Даването на знания наготово е престъпление срещу човека. Това в действителност не са знания, а мачкане на интелекта. Обществото мачка човека да получава "знания" в училище, в университет, да слугува на оценки, в надеждата за охолен паричен живот. Дават ни сдъвкани от чужда уста знания и ни заповядват, гълтай! Това не е наливане на ум, а налагане на безумие.
Кога в живота си сте имали нужда от логаритъм? От находищата на въглища в даден район на Русия? От датата и годината в която се е родил някой писател?
Училището изкривява усещането за живота. Налага един синтетичен експерт по дисциплина, от който младият човек може само да наизустява. Предаването на знания е свързано с личен опит, а не с деклариране на учебно съдържание.
Университетските дисциплини са не по-малко абсурдни от училищните. Много студенти могат да изчисляват идеално чрез диференциално смятане, но идея си нямат какво всъщност представлява то. Диференцирането е разглобяване на съставни части, което се сглобява чрез интегрално смятане. Но какъв е смисълът?
Каква е връзката с другите науки? Никаква. Стигнал сам до научни познания човек незабавно би се запитал... добре де, ако събираме на хартия безкрайно малки частици, кои са нашите съставни частици?
Биологията също би се свързала с математиката. За да получим човек, ще трябва да установим кои са неговите съставни частици. Определено не са клетки, защото ако събираме само клетки, бихме получили месо, вода и кости.
Електротехниката обяснява живота не с клетки и частици с маса, а с вълнови свойства. Кой е източникът в тялото ни на вълновите свойства? Официалната училищна наука приема вълновите свойства на човека, на разума му... като паранормални, като фантазия.
Науките си противоречат, физиката твърди, че връзките на електроните са слаби, химията пък твърди, че са толкова силни, че материята се крепи на тях. Квантовата механика пък втрещява всички като твърди и доказва, че електроните са просто фантазия на наблюдателя, иначе са просто вълнова структура.
Кои са електроните в тялото ни, коя диференциална частица ни снабдява с енергия, излъчва и приема вълни? По метода на изключенията, това остава да са микроорганизмите. Допреди 20 години те едва ли не бяха чужди, вредни за телата ни, сега се оказва, че те крепят тялото ни да не се разпадне. Преди 20 години някой е станал професор с тези неактуални, знания, но все още е такъв и налага заблудите си сред неукрепналите умове.
Каруцата пред коня! Това е образованието, знанията, науката. Вграждат се грешни знания, на непонятен език, в създания без житейски опит. За зрял мозък, на човек с житейски опит, и отгледано аналитично мислене е невъзможно да се втълпят такива знания. Той не би се притеснил от оценки и от лъжи за големи заплати след дипломата.
Науката е като религията. Обещава ти като завършиш университет с отличен успех Рая, но като не наизустяваш усърдно и не завърщиш, отиваш в Ада на просешката тояга. Това е лъжа, големите открития са направени не благодарение на науката и книгите, а въпреки тях. Човек не се ражда да бъде зубрач на книги, а да бъде ментор на младите.
17 години училище и университет ангажират времето на младия човек в безсмислие. Около три години трябват на реалния живот да даде урок, че синтетичните знания не важат в реалността. Леонарди да Винчи е учил 17 години за художник, 5 за скулптор, 5 за инженер, 20 години е писал дисертации? Е кога е живял тогава?
Революцията в разума не може да се случи в коловозите на заблудите в книгите. Възхищавайки се на чужди възгледи, няма как да откриеш сам, че те са грешни. Ако с четене на книги и правилна граматика и стил се ставаше велик, най-грандиозните интелекти на планетата биха били литературните критици. В интелектуалната скала обаче те са не по-високо от нивото на държавния чиновник, макар и не по-ниско от армейски генерал.
В преследване на научния Рай, човек става все по-невеж. Сляп за живота, произхода си, мисията си на това ниво.
Кога в живота си сте имали нужда от логаритъм? От находищата на въглища в даден район на Русия? От датата и годината в която се е родил някой писател?
Училището изкривява усещането за живота. Налага един синтетичен експерт по дисциплина, от който младият човек може само да наизустява. Предаването на знания е свързано с личен опит, а не с деклариране на учебно съдържание.
Университетските дисциплини са не по-малко абсурдни от училищните. Много студенти могат да изчисляват идеално чрез диференциално смятане, но идея си нямат какво всъщност представлява то. Диференцирането е разглобяване на съставни части, което се сглобява чрез интегрално смятане. Но какъв е смисълът?
Каква е връзката с другите науки? Никаква. Стигнал сам до научни познания човек незабавно би се запитал... добре де, ако събираме на хартия безкрайно малки частици, кои са нашите съставни частици?
Биологията също би се свързала с математиката. За да получим човек, ще трябва да установим кои са неговите съставни частици. Определено не са клетки, защото ако събираме само клетки, бихме получили месо, вода и кости.
Електротехниката обяснява живота не с клетки и частици с маса, а с вълнови свойства. Кой е източникът в тялото ни на вълновите свойства? Официалната училищна наука приема вълновите свойства на човека, на разума му... като паранормални, като фантазия.
Науките си противоречат, физиката твърди, че връзките на електроните са слаби, химията пък твърди, че са толкова силни, че материята се крепи на тях. Квантовата механика пък втрещява всички като твърди и доказва, че електроните са просто фантазия на наблюдателя, иначе са просто вълнова структура.
Кои са електроните в тялото ни, коя диференциална частица ни снабдява с енергия, излъчва и приема вълни? По метода на изключенията, това остава да са микроорганизмите. Допреди 20 години те едва ли не бяха чужди, вредни за телата ни, сега се оказва, че те крепят тялото ни да не се разпадне. Преди 20 години някой е станал професор с тези неактуални, знания, но все още е такъв и налага заблудите си сред неукрепналите умове.
Каруцата пред коня! Това е образованието, знанията, науката. Вграждат се грешни знания, на непонятен език, в създания без житейски опит. За зрял мозък, на човек с житейски опит, и отгледано аналитично мислене е невъзможно да се втълпят такива знания. Той не би се притеснил от оценки и от лъжи за големи заплати след дипломата.
Науката е като религията. Обещава ти като завършиш университет с отличен успех Рая, но като не наизустяваш усърдно и не завърщиш, отиваш в Ада на просешката тояга. Това е лъжа, големите открития са направени не благодарение на науката и книгите, а въпреки тях. Човек не се ражда да бъде зубрач на книги, а да бъде ментор на младите.
17 години училище и университет ангажират времето на младия човек в безсмислие. Около три години трябват на реалния живот да даде урок, че синтетичните знания не важат в реалността. Леонарди да Винчи е учил 17 години за художник, 5 за скулптор, 5 за инженер, 20 години е писал дисертации? Е кога е живял тогава?
Революцията в разума не може да се случи в коловозите на заблудите в книгите. Възхищавайки се на чужди възгледи, няма как да откриеш сам, че те са грешни. Ако с четене на книги и правилна граматика и стил се ставаше велик, най-грандиозните интелекти на планетата биха били литературните критици. В интелектуалната скала обаче те са не по-високо от нивото на държавния чиновник, макар и не по-ниско от армейски генерал.
В преследване на научния Рай, човек става все по-невеж. Сляп за живота, произхода си, мисията си на това ниво.
Коментари
Публикуване на коментар
Привет, приятел. Всички коментари се одобряват от модератор. Не разходвай време, ако коментарът ти не облечен във факти и личен опит, липсва полезност за читателите.