Чудото на топлата храна

Никой човек не желае да се храни зле, здравето и животът са мили на всеки. Масовата официална дезинформация е благодатна почва за растеж на плесените на хаоса на невежеството. Факт е, че хората нямат доверие на официалната кулинария, както и на съветите на "лекари", които очевидно не могат да помогнат дори на себе си.
В желанието си за максимална натуралност, мнозина се насочват в една добра в краткосрочен план крайност, тази на суровата храна. На студената храна, съхранявана най-често в хладилника. Сокове, плодове и зеленчуци, салати, кълнове, сурови торти.
Удивително, но за мнозина живата, сурова храна изключва напълно ферментиралите продукти. Възможно най-живата, приготвена от природата, тоест ултра-сурова храна са ферментиралите продукти. От кисело зеле, през кефир до темпе и натто. Да, в някои от тези храни се влагат и сварени продукти, но това е само защото те са много благодатна почва за намножаване на бактерии, които започват да структурират храната до жива. Тоест това е храната на нашата храна. За суровоядството и дефицитът на ферментирали продукти, оттам и на синтезирани от тях хормони и витамини ще спомена подробно в друг раздел. Само ще спомена за мистериозният витамин B12, той наистина липсва при голяма част от веганите. Но само у тези от тях, които изпадат в крайността на суровата и неферментирала храна. B12 се синтезира от бактерии, както и всеки друг витамин.
Суровоядството залага на храни от хладилника. Няма значение дали те са вложени в тази адска машина живи, свежи и сурови. Вътре те ударно се окисляват, техните ферменти и ензими изпадат в кома. Това е парализирана, окислена храна. С нищо не по-добра от свежа пържола или сварено прясно яйце, а в много отношения и по-лоша.
Някои ще възразят за алкалността, за окислението на тялото. Тези вярвания са плод на объркването и на невежеството. Нашата храносмилателна система няма нужда от алкалност, измерете соковете на всички растителни храни и ще се убедите, опитайте лимона. Колкото до окислеността, тя е друг фактор, различен от наложените заблуди. Окислеността е обратното на редокса, измерва се в миливолти чрез редокс-потенциал метър. Изцедете сок от плодове, зеленчуци, която и да е сурова храна. Измерете и ще видите, че той е окислен, дали защото растенията са стояли в хладилник, третирани са с почистващи препарати или просто са нежизнени сортове.
Окислена, редокс положителна е дори водата, която се пие. Защото е стерилна от бактерии. Само бактериите могат да донесат живот в храната, те могат да възкресят и мъртвата храна.
Бактериите обичат не толкова суровата храна, колкото топлата храна. Те могат да ядат всичко, дори пластмаса и метал. Най-любима храна за ултра живите бактерии са бобовите храни, особено варената соя.
Млечно-киселите бактерии виреят в топла среда, 37-45 градуса, тогава те се намножават, активизират ферментационните процеси. Пример за което е киселото мляко, било то животинско или соево. Сварената млечна структура ферментира за 6-10 часа на топло и се получава жив продукт, с редокс потенциал около -150 до -250mV, значително по-антиокисляващ от всяко сурово растение.
Да, туршиите и киселото зеле зреят бавно на около 10-15 градуса, но ако искате да им активизирате млечно-киселите бактерии и те да получат невероятна мекота и "сирен" аромат, оставете ги за няколко часа на 35-40 градуса. Така млечно-киселите бактерии ще доминират над дрождите и ще се получи един още по-полезен продукт.
Много интересна бактерия е сенната пръчица и някои нейни близки роднини от почвените бактерии, те обичат дори 100 градусовата жега на кипящата вода. Най-известен продукт на сенната пръчица е натто, тя зрее в него за 18-24 часа. Натто се заквасва не само от стартери на прахчета, а и от суроватката на варящата се на пара с часове соя (натуралният метод). Аналог на този вид зреене е бавното приготвяне на боб, нахут в нашите географски ширини. Активизирайки почвените бактерии при боба, в процеса на дългото му варене, се деактивират инхибиторите и тази неблагоприятна за стомаха ни при бързо готвене храна, става сред най-полезните храни, които може да си приготви човек. Проведох експеримент за "натто ферментация" върху грах, и то от консерва... удивителен резултат, ултра жива храна, възкресена от сенните пръчици. Удивителна храна, опитах я - невероятен вкус, много по-мек аромат от този на натто. Вижте снимката в началото на материала.
Бактериите обичат топлината, но не топлината от микровълнова печка или индукционен котлон, а само лъчистата, инфрачервена топлина. Лъчистата енергия (аналогична на слънчевата) не изсушава въздуха, тя действа пряко върху приемника си. Тъй като няма ултра-виолетова или друга вредна електро-магнитна съставка, тя е истинска благодат за полезните микроорганизми. Затова старите нажежаеми котлони, газовите и на дърва печки са най-добрите за термична обработка.
Предлагам ви някои мои бележки за добрите уреди за термично-бактерийна обработка:

• Чугунените и глинените съдове поемат топлина и я преобразуват в инфра-червена енергия. Те са перфектният термичен съд. Най-добрите кисели млека стават в глинени съдове.
• Медните съдове също са идеални за термична обработка, те мигновено поемат топлинната енергия и я разпределят по цялата си повърхност. При определени температури и киселинност на храната медта е реактивна и затова се обработва вътрешната ѝ повърхност с калай или емайл. За чай и кафе, класиката е медно, калайдисано джезве, то е ненадминато. Надминато може би от сребърен съд, но кой може да си позволи това?
• Добри за готвене, освен глината са премиум емайлираните и стъклените съдове. За разлика от добре емайлираните, стъклените са много по-евтини. Стъклото става все по-популярно за готвене, дори върху котлон, поставя се специална мрежичка под съда за да се разпредели добре топлината.
• В идеалният случай, добрата печка за готвене е чугунена, захранвана с дърва или въглища.
• Технологичното ни време прави излишни тези чугунени чудовища. Оптимален съвременен уред за ползотворна термична обработка е халогенната фурна, която е лъчист отоплител. Тя няма нужда дори от вентилатор, защото не нагрява (изсушава) въздуха, а действа върху храната. Халогенните уреди стават все по-популярни, заради своята благотворно затоплена храна.
• Древен метод за готвене, който бе преоткрит в много по-късни години и е ниско-температурното готвене (су вид). В наши дни това е истински хит. Вакуум и ниска температура... идеалната среда за анаеробните млечно-кисели бактерии. Реално поставяте храната да ферментира няколко часа. Същото е като с киселото мляко. Препоръчвам ви за по-бърза ферментация да поставите и пробиотик при тази процедура. На това телевизионните продавачи на уреди, имитиращи готвачи няма как да ви научат.

Много от старите традиции за покрити с прах или направо погубени. Вместо да преоткриваме топлата вода, може да се изтупаме праха, да се посъветваме с нашите родители и прародители, да съхраним, възродим традициите, които тази безумна комерсиална епоха ни отнема.
Топлата храна е пробиотично активна, дори първоначално да е стерилна, атмосферните бактерии ще намерят добра почва в нея и ще я заквасят. Оставете зеленчукова супа по-дълго време на топло и тя ще намножи живот, ще донесе много полза. Все повече "откриватели" пишат за това, много блогъри сподеят подобен опит. Откриваме "топлата вода", докато нашите прародители просто остават приготвената храна във фурната, около печката.
Супата е идеалният бактериен намножител. Особено добри са супите, чорбите от леща и боб. Според мнозина диетични екстремисти, оризът и картофите са много вредни, но техните въглехидрати са благодатна почва за зреене на пробиотици. Оставете за няколко часа в топла (не гореща) супа с ориз няколко листа от диво ферментирало кисело зеле и/или моркови. След няколко часа ще имате много жив, пробиотичен бульон. Един вид аналог на кимчи, където бактериите са намножават от заквасващо се зеле в сварен оризово бульон.
Чайовете и отварите са истинско, топло чудо, пробиотичен еликсир. Малцина от вас знаят, но сушените листа от чай или да речем коприва, самоферментират на топло, по същия начин като киселото мляко. В зависимост от степента на ферментация чаят бива бял, зелен, черен. Същия принцип може да приложите и на коприва. Пиенето на чай обаче е изкуство според мнозина. За мен лично е излишна мистификация, просто трябва да имате предвид, че бактериите имат определена критична температура и период за събуждане и инкубация. Това е наука, не мистерия.
Вкусът, той е обратната връзка с тялото, с микроорганизмите ни. Микробиомът намира начин чрез хормони, ензими, биохимични реакции да покаже коя храна е вкусна, коя не. Суровата храна не се определя като толкова вкусна, както топлата. Бактериите обичат и солта, затова човек често изпитва влечение към нея. Солта е енергиен кристал, който зарежда акумулатора в стомаха ни. Без пробиотична реакция, солта наистина е вредна, тя разяжда клетките. Не пресолявайте живота с рестриктивни диети, с невкусна храна. Животът е един, или поне няма как да си спомняме за другите нива от играта Му.    
Знам, че много от вас се ентусиазираха да готвят. Притеснявам се обаче, да не ви избяга идеята на описаната концепция. Говоря не за гореща (над 100 градуса храна), а за топла (35-45 градуса), в която протичат чудесата на живота, които са заквасочник на вселенската енергия.
Човек има нужда от топла храна във всичките ѝ измерения, включително и да намножи с нея своите чревни бактерии, хранейки ги с топли пребиотици.
Още някои традиции, които в наши дни са абсурди са:

• Топлото мляко. Някога в него са се намножавали бактерии за здраве. В наши дни, в града човек няма как да си купи истинско мляко. В стерилното мляко трудно могат да се намножат бактерии, доказателство за което е, че от него може само веднъж да заквасите бактерии, следващото поколение микроорганизми не е продуктивно.
• Греяното вино, или по-скоро топлото вино с мед е мощен ферментатор за бактерии, от меда, подправките и билките. Но само живото, не стерилизирано вино. Каквото в магазините няма, а стойностните вина струват много пари. 
• Топло кисело зеле. При умело готвене, бактериите в него не се унищожават, то може да се ползва в супи и дори във фурна. Сърмите са пример за това.
• Топли животински вътрешности. Обработката им е чрез бавно варене. При добро приготвяне те и съдържат добри бактерии, и могат да намножат такива при изстиването си. В наши дни на консумацията на ферментирали меса се гледа като на лудост.

Същият принцип на топлата храна може да приложите и на кожата си, където също има бактерии гладници, на които им е писнал алкалният тормоз от гадната ви козметика. Наложете области от кожата си с топло варено зеле, тиква, оризова каша, бакла или леща пастет. намажете лицето си с леко затоплено, натурално кисело мляко, а при някои кожни проблеми и с чудодейният рекордьор на редокса, с кефира.
Съвременният човек е болно създание, защото не се храни с бавно приготвена топла храна, а залита в две вредни крайности. Или притоплена скоростно мъртва, или изцяло сурова, охладена храни.