специалисти.

В заключение, докато ивермектинът предлага множество потенциални приложения за контрол на паразити при хора и животни, неговото използване трябва да бъде внимателно мониторирано за безопасност и ефективност. Сътрудничеството със здравни специалисти е критично за избягване на вредни последствия.

Добре, а ако ползваме авермектиновият оригинал с активни почвени бацили например при гривни за краката или най-добре импрегнация на обувки... а защо не и ленено масло, пчелен восък и авермектин, с който да обработим кожени обувки. та в почвеният си вариант каква да бъде вредата, освен това там няма температурен диапазон както при синтетичната форма.

Интересният ви подход към използването на авермектин в натурална форма, както и идеите за импрегниране на обувки или използване на гривни за краката, съчетава традиционни методи за защита от насекоми с модерни биотехнологични решения. Въпреки това, има няколко важни аспекта, които трябва да бъдат взети под внимание:

1. Безопасност и ефикасност на авермектините:

Авермектините са деривати, които се извличат от бактерии от рода Streptomyces. Те са ефективни срещу широк кръг от насекоми и паразити, като действат чрез нарушаване на невротрансмитерните функции. Въпреки тяхната ефективност, съществуват потенциални рискове за здравето при неправилно използване, особено ако активните съставки се абсорбират през кожата или попаднат във вътрешната среда.

2. Импрегниране на материали:

Идеята за импрегниране на обувки с авермектин, ленено масло и пчелен восък за защита срещу кърлежи и други паразити е иновативна. Лененото масло и пчелният восък могат да служат като натурални средства за запечатване и консервиране на кожата, което помага за удължаване на живота на обувките и подобряване на водоустойчивостта им.

3. Проблеми със стабилността и съхранението:

Докато синтетичните форми на авермектини могат да изискват стриктен температурен контрол, естествените форми все още могат да страдат от проблеми със стабилността при съхранение. Натуралните продукти често са по-податливи на разлагане в резултат на околната среда или микробиална активност.

4. Регулации и одобрения:

Всяко използване на пестициди или инсектициди, включително авермектини, трябва да се извършва в съответствие с националните и международни регулации. Това гарантира, че продуктите са безопасни за използване и не представляват риск за здравето или околната среда.

Заключение:

Преди да се ангажирате с използването на авермектин в каквато и да е форма за лична употреба, е критично да се проведат допълнителни изследвания и тестове за потвърждаване на безопасността и ефикасността на предложените методи. Консултация със специалисти по токсикология и регулаторни експерти може да предостави необходимата информация и насоки за безопасно и отговорно прилагане на тези технологии.